Page:RBE Tom10.djvu/193
мощно действие при надробяване на скалите. Хим. V кл., 49. Ще се намерят машини за надробяване отпадъците от стружки, които след това ще се използуват за изработване на талашит. ВН, 1960, бр. 2613, 2.
НАДРОБЯМ, -яш, несв. (диал.); надробя, -йш, мин. се. -Йх, св., прех. Надробявам. надробям се, надробя се страд.
НАДРОБЯНЕ, ле„, -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надробям и от надробям се; надробяване.
НАДРУГАРУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Другарувам с някого до насита.
НАДРУНДЕН, -а, -о, ле“, -и. Диал: Прич. мин. страд. от надрундя като прил. Натруфен, навлечен.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАДРУНДЯ.Вж. надрундям.
НАДРУНДЯМ, -яш, несв.; надрундя, -иш, ле„“, св. -их, св., прех. Диал. Натруфям, навличам, надрундям се, надрундя се страд. и възвр.
— Ог Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров; 1908. Друга форма: н а д р ъ н д я м.
НАДРУНДЯНЕ, ле", няма, ср. Диал. Отгл. същ. от надрундям и от надрундям се; натруфяне, навличанб.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. Друга форма: н а д р ъ н д я н е.
НАДРУСАМ. Вж. надрусвам.
НАДРУСВАМ, -аш, несв.; надрусам, -аш, св., прех. Разг. 1. С друсане събарям, свалям известно количество или много (плодове); натръсквам. На четвъртия ден тя ги заведе при друга, круша — далеко,.. Дълго стояха под дървото, а майката не се качваше да надруса от стипчивите плодове. Ламар, ГМ, 36.
2. Разтърсвам, раздрусвам нещо, някого много, в голяма степен'. По пътя така надрусахме ябълките, че не ставаха вече за продаване.
3. Прен. Написвам нещо (доклад, статия, писмо и под.) или нарисувам, правя нещо набързо и обикн. незадълбочено, как да е или невъздържано, грубо;' напрасквам. Докато аз организирам опичането [на телешката глава], ти надрусай един доклад там за развитие на животновъдството,., р. Краев, Ст., 1965, бр. 1008, 1. Върнах се аз на другия ден, надрусах на доктора още едно аноним-но писмо, че ако си не дигне парцалитекот тук, квартирата му ще. бъде дигната във въздуха. Чудомир, Избр. пр., 261’. — Защо не мога като Тициан да рисувам? Такива карикатури бих надрусала, че*.: Др. Асенов,
4. Прен. Неодобр. Накарвам се на някого, нагълчавам някого. Така ги надрусаха от главната им дирекция, че буквално им понижиха барем с 50 процента предпразнич-цото настроение. Тарас, Ст., 1966, бр. 1039,
1. надрусвам се, надрусам се страд. надрусвам си, надрусам си възвр. Надрусах си сливи.
НАДРУСВАМ СЕ несв.; надрусам се св., непрех. 1. Разг. Друсам се много, до насита.
2. Нов. Жарг. Вземам голямо количество опиати, натъпквам се с опиати, наркотици. Сега остана само някой синковец [футболист], обзет от чувство за безнаказаност, да се надруса,., и после да бъде похвален пред строя. 24 часа, 1998, бр. 150, 6.
О Надрусвам си / надрусам си пазвата. Диал, Обогатявам. се, обикн. по нечестен, непочтен начин. Има ли да е вършил той [главатарят] много работи на младо време? — Амчи от де е зел тези парц, що ги има? — А че де си е надрусал той тъй пазвата? П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 130.
НАДРУСВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от надрусвам и от надрусвам се.
НАДРУСКАМ, Вж. надрусквам.
Н АДРУ СКВ АМ, -аш, несв.; надрускам, -аш, св., прех. Разг. Надрусвам. надрусквам се, надрускам се страд. надрусквам си, надрускам си възвр.
НАДРУСКВАМ СЕ несв.; надрускам сё св., непрех. Разг. Надрусвам се (в 1 знач.).
НАДРУСКВАНЕ, мн. нада,. ср. Разг. Отгл. същ. от надрусквам и от надрусквам се; надрусване. ?
НАДРЪГВАМ1, -аш, несв.; надръгна,
-еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. надръг-нат, св., прех. Диал. Повдигам, запретвам (пола на дреха и под.); надръгнувам. Бели си поли надръгни. Н. Геров, РБЯ III, 151.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДРЪГВАМ2, -аш, несв.; надръгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. надръг-нат, св.; прех. Диал. Дръгна докрай; начес-вам. надръгвам се, надръгна се страд., възвр. и взаим. 1 ' :
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДРЪГВАНЕ1, ,мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от надръгвам1; надръгнуване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДРЪГВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от надръгвйм2 и от надръгвам се; начесване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДРЪГНАЕ Вж; надръгвам1 и надръгнувам.
НАДРЪГНА2. Вж. надръгвам2..
НАДРЪГНУВАМ, -аш, несв.; надръгна,
-еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. надръг-нат, св., прех. Диал. Надръгвам1.
—: От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДРЪГНУВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от надръгнувам; надръгване1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
