топребиванието на стопаните или на техните настоятели, не може, без тяхно съиз-воление да поправя корабя,.., нито да го на-влоса. ДЗОИ I (превод), 274. Вавилонската княгиня навлоса две ладии, за да я занесат със синката й свита и в този блажен остров [Албион]. И. Адженов, ВК (превод), 84. Ако ли е навлосан корабът на месец, не са плаща наело за времето на поправката. ДЗОИ I (превод), 292. навлосвам се, навло-сам се страд. Когато са навлоса кораб за някое определено време и туй време изтече доро корабът плава, навлосването има сила доро корабът са допре на сухо. ДЗОИ III (Превод), 113.
НАВЛОСВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от навлосвам и от навлосвам се. Сяко условие за навлосване на кораб,., трябва да става писмено и да показва .. името, вместимостта и народността на корабя. ДЗОИ I, 286.
НАВЛЯЗА. Вж. навлизам.
НАВНАСЯМ, -яш, несв.\ навнеса, -ёш, мин. св. навнёсох, прич. мин. св. деят. нав-нёсъл, -ела, -ело, мн. -ели и (диал.) навиел, св., прех. Нося, внасям вътре много неща или голямо количество от нещо. Да навнесе един биволски кола въглища, да донесе двайсет пъти вода с големите тенекии, всичко това беше нищо за Кънча. Т. Влай-ков, Мис., 1896, кн. 3-4, 233. навнасям се, навнеса се страд.
НАВНАСЯНЕ ср. Отгл. същ. от навнасям и от навнасям се.
НАВНЕСА. Вж. навнасям.
НАВОД м. Остар. Невод.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВОДЕНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наводя1 и от наводя се; навож-дане1, навеждане1.
НАВОДНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от наводня като прил. Който е пълен с вода, залят с вода. Потеглих бавно по стръмнината, след това постепенно усилих хода. В тоя момент съвсем бях забравил моите гуми, които така приятно свистяха по наводнения асфалт. П. Вежинов, СП, 7. Грабнах секирата, с която готвачът разсичаше месото, и хукнах обратно по наводнения коридор към килията, където беше затворена Зинга. М. Марчевски, ОТ, 477. Софийското поле прилича на огромна концертна зала. Милиони жаби кур-кат в наводнените ливади. А. Каралийчев, ПГ, 197. Наводнени минни галерии. Наводнени окопи.
НАВОДНЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Заливане на някакво пространство с голямо количество вода, обикн. като природно бедствие, вследствие на дъждове, урагани и прииждане на реки, разтапяне на големи количества сняг и пр. — Виждали сте всички: — заоб-лачи се, завали, та светкавици, та гръмотевици, градушки минават, наводнения стават — мислите си: изгинахме, няма живот, няма вече слънце. Г. Караславов, СИ, 304. Често някои от старопланинските реки причиняват значителни наводнения по селищата, край които минават. Й. Радичков, ГСП, 10. Издълбали сме големи резервоари, из които с помпи изхвърляме водата навън. Но когато помпите спират да работят, само за час галериите се изпълват чак догоре с вода.. Тези наводнения са неприятни. С, 1954, кн. 3, 84-85. За да опазят [холандците] ниските страни от морски наводнения, подбили са крайморията с яки плетища и язове. Й. Груев, 3, 105. // Разш. Заливане на части от жилище с вода от водопроводната инсталация. В апартамента ни стана наводнение, тъй като брат ми е разсеян и оставил крана на чешмата отворен, когато водата е била спряна.
2. Прен. Поява, навлизане, нахлуване някъде на множество хора, обикн. при преселения на народи, войни и под. — Какво е това наводнение тая вечер? — учуди се той и загледа през дима множеството мъже, насядали около дългата маса. — Пак ли черпи Иванчо Грудов? Ст. Дичев, ЗС I, 438. След българското появление на Балканския полуостров ние видиме твърде бързо умно-жавание от славянски географически названия в Мизия,.., в Епир и оаже в сама Гръ-ция,.. Тая черта напълно съответствува на наводнението mue провинции със славяне в VII и в VIII век. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 100-101. Когато наводнението на ос-манлиете е заплашвало Европа, то време сърбите биле първи, които са ги възпрели, за да са не вмъкнат у сърцето на Европа. НБ, 1976, бр. 15, 59.
3. Остар. Поява, разпространение някъде на някаква особеност, явление, предмети и др. в голямо количество или в голяма степен. Един прави някакви си проекти, други мисли да гради,., и пр. С една дума у нас се е появило такова наводнение от проекти, предложения,.., щото ако би и най-малката тяхна част била приведена в изпълнение, то непременно всичкото човечество би било щастливо като в мохамеданския рай. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 9. Българската наша народна книжнина е почнала да страдав йоще от появлението християнства в македонските българи поради наводнението елинизма. Г. С. Раковски, БС, 199. Паралелно с туй наводнение на немщината, засилвало ся все повече и повече и съпротиве-нието на местния славенски елемент. П. Р. Славейков, Ч, 1874, бр. 2, 37.
НАВОДНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Юнец или турмак, встъпил във втората си година.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВОДНИЦА ж. Диал. Юница или
