го аз сё надмятал. Нар. пес., СбНУ XXVI, 118.
2. Надминавам в, по нещо (Н. Геров, РБЯ). надмятам се, надметна се страд.
НАДМЯТАМ СЕ несв., непрех. Диал. Състезавам се, надпреварвам се с някого в мятане; надхвърлям се. Седнали са три делии, / .. / камък фърлят, надфърлят се, / надфър-лят се, надметат се. Нар. пес., СбВСт, 120. Па са трите [моми] надпевали, / надпевали, надметали, / надметна ги долноземка. Нар. пес., СбВСт, 295.
НАДМЯТАМ2, -аш, несв:, надметна, -еш, мин. св. -ах, св., прич. мин. страд, над-мётнат, прех. Остар. и диал. Намятам1. Неда / надмята мантията на Райна и й шепне /: — Ах, царкиньо, не мя послуша. Д. Вой-ников, РК, 61. надмятам се, надметна се страд., възвр. и взаим.
НАДМЯТАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надмятам1 и от надмятам се; надхвърляне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
Н АДМЯТ АНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надмятам2 и от надмятам се; намятане.
НАДНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Надница. Скитам по Аладжа баир и се чудя: защо бе джанам, каква е тая работа
— осем години вися и той на един надник в маслобойната,.., а сега станал е друг. Н. Хайтов, ПЗ, 68.
— Друга форма: н а д н е к.
НАДНИКВАМ, -аш, несв.; надникна,
-еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Поглеждам за кратко време, веднъж някъде, обикн. през някакъв отвор, пролука и под.; надзър-вам, надзъртам. Отварям прозореца, надниквам и гледам един машинист спокойно си пуши лулата под прозореца. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 40. Повече от петдесет посрещачи се тълпяха по тясна-та улица,.., невести надникваха любопитно иззад оградите да видят кой ще слезе този ден от автобуса. И. Радичков и др., ГСП, 142. Костадин надникна в тъмното помещение, о лепено с паяжини и паспал. В дъното като призрак се мярна воденичарят — бос, по долни гащи. Ем. Станев, ИК I и II,
16. По урвите ли стръмни лазя, / над тъмните надниквам бездни, /.. / Един товар на себе влача — / товара лют на самотата! Ив. Вазов, Съч. III, 141-142.
2. Показвам се за малко, не в целия си ръст, не изцяло; надзървам, надзъртам. Иззад колибата надникна, а след туй се показа цял, някакъв чудноват човек. И. Йовков, ЧКГ,
170. Пеньо се протяга лениво, бърка в пояса и дига бърдучето към устата си. Слънцето надниква през чукара и лизва мустака му като малко котенце. Чудомир, Избр. пр,
5. Месецът надникна през средногорските ниски върхове. 3. Стоянов, ЗБВ I, 198.
3. Прен. Прониквам, навлизам за кратко време в същността на нещо (мисли, душевно състояние, действителност и под.) с цел да го разбера, да видя как изглежда. Всеки промълви по нещо и бързаше сякаш да остане сам — сам да надникне в мислите си, в душата си. Й. Йовков, Разк. II, 98. Да биха могли хората, да би могъл един само от тия глупци да надникне в моя вътрешен мир, той би онемял от удивление... Впрочем кой знай! Ал. Константинов, Съч. I, 308. Ней се стори, че той й позволи да надникне в неговата душа и това, което тя видя там за един кратък миг, беше замайващо и страшно със своята недоизказа-ност. Ем. Станев, ИК I и II, 456. И да надникнеше в тая действителност, писателят ни гледаше на най-обикновените случки с такава превзета наивна трагичност, че нищо не би проумял от нея. Р, 1927, бр. 244, 3.
о Над гроб съм надникнал. Диал. Много съм зле, скоро ще умра.
НАДНЙКВ АНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надниквам; надзърване, надзърта-не.
НАДНИКНА. Вж. надниквам и над-никнувам.
НАДНЙКНУВАМ, -аш, несв:, надникна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Надниквам.
НАДНЙКНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надникнувам; над-никване.
НАДНИЦА ж. 1. Възнаграждение, обикн. в пари, което се получава за извършена работа през един ден, обикн. на временно нает работник; дневна заплата. — Ако искаш да получиш заплата за днес, трябва веднага да почнеш работа — каза ми той. — Ще ти платя пълна надница, макар че .. три часа от работния ден са вече минали. Б. Райнов, ДВ, 124. Баща му .. работеше кое с надница, кое на изполица. Тоя хамалуваше в града, работеше по железопътната линия. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 314. До изменението на закона на всички чиновници се удържаше за пътна повинност по 5 надници, изчислени върху месечната им заплата. Пл., бр. 1065, 1934. Я съм те, чичов, оценил, / скъпа надница съм дал, / везден ми нива да ореш. Нар. пес., СбВСтТ, 90.
2. Диал. Работен ден, трудоден.
НАДНЙЧАМ, -аш, несв., непрех. 1. Гледам, наблюдавам нещо или някъде, обикн. през някакъв отвор, пролука и под.; надзъртам. Хората все прииждаха и нямаше място за сядане, та някои се изправиха покрай стената, а други останаха отвън и надничаха през вратата. И. Петров, НЛ, 248. През деня, когато бях свободен, много кръстосвах из прашните и кални улички на
