Page:RBE Tom10.djvu/129

та специфична топлоемност на водата. Физ. IX кл, 1958, 15.

НАГРЕВАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който служи за нагряване, който е свързан с нагряване или с нагревател. Широко разпространени са електричните нагревателни уреди: котлони, ютии,.., печки и др. Физ. VIII кл, 1965, 67. Металургичните пещи се делят на две основни групи: нагревателни и топилни. В. Баум и др., МП, 641. През стените на камерите минават нагревателни канали, в които изгаря газообразно гориво. В. Цокова, ВС, 42. Нагревателна спирала. Нагревателна плоча. Нагревателно устройство. Нагревателна площ.

НАГРЁЗДВАМ, -аш, несв.; нагрездя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Надраск-вам; нагрездувам, нагрездявам. нагрездвам се, нагрездя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАГРЁЗДВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нагрездвам и от нагрездвам се; надрас-кване, нагрездуване, нагрездяване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАГРЕЗДУВАМ, -аш, несв.; нагрездя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Надрас-квам; нагрездвам, нагрездявам. нагрездувам се, нагрездя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАГРЕЗДУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нагрездувам и от нагрездувам се; на-драскване, нагрездване, нагрездяване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАГРЕЗДЯ. Вж. нагрездвам, нагрездувам и нагрездявам.

НАГРЕЗДЯВАМ, -аш, несв.; нагрездя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Надрас-квам; нагрездвам, нагрездувам. нагрездявам се, нагрездя се страд.

— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.

НАГРЕЗДЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нагрездявам и от нагрездявам се; над-раскване, нагрездване, нагрездуване.

— От Ог. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.

НАГРЕЯ. Вж. нагрявам.

НАГРЙБАМ, -аш, несв. (диал.); нагреба, -ёш, мин. св. нагрёбах, св., прех. Диал.

1. Нагребвам; нагрибвам.

2. Прен. Нахоквам, навиквам някого за нещо.

3. Прен. Нападам¹, нагръщам (в 1 знач.); на-свивам, нагъвам¹, насмитам. нагрибам се, нагреба се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАГРИБАМ СЕ, -аш се, несв. (диал.); нагреба се, -ёш се, мин. св. нагрёбах се, св., непрех. Греба¹ много, до насита; нагребвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАГРЙБАНЕ¹ ср. Диал. Отгл. същ. от нагрибам и от нагрибам се; нагрибване.

НАГРЙБАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от нагрибам се; нагребване².

НАГРЙБВАМ, -аш, несв. (диал.); нагреба, -ёш, мин. св. нагрёбах, св., прех. Нагребвам; нагрибам. Той час магьосницата отива на блатото, отдето нагрибва с ръката си една шепа вода. Ал. Дювернуа, СБЯ, 1285. нагрибвам се, нагреба се страд.

— От Ал. Дювернуа, Словарь болгарскаго языка..., 1889—1895.

НАГРЙБВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нагрибвам и от нагрибвам се; нагребване¹, нагрибане¹.

НАГРИЗА. Вж. нагризвам.

НАГРИЗВАМ, -аш, несв.; нагриза, -ёш, мин. св. нагрйзах, св., прех. Наяждам¹, накърнявам нещо с гризане. След две недели от яйцата се излюпиха новите гъсенички, които нагризаха листата. П. Бобев, ГЕ,

136. Защо е [мухоморката] на земята? — Охлювът я бе нагризал, затуй... П. Бобев, ЗП, 26. Една дребна катеричка .. изпусна в уплахата си нагризаната шишарка. Цв. Ангелов, ЧД, 33. Юлка изтича към своята крушка и се закова на място. Децата се струпаха около нея с радостни закачки, но като съзряха нагризаното стебло, млъкнаха изведнъж. П. Бобев, ЗП, 32. нагризвам се, нагриза се страд.

НАГРЙЗВАНЕ ср. Отгл. същ. от нагризвам и от нагризвам се.

НАГРЙЗУВАМ, -аш, несв. (диал.); нагриза, -ёш, мин. св. нагрйзах, св., прех. Нагризвам. нагризувам се, нагриза се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАГРЙЗУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нагризувам и от нагризувам се; нагризване.

НАГРОЗЯ¹. Вж. нагрозявам¹.

НАГРОЗЯ². Вж. нагрозявам².

НАГРОЗЯВАМ¹, -аш, несв.; нагрозя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Намразвам. Подир тоя срам .. дълбоко огорченият хаджи Евтим нагрози родното си място и се закле никога да се не върне. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 108. Една непремис-лена работа, една погрешка, която у другиго никой не би съгледал, става много тежка, ако я стори учител, и става причина да го нагрозят всички. Н, 1881, кн. 1, 64-65. На жена грозна не казвай, че та нагрозява (намразява). П. Р. Славейков, БП I, 284. нагрозявам се, нагрозя се страд., възвр. и взаим.

НАГРОЗЯВАМ², -аш, несв.; нагрозя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Загрозявам¹; нагрубям. Па Елица говори: — Гърки-ни робини, / гъркини робини, подайте ю сито: / брашно да отсее, лице да напраши, / лице да нагрози, Петру да омръзне! Нар.