Page:RBE Tom10.djvu/104
лавям отчасти нещо, досещам се за нещо; догаждам се, нагадвам, нагатвам, нагатну-вам. При това не трябва да ся допущат ни отвлечен язик и обилие на риторически фигури,.., зачтото децата от такива изражения само половината от историята щат можа да разумяват или нагаждат. Г. Йошев, КВИ, XIII. Saint-Martin твърде право е нагадил, че Волга река е названа от славяните с това славянско имя. БС, 204.
2. Споменавам, намеквам; загатвам. Неции [някои] нагаждат, че в тая буна [в Индия] са помесени руси и персиянци. БД, 1857, бр. 5, 20. Хотя и да ся явили., дохождание Ма-циново у Лондон, обаче някои си,., мислят, че ся е пак вратил в Генова.. Третии нагаждат, да ся го усетили в Тоскана. БД, 1857, бр. 6, 23. нагаждам се, нагадя се страд. нагажда се, нагоди се безл. Нагаждало са още, че на първото заседание [на конференция-тя] генерал Игнатиев ще да предложи за автономията на славяните у Б. [Балкански] полуостров. НБ, 1876, бр. 51, 203.
НАГАЖДАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от нагаждам1 и от нагаждам се. Той съзнаваше всичката порочност на хитрините и нагажданията си и сам гледаше с отвращение на много от своите постъпки. А. Гу-ляшки, Л, 127. Някои малодушни работници, възмущаваше се Вапцаров, се мъчели да завардят местата си с нагаждане, с подли-зурство и дори с подлост пред господарите. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 307.
НАГАЖДАНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от нагаждам2 и от нагаждам се; нагадване, нагатване, догатка. Особено пък привличаше моето по-близко внимание неговата необикновена разсеяност и чудното му дър-жене и гледане, което пробуди в мене нагаждане, че този човек, освен тъмничната, ще има и друга, може би, по-лоша злочести-на. Св. Миларов, СЦТ, 136. В живота на се-кий народ или племе има един период доис-торический,.. но той няма още историчес-кий онзи характер, с който са отличават последующите периоди, когато вече синките предположения и нагаждания изчезват. Т. Шишков, ИБН, 83. За случки в Източная Индия има сега всякакви нагаждания; едни думат, че ще бъде добро за англичани, а други зло гуцат. БД, 18з7, бр. 4, 16.
НАГАЖДАН м. Разг. Обикн. неодобр. Човек, който се нагажда1, който се приспособява към условията така, че да извлече максимална облага. Защо тогава в гроба ще те [поета Пеньо Пенев] диря, / нима тамян и аз ще ти кадя, / за да разравям и в съня ти мирен / на мъката зловещите гнезда. / Излишно е. / В пожарната команда / на нагажданите не влизам аз. / Нали и тях отрече като банда / в заветния си стих с безумна страст. М. Недялков, Л, 133.
НАГАЗВАМ, -аш, несв.\ нагазя, -иш, мин. св. "их, св., прех. и непрех. 1. Навлизам в нещо меко или течно, като газя. Боси, със запретнати крачоли, ние нагазваме в ленивата вода. Л. Стоянов, X, 9. Момчетата с хоругвите и венците нагазиха в праха, след тях тръгнаха поповете,.., после стражарят, който носеше ордените на Чакъра. Д. Димов, Т, 299. Джипът нагази в мека, разкаляна почва и машината започна жално да вие. А. Гуляшки, МТС, 128. И самодиви в бяла премяна, / чудни, прекрасни, песен поемат, — / тихо нагазват трева зелена / и при юнакът дойдат та седнат. Хр. Ботев, Съч. 1980, 16. • Обр. Нашите герои свикват бързо с новото си положение на съпрузи, изкарват криво-ляво медения си месец., и изведнъж нагазват до пояс в мътилката на пустото земно животуване. Св. Минков, РТК, 166. // Навлизам с газене в пространство, покрито с нещо меко или течно. Томов тръгва из нивата, която шуми до самия път, нагазва в нея и се търкулва... Ст. Поп-тонев, НСС, 144. Нагазвам в локва. • Обр. От двете страни на плажа скалите се спущаха към морето, нагазваха постепенно в него. Ем. Манов, ДСР, 404.
2. Разш. Непрех. С предл. в. Навлизам в някаква територия. Навлезе в окрайнините: Изтича крадешком като невестулка край дюкянчето на баща си и пое с облекчение дълбоко дъх едва когато нагази в градската чаршия. Г. Русафов, ИТБД, 26. Бащата влезе след нас и с галошите направо нагази по шарените черги на пода. Д. Бегунов, ГВ,
5. А когато през нощта полицаите се насочваха към Чобанови ливади и обграждаха къшлата, двама от парашутистите нагазваха в Тракийската равнина на път за Чер-ноземския район. Д. Ангелов, ЖС, 168. По течението на р. Камчия, както и надолу към устието, посетителят нагазва в една мъчно проходима гъста гора, с изобилни бодливи храсти. ПН, 1932, кн. 4, 54.
3. Прех. Попадам, навлизам сред нещо и го настъпвам или стъпквам, като вървя. — Хей вампирино, кьорав ли си — овцете нагазиха картофите?!... Хей, Калитко-о! Ив. Хаджимарчев, ОК, 12. Когато излезе на улицата, Кривия нагази една купчина деца, които играеха на конче. А. Каралийчев, ПГ, 51. Издънени зеят прозорци, витрини, / нагазвам край тях раздробени стъкла. Т. Харманджиев, П, 48. // Разг. Газя, тъпча докрай с крака гърба на някого, за да раздвижа кръвта му, да го отболи (обикн. при простуда, когато някой е схванат); намачквам1, натъпквам. Детето ме нагази и болката на гърба ми размина.
4. Прен. Непрех. Обикн. с предл. в. При разговор, мислено и др. — започвам да се занимавам с някакъв въпрос, да обсъждам нещо, обикн. без предварителен замисъл; навлизам. Щом ни оставеше хазайката с нейните сватлъци, ние двамата разговаряхме за литература, за философия, че и в политиката нагазвахме. Кр. Григоров, Н, 183. И за
