НАДХОДУВАМ, -аш, несв. (диал.); надходя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Надхождам, надходвам. надходувам се, надходя се
страд.
НАДХОДУВАМ СЕ несв., непрех JДиал. Надхождам се, надходвам се. Денко юнак отговаря: / — Фала тебе, ясно слънце, / ха изгревай да одиме, / с тебе не са надодувам! Нар. пес., СбНУ XLIII, 496.
НАДХОДУВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал, Отгл. същ. от надходувам и от надходувам се; надходване, надхождане.
НАДХОДЯ. Вж. надходвам, надходувам и надхождам:
НАДХОЖДАМ, -аш, несв.; надходя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Надминавам някого в ходене, ходя повече и по-дълго време от някого; надходвам.. При походите в планината никой не може да го надходи. надхождам се, надходя се страд. НАДХОЖДАМ СЕ несв., непрех. Надпреварвам се с някого в ходене; надходвам се.
НАДХОЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надхождам и от надхождам се; надходване.
Н А/ЦХОРАТЯ. Вж. надхора тя в а м. НАДХОРАТЯВАМ, -аш, несв.; надхо-ратя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Надприказвам; наддумвам, надгова-рям, надговорвам, надхортувам. надхоратя-вам се, надхоратя се страд. НАДХОРАТЯВАМ СЕ несв., непрех. Осг тар. и диал. Надприказвам се; наддумвам се, надговарям се, надговорвам се, надхортувам се.
— От Н. Герон, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДХОРАТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надхоратявам и от надхоратявам се; надприказване, наддум-ване, надговаряне, надговорване, надхорту-ване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДХОРТУВАМ, -аш, несв. и св., прех. Диал. Надприказвам, наддумвам, надговорвам, надговарям. — Какво ще спориш с тях!
— посъветва го Станка. — Ако са били свестни хора, те нямаше да избягат от народа си. — И додаде напътствено: — Тях ти няма да ги надхортуваш, с тях няма да се разбереш. Г. Караславов, ОХ IV, 8. надхортувам се страд.
НАДХОРТУВАМ СЕ несв., непрех. Диал. Надприказвам се, надговорвам се, надговарям се, наддумвам се; надхоратявам се.
НАДХОРТУВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надхортувам й от надхортувам се; надприказване, надговорване, надговаряне, наддумване, надхоратяване.
НАДХРЙЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Зоол. Който покрива хрилете, разположен е над хрилете на рибите, водните животни. Надхрилните капачета имат слизест канал. Ц. Пешев и др., ФБ, 59.
НАДХРУЩЙЛНИЦА ж. Анат. Обвивка на. хрущял; перихондриум. Хрущялната тъкан нараства по пътя на наслоението .. на клетки от обвивката на хрущяла, наречена .. надхрущялница. А. Гюровски, АЧ, 32. :
НАДХЪРКАМ. Вж. надхърквам.
НАДХЪРКВАМ, -аш, несв.; надхъркам, -аш, се., прех. Хъркам по-силно от някой друг. Оказа се, че и тримата хъркаме. Който надхърка другите, той най-леко ще спи. Ламар, ГМ, 15. надхърквам се, надхъркам се страд.
НАДХЪРКВАМ СЕ несв., непрех. Хъркам много, като че ли се състезавам с някого по хъркане. Повечето хора се бяха прибрали да спят .. Джейм Донъл и емигрантът Файбелман, както винаги, се надхъркваха. Г. Белев, КВ А, 337.
НАДЦЕНКА ж. Сума, с която се увеличава цената на дадена стока или услуга заради печалба на продавача или заради по-особени, специални условия на тяхното предлагане. Надценката в ресторанта е 20 процента. Д Наливни вина без надценка.
НАДЦЕНЯ. Вж. надценявам.
НАДЦЕНЯВАМ, -аш, несв.; надценя, -йш, мин. св. -йх, св,, прех. Ценя, оценявам някого или нещо по-високо, отколкото заслужава или струва. Шишманов .. ме съветва да бъда твърд срещу нападките, да работя непрекъснато и никога да не надценявам себе си. Ст. Чилингиров, СбЦГМГ, 350/ Другите две [кифли] сви във вестник, напъха ги в джоба на палтото си. — Надцених си апетита — рече той с усмивка. — Пък и скоро ще отворят ресторанта. Ем. Манов, БГ, 226. Надцених своите сили и възможности. Д Обикновено човек е наклонен да надценява качествата на близките си, дори да им приписва несъществуващи способности и таланти, надценявам се, надценя се страд. и възвр. Ролята на „Българското общество“ обаче в политическия живот на народа не бива да се надценява, още повече, че то съществувало само до януари или февруари 1869 г., т.е. едва шест месеца. Ив. Унджиев, ВЛ, 108. Будевска бе твърде наясно за величината на таланта си. Тя съвършено и точно знаеше какво може и какво не може и ако не бе склонна да се подценява, още по-малко бе наклонна да се надценява. Ст. Грудев, АБ, 144.
НАДЦЕНЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надценнявам и от надценявам се. Не само за освобождението на българския нйрод той възлагаше надежди на училището.. В тоя възглед на Ботев, съдържащ известно надценяване ролята на "училище-
