журналист, който с изключително ярко чувство се отзовава на събитията. Вестникарството за него не е случайно занимание. Н. Лилиев, Съч. III, 155.
ВЕСТНИКА`РЧЕ, мн. -та, ср. Малко момче, което продава вестници, обикн. на ръка. Тихичко, набързо им разкрих нашия план: макар че събранието е забранено, ние уж късно сме получили заповедта, когато вестникът бил вече набран… Полицията ще го конфискува, но вестникарчетата ще успеят преди това да пръснат няколко хиляди екземпляра. Т. Генов, Избр. пр, 264. Вестникарчетата предлагат утринните вестници. Н. Фурнаджиев, МП, 112.
ВЕСТНИКА`РЩИНА, мн. няма, ж. Рядко. Неодобр. Груби и нечестни прояви на вестникарите.
ВЕСТНИКОПРОДАВА`Ч. м. Книж. Вестникопродавец, вестникар. Някой извика високо: — Софийски вестници! .. Въоръжените бойци напуснаха местата си и също хукнаха към втория вагон, отдето се понесе викът на вестникопродавача. Г. Караславов, ОХ IV, 153.
ВЕСТНИКОПРОДА`ВЕЦ, мн. -вци, м. Книж. Продавач на вестници, обикн. на ръка; вестникопродавач, вестникар. — „Работнически вестник“!… Има ли „Работнически вестник“? — блъскаха се от всички страни и напираха натам, накъдето предполагаха, че се разпродават вестниците .. Вестникопродавецът се мъчеше да заварди стоката си. Г. Караславов, ОХ IV, 153. Сериозните, малко четени вестници се пращаха на абонатите по пощата или се разнасяха по домовете от специални хора. Сензационните пък си имаха друг начин на разпространение: чрез вестникопродавците. М. Кремен, РЯ, 215-216.
ВЕСТНИКОПРОДА`ВКА ж. Остар. Жена вестникопродавец.
ВЕСТНИКОПРОДА`ВНИЦА ж. Остар. Будка, където се продават вестници. Обидил се песът от тая картина и взел, че свикал всички песове от касабата и ги завел пред вестникопродавницата,* да видят и те подигравката. Хр. Радевски, Избр. пр III, 181.
ВЕ`СТНИЦА ж. Остар., сега поет. Вестителка. И Ахилес бързоногий тъй й тогава отвърна: / „Кой бог те, Ирис, богиньо, вестница при мен проводи?“ А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 33.
ВЕ`СТНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вестник1. — Искам да ви прочета нещо. Тая сутрин един от обозните ми донесе ей това вестниче. К. Петканов, МЗК, 186. Отпечатените няколко разказа [на Менелаос Лундемис] в местното вестниче карат приятелите му и учениците от гимназията да съберат волни парични пожертвувания и да издадат първата му книга „Корабите не хвърлиха котва“. С. Северняк, ОНК, 226-227.
ВЕСТОВО`Й, -о`ят, -о`я, мн. -о`и, м. Остар. У нас до Първата световна война и в дореволюционна Русия — войник, който е придаден за лични услуги на офицер. На отсамния край на казармата беше помещението на офицерите. Там се навъртаха двама вестовои, влизаха и излизаха в някакво ходниче. Д. Талев, И, 506.
— Рус. вестовой.
ВЕСТОВО`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до вестовой. Много беше тежка Кънчу изпърво новата му вестовойска служба. Т. Влайков, Мис., 1885, кн. 8, 230.
ВЕСТОВО`ЙСТВО, мн. няма, ср. Остар. Служба на вестовой. В тази минута Кънчо бе забравил това, що прекара, откак дойде тук и вестовойството нему пак се чинеше такова хубаво и идеално, каквото си го мислеше от по-напред в казармата. Т. Влайков, Мис., 1885, кн. 8, 11.
ВЕСТОНО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. Поет. Който носи вест, който известява нещо; вестителски. Скръб ти моя, горка тяхна участ, / мигър няма вестоносен звън: / там дори небето — черно куче, /лае и ги дави в тежък сън. Н. Хрелков, ДД, 291.
ВЕСТОНО`СЕЦ, мн. -сци, м. Книж. Вестител. Към икиндия при Иван Кулин и Игнат пристигна вестоносец и съобщи, че въстанието във Видин е претърпяло поражение. Д. Линков, ЗБ, 84. Всеки ден във Влахерна пристигаха прашни вестоносци и с напукани от страх устни разказваха за зверовете, които превръщаха на пустиня ромейската земя. А. Каралийчев, ПГ, 92. Завърна се назад султан Селим, / па отиде във Одрин града, / па разпрати бързи вестоносци, / по турските земи неизбродни. А. Разцветников, С, 201.
ВЕСТЯ`. Вж. вестявам.
ВЕСТЯ`ВАМ, -аш, несв.; вестя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св. и несв., прех. Поет. 1. Съобщавам нещо; известявам. Селяни един по един прииждаха, вестяха, че дюкяните били пълни с хора и всички пиели. А. Страшимиров, А, 617. Един вестник вестява за смъртта на великия Лама из Ласа. Ч, 1875, бр. 10, 476. В България клане и сеч! / Вестяват някои газети. Ив. Вазов, Съч. I, 40. И никой ведър час там радост не обажда, / че никой сребрен рог там празник не вести. Д. Дебелянов, С, 1946, 107.
2. Предвещавам, предсказвам настъпването на нещо. И разбира се, че суетната вяра на църковници залязва, та нещо тъмно вести близка гибел на едно царство. Н. Райнов, КЦ, 120. По сбор, по двор, по трън, / рой врабци без безспир цвъртят, / топли цветни дни вестят. Р. Босилек, Р, 28. Зората
