пред една чета на коне... с наджаци. Д. Ра-чев, СС, 44-45.
2. Диал. Овчарска тояга, гега (Н. Геров, РБЯ).
— Typ. nacak.
НАДЖАСАМ. Вж. наджасвам.
НАДЖАСВАМ, -аш, несв.\ наджасам, -аш, св., прех. Диал. Наджасквам. наджасвам се, наджасам се страд.
НАДЖАСВАМ СЕ несв.\ наджасам се св., непрех. Диал. Наджасквам се. Наджасал се като самоковски ергенин. СбНУ XI, 155.
НАДЖАСВ АНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наджасвам и от наджасвам се; наджаск-ване.
НАДЖАСКАМ. Вж. наджасквам.
НАДЖАСКВАМ, -аш, несв.\ наджас-кам, -аш, св., прех. Разг. 1. Джаскам много, в голяма степен или напълно, докрай; наджасвам. Тоя автобус ни джаска цял ден по селските пътища — хубаво ни наджаска.
2. Натъпквам (в 1 и 2 знач.); наблъсквам, набумквам, набухвам, надумквам1, напраск-вам. Хванаха ги и ги наджаскаха в препълнения салон. Д Наджаскаха ме с лекарства. наджасквам се, наджаскам се страд.
НАДЖАСКВАМ СЕ несв.) наджаскам се
св., непрех. Разг. 1. Джаскам много, до насита, насищам се да джаскам; наблъсквам се.
2. Грубо. Поглъщам нещо (обикн. ям, пия) много, в голямо количество, до пресищане; натъпквам се, наблъсквам се, набумквам се, надънвам се, надумквам се, напрасквам се. Наджасках се с хапчета.
НАДЖАСКВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от наджасквам и от наджасквам се; над-жасване.
НАДЖЁВАМ, -аш, "есе. (диал.); наджена, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, над-жёнат, св., прех. Наджънвам; надженвам, наджъвам. наджевам се, наджена се страд. НАДЖЁВАМ СЕ несв., непрех. Диал. Над^ жънвам сё; надженвам се, наджъвам се. —- „Овчарьо ле, козарьо, /я ела да се надже-ваме.“ Нар. пес., СбВСт, 331. Обзаложи са невяста / със девер да са наджева / на тази нива голяма. Нар. пес., СбВСтТ, 742.
НАДЖЁВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наджевам и от наджевам се; наджънване, надженване, наджъване.
НАДЖЕНА. Вж. наджевам и надженвам.
НАДЖЁНВАМ, -аш, несв.) наджена, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, наджё-нат, св., прех. Наджънвам. Като славейче запя Малинка — / стара песен лее с меден глас: / „Девери надженва Иринка“... Ас. Бо-сев, СЦС, 62. — „Я стани, Тодоро, я стани, Тодоро, / ако ме мадженеш, мене ще да зе-меш.“ СбВСтТ, 248. надженвам се, наджена се страд.
НАДЖЕНВАМ СЕ несв., непрех. Наджънвам се. „Мари Яно, дюлбер Яно! / Хайде да се надженваме, / надженваме, надпяваме!“ Нар. пес., СбГЯ, 226. Мома и момък женеха, / женеха, надженваха се, / мома момък надженва. Нар. пес., СбВСт, 755.
НАДЖЕНВАНЕ ср. Отгл. същ. от надженвам и от надженвам се; наджънване.
НАДЖИВЕЯ. Вж. надживявам.
НАДЖИВЯВАМ, -аш, несв.) надживея, -ееш, мин. св. надживях, прич. мин. св. деят. надживял, -а, -о, мн. надживели, св., прех.
1. Живея, съществувам повече, по-дълго време от друг или от нещо друго; преживявам. Сестрата на Левски .. надживява братята си и умира на преклонна възраст. Ив. Унджиев, BЛ, 36. Това, че предателят .. не надживял нито с един ден убития войвода .., не утешило покрусеното население. Н. Хайтов, X, 52. Сали Яшар започваше да мисли, че е длъжен да направи някакво голямо благодеяние,.., което да засегне повече^ хора, да надживее много поколения. И. Йовков, ПК, 10. Източната Римска империя, известна още под името Византия, надживяла Западната със 100 години. Ист. VI кл, 26.
2. Прен. Преодолявам, надмогвам нещо (обикн. някакво чувство, мисъл и под.) чрез силата на волята, духа, морала си. — Вместо да се измъчвате от мисълта, че вършите предателство по отношение на класата си, помъчете се да надживеете този опасен предразсъдък. В. Нешков, Н, 362. Буков се усмихна пресилено .. и излезе на палубата с чувство на човек, превъзхождащ, надживял суетливата борба на двата лагера. Д. Добревски, БКН, 181. Двете момчета седяха глава до глава и като възрастни, надживели колебания и страх, обмисляха подробно целия план. В. Ченков, СНД, 92. Нима не е гордост да надживееш себе си и да простиш .. даже за изневяра? ВН, 1959, бр. 2526, 2. надживявам се, надживея се страд. Малко от ръждата [на лошите взаимоотношения] все пак е останала, но и тя ще се< надживее. Младежта има вече друго съзнание. Г. Белев, KP, 50. Вълнението, което пораждат стихотворенията, и психологическото състояние на лирическия герой ни дават възможност да почувствуваме как в суровата освободителна борба се надживяват драматичните конфликти и се каляват характерите. Лит. XI кл, 75.
НАДЖИВЯВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от надживявам и от надживявам се. Законът за надживяване на най-приспосо-бените запазва своята сила. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 35.
НАДЖИПКАМ.Вж. наджипквам.
НАДЖИПКВАМ, -аш, несв.; наджйп-кам, -аш, св., прех. Диал. Наблъсквам, натъпквам; нагъчквам, набъквам, нашибвам.
