Page:RBE Tom10.djvu/200
си и изпъквам в резултат на удар, възпалителен процес и др.; възпалявам се, издувам се, подувам се. — Как ги [пепелянките] ловиш, бре Йорге, — пита Зарафина, на която бузата се надула от зъбобол. Д. Неми-ров, Б, 168. Ходилцата му бяха се надули като самунчета и горяха като огън. Й. Йовков, АМГ, 35. Удариха ме със юмрук в главата, / та и окото ми се чак наду. Д. Подвързачов, Б, 119. От удара кракът му се наду до коляното. Н Разг. Ставам по-дебел и обикн. се зачервявам от прилив на кръв в резултат на физическо напрежение, вълнение, плач и др.; издувам се, подувам се. Меркулов разкопча яката на ризата си, избърса запотената си шия, която се наду от напрежение. М. Марчевки, П, 269. Йоан Александър се отдръпна назад и загледа мълчаливо болярина, който все не си вдигаше челото от праха. Лицето му се наду като на зряла малина. Ст. Загорчинов, ДП,
383.
3. За човек, животно — напрягам се силно, поемайки въздух, и шията, вратът, лицето ми стават по-дебели, стегнати, опънати; напъвам се, напрягам се. Никой не иска да знае .. за усилията на саксофониста, който се надуваше с изпъкнали от напрежение очи. Ст. Марков, ДБ, 340. Пуякът се наду с всичка сила и попита щъркела що за птица е. Св. Минков, СЦ ( превод), 19. Надуват се свирци там в къта отстранени / и зяпат ги деца, край тях на куп стълпени. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 121.
4. Разг. Ставам по-пълен, по-дебел; напъл-нявам. Родителите на Тъкачев бяха много доволни от женитбапш на голямата му сестра. Всяко лято тя се влачеше на разни курорти, тлъстееше и се надуваше. Г. Ка-раславов, ОХ I, 187. — Виж се, заприличал си на... — А ти си се надула, ще се пръснеш от дебелина. К. Петканов, БД, 154.
5. Прен. Разг. Увеличавам размера, числеността си; разраствам се, раздувам се. След две години той стана собственик на малка фабричка за папироси,.. Малката фабричка се наду, започна да расте., и да задушава или поглъща всички фабрики за папироси. Д. Димов, Т, 137. — Тия хора не разбират, че чиновническият апарат се е надул, че се налагат съкращения: Н. Каралиева, Н, 36.
6. Прен. Разг. Само несв. Държа се надменно, важно спрямо другите; гордея се, важни-ча, перча се. — Виж, това се казва птица! — .. Ех, ако може да я хване! Пък да я сложи в кафеза... Той ще води другарите си, ще им я Показва и ще се надува. П. Бобев, ГЕ,
110.// Само св. Възгордявам се, напервам се (в 4 знач.); наперчвам се. Шивачките се надули, искат едни цени — свят да ти се замае. Г. Караславов, Избр. съч. II, 442.
7. Прен. Диал. Държа се сърдито. Той не може оа търпи, щото вниманието да е насочено върху другиго, смята се засегнат "в своята си чест и захваща да се надува. Й.
Йовков, АМГ, 203. Надула се Рада, че не са я подновили с нов сукман за Великден, па вземе стария та— у огъня! М. Георгиев, Избр. разк., 63.
о Дявола ме надува / надуе; дяволите ме надуват / надуят. Диал. Обхваща ме необичайно, странно настроение, желание да извърша нещо, обикн. лошо, неразумно; прихваща ме. — Помисли си: скришом побягва от Свищов, нито хабер дава, нито пари взима със себе си! Какъв дявол го наду, брате, не зная. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 32. Какво искаш, какво ти е влязло в главата? Я остави този дявол, дето те надува, че си гледай работата. Й. Йовков, А, 80. Кумица надула пърлица. Диал. Ирон. За човек, който се е нацупил, който се сърди. Надувам / надуя гайдата. Разг. 1. Заплаквам, реввам. Нощес убили бащата на едно момиче. Момичето ревна, че и другите надуха гайдите. Ем. Станев, ИК II, 205. Тя го гледа, гледа, па току заплака. — Е, защо наду гайдата сега? Ст. Даскалов, ЕС, 80. 2. Само несв. Плача, рева. Зад гърба й русоглавото момиченце, което повече от час надува гайдата, сега стои притихнало в кринчето. А. Каралийчев, С, 297. Надувам / надуя главата на някого. Разг. Ставам причина с постоянните си приказки, повтаряне на едно и също нещо или с вдигане на голям шум някой да почувствува умора, главоболие. —Иди при баба си да ти даде сведения. Е-ха, ще ме изкараш от нетърпение, много ме врън-каш. Главата ми наду. Г. Краев, АСЗ, 21. След като дни наред ми е надувал главата с петцифрени числа и аритметични действия, той се усмихва дяволито и минава на морзовата азбука. Б. Райнов, ГН, 112. Надувам / надуя гърло (гуша, гърди); надувам / надуя си гърлото. Разг. 1. Завиквам, зак-рещявам, реввам. Дойчин Сирака подкара сивия си кон по неравния бряг на реката, изкачи се на гола височинка .. и пак наду гърди: — Клинка!... Докарай овните насам! К. Петканов, ЗлЗ, 5. Димитров е умен и сам се оправя. Но къде е, никой не може да ми каже. Как ми иде да надуя гърлото и му извикам. Пл, 1969, кн. 6, 21. 2. Само несв. Викам, крещя, рева. Райко Вардарски за всяко нещо гореше с цялата си душа, но повече беше склонен да ръководи, да надува гуша, да гърми с гласа си, отколкото да действува. Д. Талев, ПК, 508. Надува ме / надуе ме слободия. Разг. Пренебр. Проявявам своеволие; своеволнича. Надува мн се / надуе ми се главата скато шиникх Разг. Чувствувам се много уморен от голям шум, разправии, много работа и не мога да възприемам нищо. Беше такъв шум и такава олелия, че главата на домакинята се наду като шиник. Г. Караславов, ОХ III, 257. Надувам / надуя корема. Разг. Грубо. За жена — забременявам. — Много е бърза. Кога се ожени, кога наду корема! Надувам / надуя корема на някоя. Разг. Грубо. За мъж — ставам