нер Стойно Ташев. Т. Монов, СЧ, 29. Мекият климат, разнообразната растителност, съчетана с наводняването на резервата през значителна част от годината, създават условия за развитието на богата птича фауна. М. Тошков и др., НР, 70. Наводняване на Западна Европа с американски стоки.
НАВОДЯ1, -иш, несв. (остар. и диал.); наведа, -ёш, мин. св. наведох, прич. мин. св. деят. навёл, св., прех. 1. Навеждам1 (във 2,
3 и 4 знач.); навождам1. За тектосагите,.. казва [Стравон], че били някогаш владетели големи и множество народ,.., с които,.., отишли и завладели Фригия. На това же наводи доказателство самото имя на тектосагите, което ся йоще съхранявало до неговото время на тях фригийски места. Г.
С. Раковски, БС, 193.
2. Причинявам, пораждам (някакво чувство). Много по-справедливо Атила, царя ун-скаго, писателите вообще називават велик.. защо и той, като покорил и владял пространнейши области и страни,.., наводил страх и трепет и на самите восточни и запаони Римски царства. Г. Кръстевич, ИБ I, 271. наводя се, наведа се страд. НАВОДЯ СЕ несв. (остар. и диал.); наведа се св., непрех. Навеждам се.
НАВОДЯ2. Вж. наваждам4.
НАВОЖДАМ1, -аш, несв. (остар.); наведа, -ёш, мин. св. наведох, прич. мин. св. деят. навёл, св., прех. 1. Навеждам1 (във 2, 3 и
4 знач.); наводя*. Коя не е задирял, коя не е лъгал? И досега, като го срещнат млади булки, ником навождат очи и лица им бо-жур руменеят. П. Тодоров, И I, 115. В Царевец светли влезна горделива. / Велможи покорно навождат глави / пред новий владетел. Сганта — стадо диво — / отвън по-здравлява този, що надви. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 45. Вие казвате, че в статията .. вие сте ни навождале факти. Хр. Ботев, Съч. 1929, 226. Нам не ни допуща тесноти-ята на листа ни да са разпростираме и да навождаме много примери. Ступ., 1876, бр.
3, 18. Они [гърците] безмерно са високоум-ни, недоволни и себехвални, а от това много пъти навождат на себе си големи беди. Г. Икономов, КЗ, 40. Те бяха почти връстници. Това го аз знаех отдавна, още от детинството си; но сега пръв път това яве-ние навождаше на мене разни и сериозни размисли. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 34-35.
2. Прен. Водя, насочвам. Тази фраза мигар мислите, че излиза от някакъв запас на знание? — Съвсем не. Аз я открадвам от някоя книжка,., и ловко навождам разговора тъй, щото да намеря случай да блесна със знания. А. Константинов, Съч. I, 310. Какво престъпление, дето не е дошъл по-рано да види в какви гробища бедната му майка живее и какви скърби тежат на старата и глава и я навождат към гроба! Ив.
Вазов, Съч. VIII, 86.
НАВОЖДАМ СЕ несв. (остар.); наведа се св., непрех. Навеждам се. Особено се мъчим за вода.. С каква жадност се навождаме,.., над локвите, които се намираха случайно на шосето или долу в трапищата! К. Величков, ПССъч. I, 50-51. Седи стрина Радо-вица на плъстчето, върти чекръка, който й пее своята еднообразна песен и час по час се навожда, та погледва из джамчето към пътя. Т. Влайков, Съч. И, 146. Ти навожда-ла ли си се някога нощем над тъмен кладенец да видиш как вървят една след друга звездите! П. Тодоров, Събр. пр II, 314. Ир-минлия празник, делник не знае, / че ма кара и в неделя .да жена. / Навождам са, куги слънце изгрява, / изправям са, куги слънце залязва. Нар. пес., СбНУ XXIX, 135.
НАВОЖДАМ2, -аш, несв.; наведа, -ёш, мин. св. навёдох, прич. мин. св. деят. навёл, св., прех. Диал. Навеждам3, наваждам4. Ако не бе в стан, тя сучеше цеви, сновеше, навождаше или приготвила сутрин рано яденето, отиваше на лозе, нива, бахчия или бостан. Ив. Хаджийски, БДНН II, 112-113. Това е долное кръсно; от него же .. остали-ят край основи навождат в нищелки и бърдо. Г. С. Раковски, П, 85. навождам се, наведа се страд.
НАВОЖДАНЕ1 ср. Остар. Отгл. същ. от навождам1 и от навождам се; навеждане1, наводене.
НАВОЖДАНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от навождам2 и от навождам се; навеждане3, наваждане4.
НАВОЗВАМ, -аш, несв.; навозя, -иш, мин. св. навозих, св., прех. Возя някъде определено количество от нещо, много неща или мнозина.— „Стоене, синко Стоене, /.. / навози мермер камъни, / направи чешма каменна.“ Нар. пес., СбВСт, 667. Децата на-возиха с шейните си сняг на голям куп и направиха огромен снежен човек. А Преди да започне строежът на сградата, камиони навозиха строителните материали, навоз-вам се, навозя се страд, навозвам си, навозя си възвр.
НАВОЗВАМ СЕ несв.; навозя се св., непрех. Возя се дълго, до насита. Аз във Елена ще остана / и ще Юрдана да зема, / .. барем ще да се навозя / на чифтелии пайтони. Нар. пес., СбВСт, 468.
НАВОЗВАНЕ ср. Отгл. същ. от навозвам и от навозвам се. При суха и бедна почва трябва пък да се предприеме освежаване чрез навозване на компост или добра пръст. Гр, 1906, бр. 13-14, 203.
НАВОЗЯ. Вж. навозвам.
НАВОЙ, -оят, -оя, мн. -ой, след числ. -оя, м. 1. Обикн. мн. Дълга лента от плат, обикн. вълнен, която се навива върху крачола от глезена нагоре като традиционна част от мъжкото облекло; навуща. На кра
