причина, правя някоя жена да забременее. Надувам / надуя нос (устни). Разг. Разсърд-вам се, нацупвам се. Нягул надул един нос, не му се приказва. И. Йовков, А, 58. Каквото правеха по-големите, правеха и по-малките; дори и Царева .. надуваше устни срещу нея: — У, лоша баба! Д. Талев, ПК, 458-459. Надувам / надуя перки; надувам си / надуя си перките. Жарг. Проявявам или добивам високо самочувствие, започвам да си въобразявам, че много зная и умея да върша всичко, започвам да важнича. Надувам / надуя платната. Жарг. Тръгвам, отивам си. Груева. Всъщност останете за малко... Любчо. Ще се разхождаме. Аз имам нужда от чист въздух. Хайде, надувай платната. К. Кюлюмов, ПШ, 30. Надувам се като паун. Разг. Подигр. Държа се надменно, горделиво. Надувам се / надуя се като пуяк (паун). Разг. Ирон. Държа се надменно, горделиво. Като се сетих, че само на няколко километра оттук са чудните къщи на Арбанаси, надух се като пуяк. Ем. Манов, ПС, 52. Надула се жаба<та> да надмине вола. Разг. Ирон/, Надула се бълха да избълва (изсере) слива. Диал. Ирон. За човек, който иска да извърши нещо, което не е по силите му. Надул съм се като <ръжен> квасник. Диал. Подигр. Силно съм подпухнал. Станала тиква, надула си и опаш. Диал. Ирон. За човек, който се гордее, държи се надменно, без да има за какво.
НАДУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надувам и от надувам се. Любчо тръбачът все поглежда пустия часовник и надува тръбата. Как не я спука от толкова надуване! Цв. Ангелов, ЧД, 226. Тая негова [на бразилеца] склонност към преувеличаване и надуване на действителността се дължи преди всичко на буйния му темперамент. Св. Минков, ДА, 50-51. Пауните се разкря-каха, а пък пуяците щяха да се пръснат от надуване из просторния двор. К. Петканов, ЗлЗ, 122.
НАДУВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се надува, напълва се с въздух, за да може да се използува; надуваем. Започнат е строеж и използуването на надувни складове за зърнени храни. М. Ганева, ГМ (превод), 144. В много страни се правят опити за създаване на надувни сгъваеми самолети от здрави ципи. М. Ганева, ГМ (превод), 145. Надувна лодка. Надувни дюшеци.
НАДУМАМ1. Вж. надумвам1. НАДУМАМ2. Вж. надумвам2.
НАДУМВАМ1, -аш, несв/, надумам, -аш, св., прех. 1. Убеждавам, склонявам някого да извърши нещо; наговарям1, придум-вам, уговарям, подсторвам. Болярите се боят от царицата. И ето що са намислили: да държат царя и да го надумват срещу нея. Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 199. Няколко дни младежите ходеха възмутени, жадни за разплата. Надумваха Братан:
— Оплачи се. Ст. Даскалов, ЗС, 65. Кой си мислеше, че този лекомислен женкеря ще се реши на дуел? — Без друго — другите го надумаха. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 65.
2. Прех. и непрех. Упреквам постоянно някого за нещо; натяквам, наговорвам1, наговарям1. Кошът си стоеше и щеше да си стои, дорде беше жив той. Нека се ядосват внуците, нека му надумват снахите — какво ли знаеха те! О. Василев, ЖБ, 325. Тя е всякога весела и всякога обича да ме запитва що чина и какво прават нашите, и сё ми надумва, защо не хода по-често у тях. Т. Влайков, Съч. I 1941, 163. Той безропотно вършеше и най-тежките работи и покорно търпеше сичко от своите господаре: каквото и да му надумват, както ида му кряскат и гълчат,.., той си сё мълчи и гледа в земята. Т. Влайков, Съч. II, 91. надумвам се, надумам се страд, и взаим. Снахите се надумват и ругаят за нищо и никакво. Г. Бакалов, Избр. пр, 313. надумвам си, надумам си взаим. от надумвам1 във 2 знач.
НАДУМВАМ СЕ1 несв/, надумам се св., непрех. Обикн. мн. Наговарям се1, уговарям се с някого да извърша нещо; наговорвам се1. Като че са се надумали [японците] сега, на всемирното изложение в Чикаго, да зачудят светът са своя напредък. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 46, Струваше му се, че всички са се надумали да го лъжат. Ще го примамят да им даде нивите си и подире ще го натирят. Ст. Марков, ДБ, 217. Още не поздравил, бай Стоян запита татя дали знае новото: калфите се били надумали да разхитят европейската стока. С. Чилин-гиров, ХНН, 66.
НАДУМВАМ2, -аш, несв/, надумам, -аш, св., прех. Разг. Казвам някому много, обикн. неприятни неща; наговорвам2, наговарям2, наприказвам, набъбрям, набърбор-вам, надърдорвам. Плума не се стресна от виковете му, развърза езика си и му надума всичко за Джена и за пендарата. К. Петканов, ДЧ, 279. Досмеша ме: тоя [кметът] беше отпуснал ръце и рамене, проточил врат
— взира се в мен като осъден на смърт. Гледах, гледах — какво да го правиш? Надумах му, каквото ми дойде на уста, и го оставих. А. Страшимиров, А, 582. Току-що бе си отишла депутацията, влезнаха една дузина жени, разрошавени, екзалтирани,.. Шмит не ще да е разбрал много нещд от това, което те са му надумали. С. Радев, ССБ I, 132. надумвам се, надумам се страд. надумвам си, надумам си взаим:
НАДУМВАМ СЕ2 несв/, надумам се се., непрех. Разг. Говоря много, до насита; наговорвам се2, наговарям се2, наприказвам се, набъбрям се, набърборвам се, надърдорвам се. Утре на Димитровден ще се отпуснат ръцете, натъртени от работа. Общите трапези ще съберат къщни и гостщ ще се надумат едно хубаво. ВН, 1965, бр. 4292, 4.
