на -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. на-впрегнат, св., прех. Впрягам много, голям брой (животни, коли). Когато тие приели кървавото писмо, без да му мислят надълго и широко, навпрегнали колата, надигнали синко, каквото можат,.. и заедно със семействата си, въоръжени, — потеглили за определения пункт. 3. Стоянов, ЗБВ И, 46. Татарята гузни, не забавиха ся тук много время; навпрягаха колята си, бързешком и, една по една, затулиха ся из кривите гористи пътища. Ил. Блъсков, ИС, 35. И Стоян фана биволе, / па ги във амот [хомот] навп-ряга. Нар. пес., СбНУ IX, 75. навпрягам се, навпрегна се страд.
НАВПРЯГ АНЕ ср. Отгл. същ. от навпрягам и от навпрягам се.
НАВРА1. Вж. навирам1.
НАВРА2. Вж. навирам2.
НАВРАГА междум. Диал. За израз на недоволство, яд, възмущение; по дяволите, поврага. И там, връз гроба, ходжата промълви по навик нещичко за добрите дела на покойния. — Наврага му добрините, кога не се живееше от злините му! — подшушна ватахът на писаря. А. Христофолов, А, 232. Наврага ти кирията, слез ми от колата. П. Р. Славейков, БП I, 280.
НАВРАЖДУВАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Враждувам дълго, насищам се да враждувам. След като се навраждуваха, двете махленски банди се обединиха за борба срещу бандата от съседната махала.
НАВРАПИТО нареч. Диал. 1. Набързо. Саде садрезамскиот син знаеше от що беше умрел царот така наврапито, ама той не мойше нищо да кажет. Нар. прик., СбНУ XIX, 71.
2. Как да е, през куп за грош (Т. Панчев, РБЯд). Наврапито я свършиф овая работа. Т.Панчев, РБЯд, 217.
НАВРАТВАМ, -аш, несв/, навратя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Връщам някого или нещо назад, навратвам се, навратя се
страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВРАТВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от навратвам и от навратвам се.
НАВРАТЯ. Вж. навратвам.
НАВРАТЯ. Вж. навратявам’
НАВРАТЯВАМ, -аш, несв.; навратя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Насъсквам. навратявам се, навратя се страд.
— От Т. Панчев, Допълнение на б!>лгарскии речник от Н. Геров, 1908.
НАВРАТЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от навратявам и от навратявам се; насъс-кване.
НАВРАЧУВАМ, -аш, несв. и св., прех. Набайвам. наврачувам се страд.
НАВРАЧУВАНЕ ср. Отгл. същ. от наврачувам и от наврачувам се; набайване.
НАВРЕД нареч. 1. На много или на всички места, на цялата площ; навсякъде. Навред из пръснатите наблизо и далече околни села и колиби хората вярват, че от върха на тия скали се вижда краят на Бялото море. Елин Пелин, Съч. I, 103-104. А пещерата беше пълна с мъртъвци.. Стояха те навред из пещерата — някои легнали, други седнали край скалата. А. Дончев, ВР,
154. Навред из полето трептяха хиляди яс-ночервени пламъци на цъфналите неранзо-ви храсти. Г. Райчев, Избр. съч. I, 43. Родна реч, омайна, сладка, / що звучи навред край мен; /реч на мама и на татка, / що говорим всеки ден. Ран Босилек, Р, 23.
2. В много и различни посоки; навсякъде. Детето пак посегна към сметалото, но чудо! Неочаквано то подрипна нагоре,., и се счупи. Шарените му топчета се отърколи-ха навред: под масата,.., под гардероба. П. Бобев, ГЕ, 119. Мливарите, огладнели и раздразнени от миризмата на ястията и питите, разтичаха се навред. Ц. Гинчев, ГК, 70. От силното движение изгаснаха и двете лампади,.., и старците, като се бое-ха да не затупа сега и тях Арон, се разбягаха навред. Ст. Загорчинов, ДП, 274. Вестниците бяха разтръбили навред никому непознатото дотогава име нц лицеиста. К. Величков, ПССъч I, VI.
НАВРЕДОМ нареч. Остар., понякога поет. Навред, навсякъде. Кажете в що ще найда аз утеха / тогава там, где моя прах почива / всред хилядите гроби, що смъртта / навредом сей по черната земя? К. Христов (превод), Мис. 1896, кн. 7, 543. Инкогнито реши тя/навредом да обходи, / да види как живее / и труди се народът. Хр. Радевски, Избр. пр II, 216. Днес най-главно-то, що са сдобива, е да попрочете и да попише... — Примерите са навредом. У, 1871, бр. 18, 276. Като приела християнската вяра Русия, навредом ся въздигнали по земята и божествени храмове. Д. Душанов, ИПЧ, 204. Стоян свири, Пенка пее; / .. / Слух навредом се разнася / по-далеко и от час. Г. Софиянец, П, 6.
НАВРЕДЯ. Вж. навре дявам и на-вреждам.
НАВРЕДЯВАМ, -аш, несв. (рядко); навредя, -йш, мин. св. -йх, св., непрех. Навреж-дам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВРЕДЯВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от навредявам; навреждане’
НАВРЕЖДАМ, -аш, несв.', навредя, -йш, мин. св. -йх, св. 1. Непрех. Причинявам вреда, пакост, злина на някого или нещо; вредя, навредявам, пакостя. — Терорът е средство за борба с две остриета. Ако паралелно с него няма пропаганда, която да разяснява с каква цел се извършва, той на-
