Page:RBE Tom10.djvu/111
ми се, че нещо нагласяват. СбЦГМГ, 337. // Разг. В съчет. с крат. лич. местоим. я или със същ. като работа, неща. Правя, подготвям, уреждам нещо да стане по подходящ за някаква цел начин; нареждам, подреждам, скроявам, нагласям. Нагласили сме я хубаво. Тая нощ ще го пратим в колибата му затворен,.., а утре в зори ще иде там, уж случайно, Ибрям чаушинът и ще го залови. Ние — нищо не знаем. Зл. Чолакова, БК, 67. — София, че пак София, Николчо!.. А, че виж там, леля, разтичай се ида я нагласиш някаква, че Тинка горката вехне вкъщи и страда за изкуството. ВН, 1960, бр. 2615, 4. И от този разговор излязло, че и Красимира имала пръст в Pad Jlynyeama работа... Даже повече: тя нагласила тая работа. Ив. Вазов, Съч. XX, 168.
8. Разг. Правя, изготвям, съчинявам (документ, писмо и под.); нагласям, нареждам, на-тъкмявам. Я ела да седнем сега на бюрото и да помислим хубавичко какво още лошо има у мене. И както сме в настроение, да нагласим една хубава солена дописка ли, фейлетон ли му викате. П. Незнакомов, СМ, 54. След туй ще идеш при един адвокат да ти нагласи едно заявление за искане на заема. Хр. Радевски, Избр. пр III, 92. — Ти допиши автобиографията си. Довечера ще я нагласим окончателно и ще си я препишеш на чисто. П. Славински, ПЗ, 269. // Стесн. Съчинявам нещо, което не отговаря на истината, на действителността. Преснакът започна да разправя разни истории и така нагласяваше разказа, че турците излизаха от добри по-добри. К. Петканов, X, 117. Артистът, чийто слух беше вече отслабнал, долавяше гласа й [на суфльорката] и каквото не се сещаше, сам го нагласяваше, както му хрумне. Ст. Даскалов, ЕС, 154. „Нов век“ в последния си брой,., разправя, че г. Данев не се бил виждал с н.ц. Височество,.. След като нагласява тая лъжа, „Н. век“ се провиква, че н.ц. Височество ще има сериозни причини да игнорира първия си съветник. Бълг., 1902, бр. 527,3.
9. Диал. Изпълнявам, изпявам (песен и под.); нагласям, нареждам. Докато Рашко се мъчеше да нагласи стара жътварска песен, кобилите спряха пред вратника на чифлика. К. Петканов, ЗлЗ, 94. — Я стига сте се превивали от смях, ами попейте пак,.., Радо, Станке, нагласете някоя, та засрамете ергените. Ив. Вазов, Съч. XXII, 177. 2 • Обр. Светът е едно голямо позо-рище, на което хората играят комедия,.., въртоглавството нагласява свирни и песни.., времето спуща завесата. У, 1871, бр. 14, 224. нагласявам се, наглася се страд. и възвр. Аз изтупвах килима вън, на двора, — боса, по чехли. Като видях Паунов, засрамих се, избягах горе и пратих Минка да го поканят, да почака, докато се наглася. Г. Райчев, Избр. съч. I, 164. Днес тя беше много бодра, много спретната и много красива. Той си мислеше, че не заслужава такава хубава мома, но беше уверен, че се е нагласила заради него. Г. Караславов, ОХ I, 405.
НАГЛАСЯВАМ СЕ несв.\ наглася се св., непрех. 1. Обикн. с предл. з а или със следв. изр. със съюз д а. Подготвям се за нещо, за някъде или да правя, да направя нещо; приготвям се, натъкмявам се, нагласям се. Направих си тоалета набързо и след закуската нагласих се за път. Н. Попфилипов, PЛ, 84. Гората оголя.. Паячетата си изтъкаха меки дюшечета от паяжина и се нагласиха за сън из пукнатините на дървесната кора. П. Бобев, ЗП, 8. Христака започваше всяко доене с млекарката. Още като се отправяше към нея-., се нагласяваше за доене. Ил. Волен, МДС, 195. Илковица беше се нагласила да излиза, тя даваше някакви наставления на децата си. Г. Караславов, ОХ II, 616. — Казвай де, казвай, каквото има да ми казваш! — викна Тодорчин и се нагласи да слуша. Б. Обретенов, С, 122.
2. Заемам удобно положение, удобно място; настанявам се, нагласям се, натъкмявам се. Дъбът оздравя. През пролетта пусна нови филизи, раззелени се, освежи се. А дроздът пак се настани сред шумата и зачурулика весело. П. Бобев, ГЕ, 88. Те [Гражев и Вяра] бяха стигнали при другите и търсеха място, дето да се нагласят по-удобно и да чакат ред, за да погледнат през рогатката към неприятелските позиции отвъд Драва. Ив. Мартинов, ДТСЗ, 29. Преди четири години леля Мариола с мъжа си и двете си дъшери отидоха при роднини във Влашко и сега са се наредили много добре.,.. Хайде и ний да идем там! Най-напред ще се нагласим при тях, па после ще се наредим отделно. Д. Немиров, Б, 200. // Разг. Заемам добра служба, добро социално положение обикн. не по обикновения, редовния начин. Нагласих се в търговията, там печеля добре.
3. Със следв. изр. със съюз д а. Имам намерение и се организирам да правя, да направя нещо; наканвам се, подготвям се, приготвям се, нагласям се. От дума на дума, те [жените] се нагласиха да земат един файтон и да отидат в Ючбунар.. на разходка. Ал. Константинов, Съч. I, 278. Впрочем Хатипов с пълно право намираше, бе буржоазията предварително се е нагласила да ухапе властта. Ем. Станев, ИК I и II, 408. Нагласиха са вечерта да ма бият и да ма обесят от тавана за букайте с главата надолу. 3. Стоянов, ЗБВ III, 114.
4. Рядко. Настройвам се, създавам си някаква нагласа; подготвям се. Той искаше чиновниците да бъдат в канцеларията си поне половин час преди започването на работата. И додето да дойде времето за работа, не само да се нагласят технически, както се изразяваше той, но и да се настроят душевно. Г. Караславов, Избр. съч. II, 205. Организмът на човека може да се нагласява