Page:RBE Tom10.djvu/207

От Читалие
Версия от 16:29, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


НАДХИТРЯВАМ, -аш, несв.;надхйтря, надхйтрйш, мин. св. надхйтрйх, св., прех. Проявявам се като по-хитър, по-умен и по-съобразителен от някого, успявам с хитрост да измамя, да победя някого; надхитрям. Ние видяхме Толспгоевата сатира „Плодовете на просвещението“.. В тая пиеса Тол-стой разказва един забавен случай, когато мужиците надхитряват господаря. А. Ка-ралийчев, С, 120-121. Първомайстори на еснафа,.., учители и вестникари,.., впуснали са в политика, българския въпрос да разрешават, патриаршията, дипломатите, властите да надхитряват. Т. Жечев, БВ, 103. Столетов облизваше устните си.., във вените му се разливаше като тръпка неприятното чувство, че предстои да се представи на no-cmapuiu, когото трябваше да надхитри. Д. Добревски, БКН, 42. Баща й [на Ния] я следеше, дебнеше я, пазеше я от българина, но той не можеше да стои непрестанно до нейното легло. И кой може да надхитри момичето, което се готви за най-желаната среща с любимия? Д. Талев, ГЧ, 325. надхитрявам се, надхитря се страд. и взаим. Фон Гайер беше музикален. Той имаше навик да свири с небрежно умение Бетовен, Вагнер, което изпълваше Борис с увереност, че германецът бе несериозен човек, който лесно можеше да се надхитри. Д. Димов, Т, 345. Не за пръв път им се случваше да говорят така: гледат се в очите и се усмихват, без да се срамуват, че искат да се надхитрят като конкуренти. X. Русев, ПЗ, 32.

НАДХИТРЯВАМ СЕ несв., непрех. Надпреварвам се в хитрост; надхитрям се.

НАДХИТРЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надхитрявам и от надхитрявам се; надхитряне. Имаше някаква нервност напоследък у Моис и в разправиите му с чорбаджиите личеше явно желание за надхитря-ване. П. Спасов, ХлХ, 82. Мъжът и жената в неговите [на Г. П. Стаматов] разкази са в постоянна борба, те се дебнат един друг в стремежа си да се използуват, в надхитря-ванията си кой кого да владее. Г. Цанев, СИБЛ, 253. Вълкът гризеше дъските и разширяваше пролуката, а овенът го биеше с копита. Две нощи продължи надхитряване-то. Н. Хайтов, ПГ, 58.

НАДХИТРЯМ, -яш, несв.; надхйтря, надхйтрйш, мин. св. надхйтрйх, св., прех. Надхитрявам. Илия не спи... и мисли, мисли .. Преди, в нелегалното време,.., толкова пъти беше надхитрял провокаторите и шпионите,.., а сега, .. него го изиграха. А. Гуляшки, МТС, 143. Минаваше предпазливо през зелените джунгли и надхитряше въображаемия звяр, като оставяше неверни следи. Н. Стефанова, ОС, 111. надхитрям се, надхитря се страд. и взаим.

НАДХИТРЯМ СЕ несв., непрех Надхитрявам се. Отново в залата заклокочи врява.

Отново всеки от болярите се силеше да надвие на другите. Така още час-два се мъчеха да се надхитрят с надумки, невяра и жлъч. М. Смилова, ДСВ, 75.

НАДХИТРЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надхитрям и от надхитрям се; надхитря-ване. Сега задачата е такава: да се изпишат лозунги по стените на коридорите, да се облепят чиновете с позиви.. Тук майсторлъкът е в пълзенето, в надхитряне то на пазачите, в остроумните хрумвания и хладнокръвната смелост. А. Гуляшки, Л, 424.

НАДХЛЪЗВАМ, -аш, несв.; надхлЪзна,

-еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. надхлъз-нат, св., прех. Спец. Премествам, придвижвам едно нещо върху друго, по повърхността на друго с хлъзване, хлъзгане, над-хлъзвам се, надхлъзна се страд. НАДХЛЪЗВАМ СЕ несв.; надхлъзна се св., непрех. Спец. Обикн. за земен или въздушен пласт и под. — преместтвам се, придвижвам се с хлъзване, хлъзгане върху друг, по повърхността на друг. Топлият въздух от южната част на циклона се движи на североизток и постепенно се надхлъзва над намиращия се пред него по-студен въздух. Геогр. VIII кл 1965, 42. Когато горното бедро на една полегнала или наклонена гънка се скъса и се надхлъзне .. върху долното бедро (или върху други скали), образува се на-влак. Р. Христов и др., Г, 92.

НАДХЛЪЗВАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от надхлъзвам и от надхлъзвам се; навли-чане3. Надхлъзнатата част се нарича нав-лак, а явлението навличане (надхлъзване). Геол. VIII кл, 41.

НАДХЛЪЗНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от надхлъзна като прил. Спец. Обикн. за земен или въздушен пласт — който се намира, разположен е върху друг като следствие, резултат от надхлъзване. Според положението си гънките [на земните пластове] биват правилни, наклонени, полегнали или надхлъзнати. Геогр. VIII кл, 1965, 74. Състои се [планината] от една главна и няколко второстепенни вериги,.., от надхлъзнати покривни плочи. И. Радичков и др., ГСП, 6.

НАДХЛЪЗНАТИНА ж. Спец. Над-хлъзнат земен пласт. Ако .. задното антик-линално бедро напредне чувствително много и се надхлъзне напред, люспата .. преминава в надхлъзнатина или навлак. Геол. IX кл, 69.

НАДХОДВАМ, -аш, несв. (рядко); над" ходя, -иш, мин. св. -их, св,, прех. Надхождам. иадходвам се, надходя се страд. НАДХОДВАМ СЕ несв., непрех. Рядко. Надпреварвам се с някого в ходене; надхождаМ се.

НАДХОДВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от надходвам и от надходвам се; надхождане.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл