НАЗАДНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от назад на като прил. Остар. Изостанал. Противоп. напреднал, развит. Развитието на литературата, макар и в най-назаднал Народ, се подчинява строго на общите еволюционни закони: „Нищо не пада от небето“. А. Страшимиров, ЕД, 3. В туй време френците са били същи диваци, покрити със зверски кожи и носяли по лицето си,.., чъртежи и секакви брездения, прилични на тез, които в днешно време правят най-назадналите племена. Ч, 1875, бр. 9, 392.
НАЗАДНАЛОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Изостаналост. Те не искат да говорят за назадналостта, за бедността и за ония трудности,сред които тази страна се гърчи още от първите години на своето самостоятелно съществувание. Кр. Велев, 3, 76.
НАЗАДНИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не мисли и действува в съответствие с новото, с прогреса в духовното, социа-лното и материалното развитие или е против него; консервативен. Противоп. напредничав, прогресивен. „Каквото е дал Господ“ — щеше да каже тя, но някак си се смути и я досрамя от тези думи,.. Такова нещо — да не я помислят за изостанала и назадничава. К. Калчев, ЖП, 436. — Господа, прощавайте, че се намесвам, но... нещастията на Турция започнаха, откакто некадърни наши управници, хора изастанали, назадничави допуснаха да се месят в нейните работи,.., външни сили. Д. Талев, ГЧ, 405. Домбо и Капоко,.., още веднъж разпръсваха злонамерените слухове на някои пътешественици и учени, че тъмнокожите по природа са назадничави, тъпи и слабоумни. Гр. Угаров, ПСЗ, 367. Мисълта, че започнатото преди години дело на обновление и напредък бе изпаднало в ръцете на бездушни и назадничави хора.., дразнеше Митхада. Ст. Дичев, ЗС II, 102.
2. Който е свързан с идеи, виждания, нрави и др., които са против или не са в съответствие с новото, с прогреса в духовното, социа-лното и материалното развитие. Противоп. напредничав, прогресивен. Проектът донесе известно разочарование в българите. Той не бе в новата си форма достатъчно либерален. В някои отношения той бе даже no-назадничав от сръбската конституция.
С. Радев, ССБ I, 72. Изведнъж ми се стори странно, че седя тук -.., между хора, които някога са били първи в този град,.., но това не пречи на някои от тях да развиват свободно и безстрашно назадничавите си мисли. Л. Станев, ПХ, 144. Ние не можем да търпим мъж и свекърва да тормозят една млада и честна жена, че още не е родила дете. За такова назадничаво отношение към жената .. бием през ръцете. И. Петров, HЛ, 180-181.
НАЗАДНИЧАВО нареч. Не в съответствие с прогреса; консервативно. Противоп. напредничаво, прогресивно. — Лошо живее тукашният народ — рече замислен лейтенантът... — Мизерно, назадничаво... Б. Несторов, СР, 73.
НАЗАДНИЧАВОСТ, -тта, мн. няма, ж.
1. Качество или проява на назадничав; консервативност. Противоп. напредничавост, прогресивност. Той не приемаше лесно новите идеи., и в това отношение той можеше да се нарече консерватор, но в този консерватизъм той не влагаше никаква до-гматичност, назадничавост, а най-малко корист. СбАСЕП, 370-371. Тия, които съдиха Галилея и изгориха на кладата Джор-дано Бруно, бяха суеверни фанатици. Този фанатизъм не е нищо друго освен назадни-чавост. Г. Томалевски, АН, 224.
2. Състояние на застой; изостаналост. Противоп. напредничавост, напредък. Той съпостави назадничавостта в градоустройството с напредъка във вкусовете и облеклото на русенци. Ст. Дичев, ЗС I, 368. Не с военни колони, не със самолети, със смъртоносни бомби, а с трудови колони трябва да се воюва против назад ничавостта, нищетата. Д. Кисьов, Щ, 329.
НАЗАДНИЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Назадничав.
НАЗАЕМ нареч. За временно ползува-не и с условие за връщане. — Вашите ниви раждат слабо и аз виждам как през пролетта мнозина от вас отиват по съседните села и в града, за да взимат назаем жито, което връщате двойно и тройно през време на вършитбата. Ал. Спасов, С, 40. Ан-дро подхвърляше една от хубавите шарени консерви, които тя му донесе. — Много ме глезиш — каза той. — Чак ми е неудобно — нали сме се разбрали, че всичко е назаем. Д. Цончев, ЛМ, 143. Горки сиромаси! Овците им измряха.., пари нямат и са принудени да заемат назаем и да купуват на вересия. ЦВ, 1860, бр.. 475, 2. — Я дай ми пари назаем, / назаем, чичо, на почек. / Чичово, мило чичово, / я нямам пари.. /.. / я имам пари за залог. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 206. Назаем брашно тъпкано се връща. Погов., СбНУ XXV, 20.
О Акъл назаем не искам. Разг: Пренебр. Не ми е приятно да ме поучават. Назаем ли вземаш (взимаш); Чегато съм го взел назаем. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой донася, дава от нещо съвсем малко, пести го. Не вземам (взимам) уста назаем; не търся (искам) дума (уста, чене) назаем. Разг.; Не сакам уста назаем. Диал. Мога винаги сам да намеря подходящ отговор, знам какво да отговоря, мога винаги да се защитя. Всички знаят, че ръката ми е тежка, и дума назаем не търся. М. Гръбчева, ВИН, 34.
НАЗАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил.
