Page:RBE Tom10.djvu/198
подскачаше и припкаше от човек на човек, щото и този, който има два крака, едва би го надтичал. Ил. Блъсков, КУ, 67. Опитай се в леса вълк да надтичаш. Ст. Михайловс-ки, Мис., 1896, кн. 3-41 184. надтичвам се, надтичам се страд.
НАДТЙЧВАМ СБ несв.\ надтйчам се св., непрех. Състезавам се с някого в тичане; надбягвам се, надгонвам се. — Иди кажи на голобрадия да се надтичвате. Който надпревари, негово ще бъде блатото. Ран Босилек, Р, 119. — Аз и много силно тичам — рече Сирма със свенлива гордост. — Веднъж се подтичвахме с чичо Марин в ливадата на Пресяка и го надбягах. Д. Ангелов, ЖС, 426. Излезнеха ли на теферич,.., подучени от новия учител, селските младежи започваха да се строяват и да пеят, да се надтичват и надскачват. Ст. Дичев, ЗС I, 360. Сърдито магаре и с коня биле се над-тичва. йогов., П. Р. Славейков, БП II, 144.
НАДТЙЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надтичвам и от надтичвам се; надбягване, надгонване. От дете той обичаше игрите, надтичването, катеренето по дърветата, Ст. Дичев, ЗС I, 79. След тия доверителни разкази идеха песните, скоковете и надтичването, идеше маршировката и стрелбата. Ст. Дичев, ЗС 1,426.
НАДТЙЧВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Надтичване, надбягване, надгонване. Иподромът [хиподрумът] беше бойно поле на сините и зелените, които са проливали някога кръв за почитание към конете си и изкуството на надтичвание с кола. Б. Димитров, А 1,51.
НАДТУРЯ1. Вж. надтурям1.
НАДТУРЯ2. Вж. надтурям2.
НАДТУРЯМ1, -яш, несв.\ надтуря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1, Слагам, турям нещо над определеното количество, турям повече, отколкото трябва.
2. Слагам, турям още; притурям.
3. Слагам, турям отгоре над нещо. надтурям се, надтуря се страд.
— От Й. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДТУРЯМ2, -яш, несв.\ надтуря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Прехвърлям, преминавам. Дори петли първи пропеяли, / той помина Качанска клисура; / дори зора утро зазорила, / той nadniypu Косовска на-хия. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 153. надтурям се, надтуря се страд.
— От Н.Герои, Речник на блъгарский нзик, 1899.
НАДТУРЯНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надтурям1 и от надтурям се.
— Or Н. Геров, Речник на блъгарский мзик. 1899.
НАДТУРЯНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надтурям2 и от надтурям се.
— Or Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДТЪРЧА. Вж. надтърчавам.
НАДТЪРЧАВАМ, -аш, несв.\ надтър-ча, -йш, мин. св. -ах, прех. Диал. Надбягвам, надтичвам. Ходи [жирафът] много бързо и стъпа раван; козината му е тъмножълта; рога има много малки и предните крака по-дълги от задните, ни един кон не може го надтърчи. Д. Мутев, ЕИ, 37. надтърчавам се, надтърча се страд.
НАДТЪРЧАВАМ СЕ несв.\ надтърча се св., непрех. Диал. Надтичвам се, надбягвам се.
НАДТЪРЧАВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надтърчавам и от надтърчавам се; надбягване, надтичване.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.
НАДТЯГАМ, -аш, несв.; надтёгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Натежавам, надтежавам, натягам. Наспоред ни вървяха конете, като пукна пушката из шумата. Лазар извика, без да види кой пукна.. и гръмна върху дима, но удари ли нещо, не удари ли, не зная, само на мене ми изтръпна кракът и надтегнах към лявата страна на коня. Ц. Гинчев, ГК, 269. Страшното влияние хаджи Гъчово надтегна в капаната, успехът Несторов всеки час ставаше по-сигурен. Ив. Вазов, Съч. XXV, 33.
НАДУВАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Надувен. Надуваема лодка. Надуваеми играчки.
НАДУВАМ, -аш, несв.\ надуя, -уеш, мин. св. надух, прич. мин. страд, надут, св., прех. 1. Вкарвам въздух в еластично тяло, обикн. с уста или помпа, с цел да увелича обема му и да се опъне до желаната форма. Моряците измъкнаха и надуха три гумени червени лодчици и с помощта на специални гребци-спортисти от екипажа .. тихо, безшумно доплавахме до устието на река Камчия. П. Михайлов, МП, 30. Човекът с ведрото и с гумената лодка донесе вода от езерото и почна да надува плаващия съд. И. Радичков, НД, 28. Надувам плондер. Надувам спасителен пояс. И Вкарвам някъде въздух чрез духане, за да разпалвам огън. Малките момчета надуваха духалата при наковалните на бащите си. К. Константинов, ППГ, 26.
2. Вкарвам с устни, с духане въздух в духов инструмент, за да свиря. Дико наду кавала и в къщата на Тройо кехая се събуди веселието. К. Петканов, ЗлЗ, 208. Детето бръкна в торбичката си, извади оттам проста дървена свирка и я наду. Кл. Цачев, СШ, 190. Савелий си отдъхна. Вдигна ръка и наду рога си. Зачула зова му, конницата се събра и уморено се свлече надолу. Д. Рачев, СС, 261. Я надуй, дядо, кавала, /след теб да викна, запея / песни юнашки, хайдушки. Хр. Ботев, Съч. 1929, 31.
3. Увеличавам, уголемявам обема, размерите на нещо (бузи, гърди, корем и под.), като го напълвам с въздух, течност, храна и под.; издувам. Младият учител наду гърди, вдъхна упойващия мирис на мащерка и здравец
