Page:RBE Tom10.djvu/12

стантинов казва, че той имал една кали-мявка, подобна на хармоника. А. Каралий-чев, С, 80. Аз погледнах и едва сега забелязах .. нещо подобно на албум. Д. Калфов, ПЮН, 112.

IX. За изразяване на инструментални отношения. 1. За означаване на средство, оръдие или материал за извършване на изразеното от глагола действие. Войка седеше самичка., и предеше на хурка. Елин Пелин, Съч. I, 97. Водеше го [кучето] Георги на въже, но той се теглеше и обръщаше назад. Й. Йовков, Разк. I, 106. Мотоциклетите и леките коли спираха по ханчетата.., където се печеха на скара биволски кюфтета и се наливаше слабо, разредено южно вино. 3. Сребров, Избр. разк., 13-14. Здравите и добре узрели чушки се пекат на жар, след което се поставят да изстинат и се нареждат в подходящ съд. Н. Сотиров, СК, 155. // В съчет. с глаголи като играя, свиря и под. При посочване на предмета или инструмента на действието. Едни четяха вестници, други играеха на карти. Г. Белев, КВА, 41. Не, Монката иска да оздравее още тая нощ, та утре да се върне здрав, да гони пеперудите и да играе на топ с другите деца. Елин Пелин, Съч. II, 37. Когато в мен нещо въздиша, / когато в мен нещо примира, / то болката аз да залииш, / запявам на моята лира. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 140. Свиря на цигулка.

X. За изразяване на определителни отношения. 1. За означаване признак на нещо, изразен чрез несъгл. опред. Тия песни на борби, на отчаяни вопли и на възторжени молитви извикваха отклик в смутената му душа. Ив. Вазов, Съч. XXII, 164. Мачът беше започнал и отвреме навреме над стадиона избухваше вик на възторг или отчаяние. А. Наковски, БС, 147. Новият гостенин бе облечен в германска куртка и носеше войнишки ботуши. Даваше си вид на човек, който знае много. К. Петканов, В, 238. Всъщност досега само две сака бе пратил, едното на черти, другото пъпчиво като свраче яйце. Й. Радичков, СР, 95. • За образуване на несъгл. опред. на предложно-имен-ни съчетания, като: в отговор (на), в резултат (на), в потвърждение (на), по отношение (на) и др.

2. С прил. За уточняване на предмета, по отношение на който се проявява признакът, означен от прилагателното; откъм. Научете се от мене, защото съм кротък и смирен на сърце. Й. Йовков, Ж 1945, 94. Колкото мястото е по-сухо, толкова и тиквите биват по-сладки,.., а колкото мястото е по-влажно, толкова и тиквите биват по-едри, но затова пък по-бедни на захар. Гр, 1906, бр. 9, 137. Неговият нрав ми беше известен и аз всякога го смятах за коварен, самолюбие, изключително скъп на похвали и нетърпящ противоречия. Ив. Въжарова, ИН (превод), 203. Желанията смятах суета, / и отчужден, другарко, от света, / жесток на дело, по-жесток на дума, / аз слънцето дори посрещах с глума. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 70.

XI. За изразяване на субектно-обектни отношения. 1. За посочване на обекта, изразен като непряко допълнение при непреходни глаголи, върху който преминава, към който е насочено действието. Тогава те [немците] щяха да тръгнат масово през откритата равнина, която отделяше гарата от шосето. Те съзнаваха нуждата да направят час по-скоро това, за да помогнат на другарите си от гарата. Д. Димов, Т, 616. Той поиска да се дтплати на Къня за гостоприемството. Й. Йовков, Ж 1945, 58. През този ден [Петровден] орелът не ходеше да търси храна. До вечерта почиваше,., и се радваше на малките си лакоми орлета. А. Кара-лийчев, В, 51. Но ето сам Кир ненадейно предстана / начело на свойте пълчища безброй, /.., / и грозно той с тях се на Креза нахвърли. П. П. Славейков, Мис., 1897, кн. 4, 297. Много поздрави на приятелката ти. • След прех. гл. Остар. Но да оставиме баба Ерина, защото нейна милост има обичай да напада не само на онова, щото е младо и зелено, а и на нашите манастирски светини. Л. Каравелов, Съч. VII, 18. — В Перитор — повтори Момчил... Аз се каня да ударя на тоя град, докле Кантакузин не се е научил за моето отмятане. Ст. Загор-чинов, ДП, 406. • При прил. длъжен, приятен, полезен, верени под., употребени обикн. като сказ. опред. Тая самота беше приятна на отец Игнатий. Елин Пелин, Съч. II, 84. Хумор няма вече... Защото е крив на себе си, окривява и другите. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 246-247. „За да стане човек дипломат —.., — необходимо е да знае езици, да е верен на властта и да обича германците.“ Д. Кисьов, Щ, 15. На тоз народ сърдечен и любезен / ще знае как да бъде той [героят] полезен. Ем. Попдими-тров, СР, 29. Аз съм длъжен на приятелите си за оказаната помощ. Н За посочване на обекта на действието, обикн. лице, изразен като непряко допълнение при преходни глаголи. Домакинът сам шеташе и даваше последните разпореждания на прислугата. Ив. Вазов, Съч. XII, 35. Из пътя като срещахме по-забележително нещо, аз все считах за нужно да указвам и обяснявам на бай Ганя. Ал. Константинов, БГ, 12. Той си спомни за писмото, което преди два месеца беше писал на Райка. Й. Йовков, Ж 1945,

212. Млад Стоян войник отишъл и поръчал на своята вчера доведена хубава невеста да не ходи за вода. Елин Пелин, Съч. I, 12.

2. С непряко допълнение при съставно ска-зуемо обикн. с нареч. добре, приятно, мило, радост но и крат. лич. местоим. в дат. За посочване на действителния, същинския субект на действието, състоянието, из