ката си Прокопий имаше огромни, груби, подковани обуща и изтъркани сини бричове, пристегнати долу с навои. Ем. Манов, ПЯ, 114. Разжалваният багатур прегърна ботушите си в ръце, а навоите на краката му се размъкнаха и се повлякоха по земята. И.Вълчев, СКН, 380. Съществува в Сухиндол мнение, че истински „зарезанджия“ е този, който е облечен в национална носия. Ето защо в подготовката на празника важен въпрос е набавянето на облекло — калпак,.., навои, цървули, бъклица за мъжа. Е, 1980, бр. 7, 3.
2. Рядко. Връв, която се намотава върху на-вущата, за да ги пристегне към крака. С тези му стачки и с новата си униформа: ален пояс, чер калпак, бяла риза, навуща с черни навои, бял пешкир на пояса — то [момчето] влизаше в началото в присмехулните приказки на хората (..), а после и в средата им. Ив. Хаджийски, БДНН I, 101. Делъо стоеше най-отпред, с безсрамни очи, усмихнат, с увиснал пояс и отвързани навои на навуща-та, разкрачен. А. Дончев, ВР, 167.
— Друга (диал.) форма: н а в у й.
НАВОНЕЯ. Вж. навонявам1.
НАВОНЯ. Вж. навонявам2.
НАВОНЯВАМ1, -аш, несв.', навонея, -ееш, мин. св. навонях, прич. мин. св. деят. навонял, -а, -о, мн. навонели, се., непрех. Разг. Воня слабо; намирисвам, насмърдя-вам. Когато отворих тенджерата, яденето ми навоня и го хвърлих. Н Безл. навоня-ва, навонее. Обикн. несв., с предл. на. Усеща се слаба воня; намирисва, насмърдява. Тук навонява на алкохол.
НАВОНЯВА МИ несв:, навонее ми св., непрех. Разг. Усещам слаба воня, намирисва ми, насмърдява ми. В килера ми навоня на развалена риба.
НАВОНЯВАМ2, -аш, несв.', навоня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Правя така, че нещо да вони; вмирисвам, умирисвам, въ-вонявам, усмърдявам. Бодна [мухата] долна-та му бърна, / ноздрите му навони, / па си литна. Д. Подвързачов, Б, 55.
НАВОНЯВАНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от навонявам1; намирисване, насмърдяване.
НАВОНЯВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от навонявам2; вмирисване, умирисване, въ-воняване, усмърдяване.
НАВОСЧА. Вж. навосчвам.
НАВОСЧВАМ, -аш, несв.', навосча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Навосъча-вам; навосъчвам. А който не ще да му ся измокри [под душа] косата, нека си направи капица от навосчено платно. Й. Груев, КН 7, (превод), 15. навосчвам се, навосча се страд.
НАВОСЧВАНЕ ср: Диал. Отгл. същ. от навосчвам и от навосчвам се; навосъча-ване, навосъчване.
НАВОСЪЧА. Вж. навосъчавам и навосъчвам.
НАВОСЪЧАВАМ, -аш, несв.', навосъ-ча, навосъчйш, мин. св. навосъчйх, св., прех. Потопявам, покривам или натривам с восък; навосъчвам. Навосъчавам конец, навосъчавам се, навосъча се страд.
НАВОСЪЧАВАНЕ ср. Отгл. същ. от навосъчавам и от навосъчавам се; навосъчване. Повърхностите на столарските изделия се натриват с пчелен, растителен или минерален восък,.. Навосъчаването може да се извърши и само с восък, който се настъргва върху повърхността и разтрива чрез натискане и бързи движения. М. Тодоров и др., ТМСС, 259.
НАВОСЪЧВАМ, -аш, несв.', навосъча, навосъчйш, мин. св. навосъчйх, св., прех. Рядко. Навосъчавам. навосъчвам се, навосъча се страд.
НАВОСЪЧВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от навосъчвам и от навосъчвам се; навосъчаване. За подобряване условията на труда и за повишаване на неговата производителност спомогна също така инсталирането в тъкачната фабрика на изобретените у нас специални приспособления за навосъчване на основите. ОФ, 1950, бр. 1756, 4.
НАВОСЪЧЁН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от навосъча като прил. Който е напоен, пропит с восък. Обущарите,.., чукаха цял ден с кривите обущарски чукчета дървени чивийки, разтваряха ръце, опъвайки двата навосъчени канапа. Д. Калфов, ПЮН, 18. Светлината на огъня играеше по сбръчканото му лице и само понякога лиз-ваше мазолестите пръсти, които похват-но и бързо вкарваха след шилото иглата с навосъчения канап. Ст. Дичев, ЗС II, 192. Тука гледаш една мумия съвсем закована, с всички надписи и украшения; до нея виждаш ковчега откован и разтворен, а вътре цяла обвита с навосъчен плат мумия. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 50.
НАВОЮВАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Воювам много, насищам се да воювам. И чак когато са навоюва, ще патаса, клетникът, па ще се събуди като от дълбок сън и полека-лека ще са съвземе... Т. Влай-ков, Пр I, 180. — Късметът ни е такъв — каза огорчено командирът. — Другите се навоюваха, ние се наседяхме... П. бежинов, ЗЧР, 215. — Той [Фердинанд] знае, че се на-воювахме. Нека сега други се бият. Т. Хар-манджиев, КЕД, 215. • Обр. Мислеха, че кризата ще мине, щом се навоюва болестта. Ив. Вазов, СбНУ II, 90.
НАВПАТИЯ, ж. Морска болест.
— От гр. уш)<; 'кораб' + жгбо"; 'болест'. — От М. Филипова—Байрова и др., Речник на чуждите думи..., 1982.
НАВПРЁГНА. Вж. навпрягам.
НАВПРЯГАМ, -аш, несв. и св.', навпрёг-
