разен със същ. или местоим. след предлога. — Днес я видях.. Като картинка. На Еньо му стана приятно. Елин Пелин, Съч. III, 102. Даже Македонски, на когото му беше още криво от тая заран, му се стори сега человек^ благороден. Ив. Вазов, Съч. VIII, 18. На Йордан му е много радостно, че успя навреме да завърши работата си. А На Васил му стана мило при вида на тази семейна идилия.
3. При безл. глаголи, като трябва, подобава, прилича, пада се, случва се. За посочване на субекта на действието. Танас-ко стана от стола и поздрави с шапка Кар-дашева, който му отговори със своята, както прилича на добри познайници. Ив. Вазов, Съч. X, 50. Често се случва на дядо Либен да седи пред оджака, да пуши своя дълъг чубук. Л. Каравелов, Съч. II, 41. Яж, пий и спи! Повече какво трябва на човека? Ив. Вазов, Съч. IX, 39.
4. При отгл. същ.: а) За въвеждане на допълнение, означаващо субекта на действието, означено с отгл. същ. "Исаия, ликуй!... " запяха тържествено свещениците и се за-фана обикалянето на младоженците около венчалния аналой. Ив. Вазов, Съч. X, 35. По нареждане на прокурора ние ще потърсим в тази къща нелегални книжа. Д. Кисьов, Щ, 97. Минават няколко мига и отдалече се
Раздава късо изсвирване на ловджийски рог. '. Райчев, ЕЦ, 20. Чу се отчаян писък, пър-хене на крилца, кратко боричкане сред по-лющналата се около храста трева. Ст. Марков, ДБ, 131. б) За въвеждане на допълнение, означаващо обекта на действието. Дуелите, например, биха действували пот-ресающе върху изострените нерви.. Защо са нужни тук церемонии, хвърляне на ръкавици, измерване на крачки. Елин Пелин, Съч. IV, 184. При вдигане на завесата — смях и глъчка от ловците; само царят мълчи. Г. Райчев, ЕЦ, 69.
XII. За изказване на поздрав или пожелание. Първи занаятчия: — Е, честито. Добре. Тичане, блъскане, ама се свърши вече. Четвърти занаятчия; — Хайде на добър час! П. Тодоров, Събр. пр II, 392. Той тръгна начумерен / да скрие, че раздялата горчи. /— На добър път! — вик сетен, разтреперан. / Тя дълго го изпраща със очи. Бл. Димитрова, Л, 172. На слука! А На хаирлия да е!
НА1 частица (обикн. с удар.). Разг.
I. Обикн. с крат. дат. форми на лич. местоим. и същ. За означаване, че давам, подавам нещо на някого, като го подканвам да го вземе. Богдан извади от Джалиловата кесия жълтица и я подаде на овчарчето. — Юначе, на ти тая жълтица, купи си меден кавал и свири .. из тоя широк богат кър!! К. Петканов, X, 204. На ти ключа, чедо, та ми отвори горния долап и ми подай черното шише да си сръбна една капчица. Чудомир, Избр. пр, 217. — Дирих, побратими, ама само една излишна пушка намерих. Прощавайте... Hä я на тебе господине. Ив. Вазов, Съч. XXV, 188. Той я гледа от прага,.. и с бързо движение сваля дългия си, подарен му от Демир кожух. — Какво правиш? — извика уплашено Елисавета... — Hä, моя ще облечеш! А. Гуляшки, МТС, 195-196. // В съчет. с глагол обикн. в пов. За означаване, че давам, подавам нещо на някого, като го подканвам да извърши някакво действие (с този предмет). Бера ягоди и давам й [на Цена] да яде. — Hä, яж! — думам й — от моята ръка яж, от моята ръка ягодите са сладки. Ц. Церковски, Съч. III,
80. Господин капитан, намериха хляб в окопите. И аз взех, nä отчупи си и ти. К. Петканов, МЗК, 96. „Аз ще бия от дясно, а ти, nä бий от ляво, рече той на Хаска циганина и му подаде една от тоягите.“ Ц. Гинчев, ГК, 34. Hä пък вий да си хапнете малко хляб и сирене. И. Йовков, АМГ, 46. — Сбогом! — рече Кондарев и му обърна гръб. — Със здраве!... Hä, вземи си писмото — и бъчварят хвърли подире му разкъсания плик. Ем. Станев, ИК I и II, 175.
2. За посочване на нещо, което се намира или става обикновено непосредствено пред лицето, което говори; ето, ей. Hä, от това прозорче ще ги изгледаш всичките, като някой цар. Ив. Вазов, Съч. XXII, 176. Трети занаятчия (малко понаведен, се тупа по гърба) — Hä, ребрата ни се четат вече! П. Тодоров, Събр. пр II, 369. Тинко знаеше, че е облечен с нови дрехи и че винаги си ходи така, спретнат и чист, но пак си погледна надиплените летни потури, обшити с няколко реда гайпшн. — Това ми са, nä, от пет години ги имам! — и той улови десния си крачол до джеба и го тръсна. Г. Кара-славов, СИ, 7. — Селяни, хей комити, — купувайте... Hä, всичко продавам. Добитък, ниви — бразда няма да оставя, всичко ще продам — купувайте. Ц. Церковски, Съч. III, 250.
3. За подчертаване, наблягане на нещо, което се посочва, обикн. като факт или констатация; ето. Hä, Димитровден е, пък аз, гдето де вика, и зърно не съм събрал за хака си. Й. Йовков, Ж 1945, 20. —Ама... какво е станало? — преглътна Севда и се огледа. — Какво е станало ли? Това е станало nä, че миткаш до никое време из сокаците. Г. Караславов, С, 199. Влизам в кафенето и изглеждам наред насядалите в приятна беседа мои съселяни и... приятели.. Hä, израснал съм между тия хора, живея и работя при тях и все пак те ми са чужди, студени. Ц. Церковски, Съч. III, 176. — Цели шест месеци съм по-голяма от тебе. Само че ти все умуваш. Hä, не смееш косите си да отрежеш. Аз никого не питах, взех ножиците и хайде. А. Каменова, ХГ, 17.
4. С показат. частици ето, ей, хей. За засилване на означаваното от тези частици. Но ето там nä оная прелестна моравка,.. и сядаш на нея,.., и ти мислиш, че се намираш
