Page:RBE Tom10.djvu/14
14
в блян, изплетен от зеленини. Ив. Вазов, Съч. XVII, 54. — Ех, дядо, — говореше възбудено той [Колю] — колко пъти съм те молил да донесеш пушката от село. Ето на, щяхме да убием някой вълк. Ем. Станев, ПЕГ, 58. Намерих,.., че си ми оставил едни пари, а аз съм забравила да ти ги върна. Ей ги на, вземи ги — и тя му подаде доста голям възел. И. Йовков, ВАХ, 89. Ще кажат хората: хей го на, слезе орелът от планината и стана домашно пиле. М. Марчевски, П, 26.
5. Обикн. със съюзите ама, пък. За засилване на израз, който означава противополо-жното на това или различно от това, което трябва да бъде, което се очаква да бъде.
— Дадоха ми един магнет — напълно изправен, а не дава искра. — Как не дава искра? Щом е в изправност, ще дава... — Ще дава, ама на, не дава! М. Грубешлиева, ПИУ, 82. Хем бях се зарекъл да не минавам край високата сграда на гимназията, ама на! Нещо властно ме притегля в последно време поне да видя бившите си съученици. С. Тад-жер, ПНМ, 84. Тая сутрин, като чистих, отворих ей тая книга — чакай, рекох, да видя какво е. Хем на български написано, сестрице, пък на, нищичко не можах да разбера. Г. Караславов, ОХ I, 33. Буболечката лази право към тая дупчица.. Домът й ще да е там.. Какво малко животинче, колкото едно зърно, пък на, и то си има дом! Т. Влайков, Пр. I, 198.
6. Обикн. с крат. дат. форми на лич. место-им. (ти, й, му и под.) и същ. За подчертаване, че вместо очаквана полза от нещо, за което става дума, някой изпада в тежко положение, постигат го неприятности. Досега все я коткаха. Манка това, Манка онова, на ти сега Манка. Насади се на пачи яйца. Кр. Григоров, ПЧ, 118-119. — Къде бе, Жельо?
— Ще ида да се бия: души ме нощта на турското, искам яснината на българското. На ти сега тебе яснина. Видя ли я? Ст. Чилин-гиров, ПЖ, 78-80. Причерня на бай Рая. Влезе той в къщи, награби каквото можа и почна да го блъска на двора: — На ти, Ра-йо, „Народен “ блок! На ти морава бюлетина! Г. Караславов, Избр. съч. II, 260.
7. За засилване, подчертаване на казаното, твърдението за нещо. Като го видя, бае Ради се подхлъзна, падна назад и се търколи.. Трендафил се затича към него.. — На, пада ти се, гдето така жестоко осъждаш младите. Елин Пелин, Съч. IV, 193-194. —Да дохождаш пак у дома, че аз тебе... Аз... аз те обичам.. — На, тъй трябваше аз сама насред мегданя, тука да ти казвам туй. П. Тодоров, Събр. пр II, 387-388. Не ща, — каза той. Се аз, се аз... Не ща пък, на... Й. Йовков, АМГ, 18. Ама сметките ми станаха един батак — ей богу, най-гениалният финансист, икономист и счетоводител не би могъл да я скрои някак. А аз — изкарах, на. Г. Караславов, Избр. съч. II, 313.
8. За изразяване на убеденост, сигурност в истинността на някакво твърдение. „Малей, какъв студ! Ако горе у Балкана не е паднала слана, на!“ Й. Радичков, ББ, 68.
О На ти, вълко, агне. Диал. За нещо, получено наготово, без труд. На ти, горо, говедо. Диал. 1. За нещо, получено наготово, без труд. 2. За нещо необмислено, безсмислено.
НА2 частица (обикн. с удар.). Диал. Най2. Не купи фурка вретено, / на си купи писан кафал [кавал], па засвири и затруби. Нар. пес., РБЯд, 216.
НА-1. Вж. нам3.
НА-2.1. Глагол на представка, с която се образуват глаголи със значение: 1. Изчерпване, свършване на действието, довеждане на действието до резултат, напр.: набивам, набирам, наготвям, надробявам, на-кичвам, намокрям се, написвам и др.
2. Преминаване в състоянието, придобиване на качеството, свойството, изразено от из-ходната дума, напр.: надебелявам, на-едрявам, намалявам, напълнявам, натежавам, натъжавамсеидр.
3. Причиняване на състоянието, качеството, свойството, изразено от изходната дума, напр.: нагорещявам, надебелявам (нещо), нажалявам, намалявам (нещо), наскърбявам, натъжавамидр.
4. Извършване на действието по отношение на определено, обикн. голямо количество от обекти, напр.: набелвам, надовеждам, нажънвам, наприготвям, напичам, наизнасям и др.
5. Извършване на действието от много субекти (обикн. в непреходни глаголи), винаги дефективни по число — само в множествено число, напр.: надохождам, наизлизам, накапвам (за листа, плодове), на-кацвам, накляквам, наскачвам, наставам, насядвамидр.
6. Извършване на действието продължително и интензивно, във висока степен или до постигане на определен, обикновено голям, значителен резултат, напр.: навалява (сняг), накопавам, накосявам, нацелу-вам, намачквам, наприказвамидр.
7. При деятелни непреходни глаголи, образувани с помощта на комбинация от представката на с възвратната частица се — извършване, осъществяване на действието на изходния глагол до насита, до пълно насищане на субекта на действието, напр.: на-бозавам се, нагладувам се, награб-вам се, наергенувам се, накрясквам се, налудувам се, намъчвам се, на-скитвам се, наслушвам се, наяждам се и др.
8. Извършване на действието докрай, довеждане на действието до резултат с насочване към, засягане на повърхността на обекта, напр.: набрашнявам, навлажнявам, надрасквам, накапвам, намаз
