стотина работници. Д. Калфов, ВП, 65. Беше още рано — децата се пилеяха из двора. Но дежурната учителка ходеше вече из стаите — надзираваше. А. Страшимиров, А, 218. Сяко заптие, което е оставено да надзирава над работниците, носи по една тояга. Хр. Ботев, Съч. 1929, 223. Наша свята длъжност е да надзираваме за тяхното благоденствие, за честта и живота им. 3. Стоянов, ЗБВ I, 440. надзиравам се страд. Всичката работа пак беше се струпала на главата му. Аргатите да се надзирават, въглища да се докарват, дърва да се купят. Г. Караславов, С, 183. Сичките училища в града са общи; .. надзирават ся и ся управляват от избрано училищно настоятелство. Ч, 1871, кн. 15,464.
НАДЗИРАВАНЕ ср. Отгл. същ. от надзиравам и от надзиравам се; надзор, над-зорничество, надзирателство.
НАДЗИРАМ1, -аш, несв.\ надзра, -ёш, мин. св. надзрях, прич. мин. св. деят. над-зрял, -а, -о, мн. надзрёли, св., непрех. Остар. и диал. Надзъртам, надзървам. Палиси час по час наднича и надзира в пещта. Й. Груев, СП (превод), 72. Баба умира, умира и пак над гърне надзира. Н. Геров, РБЯ III, 145. „
— Море Стояне, Стояне, / я впрегни черни биволе, /.. / па ме у кола у качи.“ /.. / Стоян си надзрел у кола — / Калина била умрела. Нар. пес., СбВСтТ, 208. Зад тъмния заплетен / заслон от дървеса, надзре от висини / самотний месечко и белите стени / на къщицата в миг усмихнато огрея. П. П. Славейков, КП ч. III, 53.
НАДЗИРАМ2, -аш, несв., прех. и непрех. Остар. и диал. Надзиравам; надзирвам. Сам Хаджи Смион .. надзираше вървежа и правеше строги забележки. Ив. Вазов, Съч. VIII,
43. Тя [жената] тряба да надзира възпитанието на децата. Лет., 1871, 190. надзирам се страд.
НАДЗЙРАНЕ1, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надзирам s надзърта-не.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДЗЙРАНЕ2, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надзирам2 и от надзи-ам се; надзираване, надзирване. Седем го-ини го влачеха от твърдел на твърдел под най-строго надзиране. С. Бобчев, СОИ (превод), 85. Той прокарал в народа .. предложение, с което са отнемало от ареопага надзирането за нравите на гражданите. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 204.
НАДЗИРАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, чиято длъжност е да упражнява надзор, да надзирава някого или нещо. Той имаше някаква жалка служба на надзирател в пансион за сираци от войните. К. Константинов, СбАСЕП, 372. Надзиратели на пленниците бяха трима души възрастни войници и един старши подофицер. Г. Караславов, ОХ II, 49. През време на стачки тя ставаше главен надзирател на стачните постове. Д. Димов, Т, 228. Тия прозорчета служат на надзирателя да наблюдава през тях затворниците. Ив. Докторов, ЗД, 123. Болничен наздирател.
НАДЗИРАТЕЛЕЙ, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Който осъществява надзор; надзирателски, надзорен. Сичките въпроси касателно за интересите на кантона .. ще бъдат под ведомството на надзирателна-та комисия. НБ, 1877, бр. 61, 237.
НАДЗИРАТЕЛКА ж. Жена надзирател. Густа се разхождаше из двора като автомат. Виеше й се свят, залиташе и не усещаше ударите на надзирателката. В. Ге-новска, ПЮФ, 125. За настоятелки и над-зирателки на тия училища най-добре е да ся избират най-разумните и опитни жени. Лет., 1871, 170. Болнична надзирателка.
НАДЗИРАТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до надзирател или е свързан с надзор, с надзирателство. Старешии-ната на слугите,.., който още по времето на Янаки вършеше надзирателската работа, зорко следеше всичко да се изпълнява тъй, както беше заръчал господарят. А. Гуляшки, ЗР, 363. Работниците работели по 13-15 часа, получавали нищожни надници, живеели в казарми при много лоши битови условия и строг: надзирателски контрол. Ист. VII кл, 106. Априлов сериозно хваща своята задача, като надзирава внимателно поведението и действията на своето „чадо по духом святим“. Но не тъй разбира буйният .. юноша надзирателската мисия на духовния си баща. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 226.
НАДЗИРАТЕЛСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Действие на надзирател, надзорник, упражняване на надзор; надзорничество, надзираване, надзор. Възпитателят можеше да се озове при групата и да види какво става, но знаеше от опит, че надзирателс-твото се отразява зле на момчетата. Б. Болгар, Б, 368. Стадата пасат свободно, без надзирателство на овчере или на кучета. Знан., 1875, бр. 15, 235.
2. Само ед. Остар. Длъжност и звание на надзирател, надзорник; надзорничество (Л. Андрейчин и др., БТР).
3. Остар. Книж. Колектив от надзиратели, орган за осъществяване на надзор, обикн. в училище. За да могат училищата ни да отиват добре, потребни са следующите четири главни условия: 1. Достойни и родолюбиви училищни надзирателства. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 42-43. Общините, па и училищните наши надзирателства трябва да са съставени и от стари, и от млади. Лет., 1874, 177.
НАДЗИРАЧ м. Рядко. Остар. Надзирател.
— От А. Дювернуа, Словарь болгарскаго языка’..., 1885—1889.
