жи малко по-нагоре от църквата и ще стигнеш площада.
11. Разг. В посока или на място на север от друг район; северно. Противоп. надолу. Заминаха нагоре, към София. А Нагоре се обличат по-различно.
О Иде ми (идва ми, дохожда ми, дойде ми) нагоре. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Трудно ми е да се справя (с нещо). Нагоре високо, надолу дълбоко. Разг. За много лошо, безднадеждно положение, когато отникъде не може да се очаква помощ, подкрепа. Отговорът дойде сам на устата му: — Ще ида в четата .. — Нагоре високо, надолу дълбоко... Като дойде човек дотам... Какво друго да правя... Д. Талев, И,
9. Обръщам / обърна нагоре с краката нещо. Книж. 1. Предизвиквам безредие, като размествам, разбърквам, обикн. много неща, предмети. Сновяха насам-натам [кокошките], пасяха, ровеха,.. Мъчихме се да посадим здравец,.. И с тръни го покривахме, всякак го пазехме, мръднем ли нанякъде, обърнат го с краката нагоре. Ст. Даскалов, ЕС, 212. Той [Кольо] гледаше дивно чудо: дрехите, които си постилаха вечер .. бяха бичнати и разпилени из цялата стая .. Раклата с хляба и тя гътната, хлябовете на-търкаляни, а върху тях: сахани, лъжици, паници, гърнета и какво ли друго не щеш — всичко с краката нагоре обърнато. Ц. Цер-ковски, Съч. III, 214. 2. Изцяло променям установения ред, организацията на нещо. „Ти лъжеш, ти клеветиш, безсрамнико!“ — негодуват якобинците — толкова ли е як твоят строй, щото при войска и полиция, петдесет души емигранти да го обърнат с краката нагоре! Ал. Константинов, Съч. I, 36. 3. Изцяло променям или опровергавам (някаква представа, концепция, теория и под.). Майкелсон .. направил няколко опита, които обърнали с краката нагоре цялата „стройна“ теория за етера и коренно изменили представите на учените за самата светлина. Вл. Харалампиев, ПСС, 38. Обръщам се / обърна се с краката нагоре. Разг. Променям се в съвсем противополож-на посока, обикн. като се влошавам. Поникнеха ли мустаците, той добиваше наново мъжката си сила.., но Костадина пак го погваше, обръсваше го и работите се обръщаха с краката нагоре. Ст. Даскалов, ЕС, 325. От лъв нагоре. Разг. Известни личности, големи началници. — Девет на брой — доценти, професори... Все от лъв нагоре... Др. Асенов, СВ, 147. Обикновено се смята, че ти трябва връзка от лъв нагоре само ако си купуваш слон. Ст, 1969, бр. 1197, 1. Станал съм (вдигнал съм се) със задника (с гъза, с дирника) <си> нагоре. Разг. Грубо. Сърдит съм, в лошо настроение съм, без да има причина за това. Щях да се намеся в спора им, но не исках да увеличавам враговете си, защото и без това тази сутрин, както ми каза бай Драго, бил съм станал „нагоре със задника си“. К. Калчев, ДНГ, 44. Сякаш че е станал с гъза си нагоре, та се назад и наопаки му върви. П. Р. Славейков, БП II, 148.
О Нагоре-надолу; нагоре-надоле; нагор-на-дол. Сложно нареч. Диал. 1. Ту в посока към по-високо, ту в посока към по-ниско. Някои пръскат хиляди на вятъра и не им мига окото, пък ти пъхтиш из стълбите нагоре-надолу да върнеш стотинки. И. Попов, ИЖП, 49. — А мога ли да ви попитам какво работите? — Карам асансьор. — Аха, движите се, значи, нагоре-надолу, а не напред или назад, като повечето простосмъртни. Ал. Бабек, МЕ, 225.
2. В различни посоки; насам-натам. Ходех нагоре-надолу из стаята, а проклетите дъски скърцаха тайнствено под стъпките ми. А. Дончев, ВР, 83. Представете си един голям салон .. А на дъното на салона — сцена .. Келнери сноват нагоре-надолу, носят храна, питиета и вземат парите, още щом ти подадат поръчката. П. Спасов, ХлХ, 313.
— Други (диал.) форми: н а г 6 р, н а г 6 р у.
НАГОРЕН, -рна, -лно, мн. -лни, прил. Разг. 1. Нанагорен. А аз ви помня [пътищата] още не съвсем спретнати .., да завивате сетне под стари изкорубени върби и да поемате косо през нагорното стърнище, вместо да прехвърляте пряко височината. К. Константинов, П, 8. Той сам подкарва конете отвреме-навреме с обикновените си любезности — пътят е нагорен. Л. Стоянов, X, 34. Подир малко усетих, че изминах най-крутата стръмнина, и пак мястото беше нагорно. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 49. И тръгнах по нагорния асфалтов криволак. Е, 1981, бр. 1085,49.
2. Като същ. нагорно<то> ср. Нагорнище, нанагорнище, стръмнина. Противоп. надол-но, нанадолно. — Какво ми се чудите? Вървя си като едно време по нагорното, макар куршум да не ме гони вече... Ст. Станчев, HP, 150. Пътят беше извил неусетно по хълбока на един баир и сега воловета опъваха шии по нагорното. Н. Тихолов, ДКД, 17.
НАГОРЕЩЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нагорещя като прил. 1. Който е силно нагрят, който има много висока температура; нажежен, горещ, сгорещен. Пролети, когато пекнеше слънце, той излизаше пред вратата, лягаше на нагорещените плочи и се печеше цял ден на слънце. Елин Пелин, Съч. III, 84. Градината беше богато разцъфнала, благоухаеща и рояк пчели жу-жаха из нагорещения въздух. П. Михайлов, МП, 85. Земната кора е била още сравнително тънка и нагорещена, по нейната повърхност са се намирали някои съединения на въглерода в различни метали. К, 1963, кн. 7.
2. Прен. Който е изпълнен с голямо напрежение, възбуда; нажежен. Атмосферата бе
