Христов, ЧБ, 15. Съдът се оттегля на съвещание.
2. Обикн. при глаголи отивам, ходя и под. За означаване целта на някакво придвижване, отиване някъде. Хаджи Емин ... беше излязъл на лов. Й. Йовков, CЛ, 33. По-късно, при следствието, се разбра, че един клас от гимназията в града тръгнал на екскурзия в планината. Й. Радичков, СР, 71. Обладава те неволно неотразимо благоговение като онова, което трябва да изпитва ве-рующий, когато отива там [в Рим] на поклонение. К. Величков, ПССъч. III, 5. Ние нагазваме ленивата вода, мълчаливи като добитък, поведен на водопой. Л. Стоянов, X,
9. // Разг. За означаване целта на някакво придвижване, обикн. за доставяне, получаване на нещо. Тя се връщаше от кладенче-то, дето вечер селските моми отиваха на вода. Елин Пелин, Съч. III, 103. Пролет заедно ходеха на коприва, а като превали лятото — на лешници и на дренки. Т. Влай-ков, Съч. I, 184. Отиват на гъби.
VI. За изразяване на отношения на преминаване в някакво състояние. 1. В съчет. с глаголи: превръщам се, преобразявам се, преструвам се, ставам и под. За посочване на преход в състоянието, вида, означени от следв. същ. Страстта е страшни сила.., който умее да използува този лост, може всичко да постигне, може агнето да превърне на тигър, а ангела — на демон. Ив. Вазов, Съч. XX, 22. Не бяхме стигнали палатката, когато запръска ситен дъжд, а докато се настаним в нея, обърна го и на сняг. Ст. Станчев, ПЯС, 61. Юздата изпусна неволно и в ужас / към брата възви се Петкана. / Но зърна пред нея как той се превърна / на чад — и невидим изчезна. П. П. Славейков, ЕП 1907, 54. Лисицата, която се прави на умряла, не отваря дори око — да не изплаши гарвана, готов да я клъвне. А. Дончев, СВС I, 21-22. Пръв се надигна от мястото си Михаил Асен и полека се доближи до баща си. Лицето му менеше цвета си от бяло на румено, сякаш и в душата му се бореха две мисли. Ст. Загорчинов, ДП, 380. Това е дребен, свит и плах човек, наивен и малко глупав, или пък се преструва на глупав. Й. Йовков, Разк. I, 11.
VII. За изразяване на количествени отношения. 1. За означаване възрастта на някого или продължителността на съществуването на нещо. Той беше човек на четирийсет и девет години с лице дълго, мършаво и вели-копостно. Ив. Вазов, Съч. VIII, 8. Днес срещнах просекиня — беше на мамина връст. К. Петканов, В, 73. Какво не направихте, докато да ме изключите,.. Сега щях да съм най-много директор .., с надежда да ме пенсионират на повече прослужени години. Г. Караславов, Избр. съч. II, 171. Къщата е на двайсет години.
2. За означаване на мярка, количество на някакво действие, проява. Отвори вратата чак когато слънцето се бе вдигнало на цяла копраля. Й. Радичков, СР, 24. И колкото и да бе уморен Младенов, той трепна като убоден, като чува, че нещастницата е осъдена на петнайсет години. Д. Немиров, Д № 9, 170. Дохожда Ананий и всички без Стоила започват да играят [на карти]. Играят на много дребни суми. Й. Йовков, Разк. I, 238. От трима души, дружината се умножи на петима. Ив. Вазов, Съч. XXII, 194. Заплатите на новите учители от основните училища бяха смъкнати., на 1650 лева. Г. Караславов, Избр. съч. II, 206.
3. В съчет. със същ., назоваващи мярка, количество — за посочване на единиците или дяловете, съобразно с които е разделено нещо. В сиромашкия двор .. беше израснала чудна върба. Още от земята тя се разклоняваше на пет здрави и еднакво дебели братя. Елин Пелин, Съч. II, 7. Наглеждаше дали се поставят правилно фигурите, с които се отмерваха на кубици готовите дърва. Й. Йовков, Разк. I, 138. Деляха те постеля от вършина, / завивка от зелени лесове, / деляха хапката наполовина, / дори деляха глътката на две. Бл. Димитрова, Л, 168. Раздели девет на три. А Разпределиха местото на четири дяла. А Разрязях тортата на десет парчета.
4. За означаване на нещо, приемано като единица, съобразно с която се изчислява, определя, някакъв дял, количество. Европейската прежда ще я бием с десетина-два-десет лева на килото. Ще използуваме митото — то ни стига. Г. Караславов, Избр. съч. II, 154. Раздадоха ни по една свещ на купе. Ал. Константинов, БГ, 25. — Хакът тази година няма да се разхвърля на къща, а на декар. Й. Йовков, Ж 1945, 25. Получихме 300 кг. пшеница на декар. А Разпределихме си по 100 кг. ябълки на човек. • В съчет. със сто — за определяне на процентно съотношение. Пиронев знаеше, че срещу него нямаше и не можеше да има никакво сериозно обвинение. Не допущаше, че от някакво по-горно място са наредили да го задържат. Деветдесет и девет на сто бе уверен, че за всичко това се е разпоредил новият околийски началник. Г. Караславов, ОХ IV, 298. Подцениха се военните, подценяват се и сега. Шансът [за въстание] е едно на сто. Дори и толкова няма. Ем. Станев, ИК III и IV, 297.
VIII. За изразяване на отношения на сравнение. 1. За означаване на обекта, с който някой, нещо се сравнява, съпоставя. Добрината и послушността .. е отпечатана по техните добродушни лица и открити погледи. По това те са досущ на баща си. Т. Влайков, Съч. II, 78. Българската легация отвън прилича на замък с прекрасна тиха градина и стари дървета. А. Каралийчев, С, 77. Когато описва незабравимия Серапи-он от Черепишкия манастир, Алеко Кон
