съобразно нуждите си.
◇ Наглася някого <добре, хубаво. Разг. Отнасям се към някого така, че го поставям в неблагоприятно положение, обикн. за да го накажа или за да му отмъстя. — Добре ни е нагласила Тина — каза той, като извади от раницата малко сирене, хляб и няколко глави лук. — Салама и конфитюра ги е оставила за тях. Д. Кисьов, 1Ц, 351-352. — Видиш ли бе, Иване — изпъчи се кметът,..,
— нали ти разправям аз преди изборите, че Сговорът се грижи, и за сиромасите. Ама ти — йок, не щем вече сговористи — до гуша ни е дошло. Аз можех тогава хубавичко да те наглася, ама хайде, рекох, прост човек, какво ще му обръщаш внимание. Хр. Радевски, Избр. пр III, 91. Нагласих я (ще я наглася) сдобре, хубаво>. Разг. Като възклицание за изразяване обикн. на възмущение, отчаяние при настъпване на неприятно, критично положение. Обувките му потъваха в пясъка през тънката снежна кора и квакаха. — Тююю! — махна широко с ръка, като измина двайсетина разкрача. — Ама че я нагласих. Г. Караславов, ОХ III, 549.
— Друга (остар. и диал.) форма: наглашавам.
НАГЛАСЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от нагласявам1 и от нагласявам се; нагласяне. Като нагласи добре пръта си, по който прокара не като мене найлоново влакно, а тънък гумиран конец,.. Пешо го постави настрана и се зае с нагласяването и на пушката си. Д. Калфов, ИТШ, 58. „Слушай, всичко това, което ми каза за «На кръстопът», ще седнеш да го напишеш. И точно така, както го предаде на мене, без никакви прибавки и нагласяване.“ СбАСЕП, 28. Скритите под чужди имена действуващи лица и далечината на времето не ограничават фабулирането, търпят нагласяване и преиначаване. М. Кремен, РЯ, 33. Като имам такъв уред [вестник] и са грижам еднакво за нагласяването на българските чети,.., тогава и нашите братия сърбе щат да ни помагат по-другояче. НБ, 1876, бр.
19, 76.
— Друга (остар. и диал.) форма: н а г л а ш a и а н е.
НАГЛАСЯМ, -яш, несв.\ наглася, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Нагласявам. Дълго наглася главата му, като че ли щеше да го бръсне, а старецът всеки път покор-но стоеше така, както го оставяха. А. Дончев, ВР, 251. Той [дядо Мирю] издълба-ваше с ножа гнездо за капана,.. После нагласяше капана, опъваше дъгите и го покриваше със сухи листа и ситни съчки. Ем. Станев, ЯГ, 43. Баба Зефира навиваше часовника, тя го нагласяше да звъни в удобния за нея час. Ст. Мокрев, ЗИ, 20. В главния мозък се намират нервни центрове, които нагласят апетита в съответствие с нуждите на организма от храна. ЖД, 1967, кн. 12,
20. нагласям се, наглася се страд. и възвр. Кръстевица се въртеше около него и се чудеше .. как да му угоди. И това го окуражи.
Той разбра, че работата се наглася и се поуспокои. Г. Караславов, ОХ I, 413. — Излез, снахо, иди се поразходи, чедо — думаше й той.. Станка се смееше, благодареше му, нагласяше се набързо и излизаше. Г. Караславов, ОХ II, 469.
НАГЛАСЯМ СЕ несв.\ наглася се св., не-прех. Диал. Нагласявам се.
НАГЛАСЯНЕ ср. Отгл. същ. от нагласям и от нагласям се; нагласяване. Поради това, че околната среда е в постоянно колебание, постоянна промяна, налага се нервните процеси да обладават и третото важно качество —- по-голяма подвижност, способност за по-бързо нагласяне към променящата се външна обстановка. ПР, 1953, кн. 1, 33.
НАГЛЕД м. Рядко. Книж. 1. Виждане, възприемане на действителността. Ето защо Раковски, какъвто ни го е нарисувал Вазов, ще остане и тогава, когато научно-то изследване ще иска да провери черта по черта правдивостта и приликата на образа с оригинала, когато ще се разложи това, което поетът по вътрешен наглед е успял да събере в едно сгъстено цяло. Ив. Шиш-манов, Избр. съч I, 333. В какво се състои тази образна обобщеност в поезията на Вапцаров? Очевидно тук въпросът не се отнася до формалните изразни средства на художествената реч, а до образния наглед на художественото възприятие. С, 1951, кн. 2, 129.
2. Образ. Който познава неговите [на Гьоте] максими и рефлекси,., той ще разбере високата стойност на поетическите неща.., които предават етическите и всякакви други по-общи концепции в нагледи от живота, в разказ от историята, в легенди от старината. М. Арнаудов, Г, 78.
3. Остар. Наглеждане, контрол. Моите преводи са направени по 6-то издание (1906), печатано под нагледа на Корпива. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 38.
НАГЛЕД нареч. 1. На външен вид, според външния виД; външно. Тоя път в каруцата беше ощеи млада наглед жена — майката на Минка. Й. Йовков, ЖС, 23. И къщата им бе също тъй особена. Наглед тя е стара, ниска, прихлупена. Т. Влайков, Съч. II, 206. Купът на улицата растеше и дядо Нистор забеляза, Че хората, които го съставляваха, бяха по-чистичко облечени и по-солидни наглед. Ив. Вазов, Съч. VII, 101. Накараха изкуствената птица да пее сама. Тя имаше също такъв успех, както и истинската, и при това беше много по-краси-ва наглед, защото бе обсипана със скъпоценни камъни като брошка. Св. Минков, СЦ (превод), 10.
2. Както изглежда, както се струва на човек, погледнато отстрани, отвън, но без да съот-ветствува на действителното състояние; привидно. Илия казва това наглед равноду-
