МРАЧНО 715 МРЕЖ
тръгна мрачно към вратата. Д. Димов, Т, 219. Той мрачно махна с ръка и като изтърси пепелта от цигарата си в стъклената пепелница, каза. М. Марчевски, П, 156.
— Какъв шанс — отпуска мрачно телефонната слушалка Аврамов. — Две торби цимент не мога да намеря. Й. Попов, ПЧ, 21-22. Двамата приятели повървяха мрачно. Ив. Вазов, Съч. XXII, 124. // С отпаднал дух; унило, посърнало. Гроздан слушаше мрачно. Той се изми и пряспата вода като че ли го разведри. Г. Караславов, ОХ I, 441. Нен-ко фърли шапката си, седна тежко на ковчега и подпря мрачно глава с ръцете, без да отговори. Ив. Вазов, Съч. XI, 91 .Мрачно настроен и обзет от някакво отчаяние поради това, .., Трайко сега,.., изливаше огорчението на своята наболяла душа. Т. Влай-ков, Съч. III, 232. На сутрешния ден пътуването следваше мълчаливо и мрачно из самотиите. Ив. Вазов, Съч. XII, 127. // С недоверие, с тревога; неспокойно, тревожно. Хората захванаха да изгубват сладкото и обаятелното доверие, което имаха към Русия и да гледат някак си мрачно към своето неизвестно бъдеще. НБ, 1871, 241. Приятелите на Климент Дачев, се бяха струпали около входа и като стискаха дървените палки под мишниците си, мрачно очакваха появата на Евлоги. А. Гуляшки, Л, 101. Те мълчаха и мрачно се вслушваха в речта на Славейков и особено в отзвука, който намираше в множеството. В. Геновска, СГ, 35.
4. Прен. В съчет. с глаголи за речева дейност — с болка, с отчаяние; болезнено, песимистично, меланхолично, отчаяно. Гроздан помълча и след това сухо и мрачно отговори: — Свърши се. А$ н&мам ниви вече. Нивите са на Вълчана. Й. Йовков, Ж 1945, 154. — За байрактар е думата, не е шега!...
— Не чуваш ли? — Раковски повиши глас.
— Аз отговарям за него! .. — Е, щом върхо-вното началство решава .. — рече мрачно Панайот. Ст. Дичев, ЗС I, 436. — Найдене, искам да ти кажа нещо — рече тя развълнувана .. — Щом си дошла, кажи да чуем каква ти е болката — издума той мрачно. Г. Райчев, ЗК, 119. Султана мълчеше мрачно, сетне продума сухо, отсечено: Сбогом. Д. Та-лев, ПК, 259. — Какво мога да направя аз, Радке? Само едно — да умра!.. — отговори Кандов мрачно. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 115.
5. Прен. Неприветливо, потискащо, зловещо. Сега колата, .. трополеше също така самотна по бялото пусто шосе, което се провираше през мрачно* чернеещи се гори и шумаци. П. Здравков, НД, 246. Към обед тъкмо бяхме се отчаяли и изморили, ние се озовахме пред една малка пещера, с кръгъл, мрачно тъмнеещ вход, отдето се носеше отвратителна воня на звяр. Ем. Станев, ЯГ, 76. В дъното на яза, над лъскавото огледало на водата, мрачно се мержелееше силуетът на една воденица. Ем. Станев, ЯГ, 17.
6. Прен. Безрадостно, неприятно. Как мрач-но се очертаваше сега пред мене това бъда-ще. К. Величков, ПССъч. I, 14.
МРАЧНОЗЕЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Който е наситено зелен; тъмнозелен. По тоя час Витоша от София се вижда тъй хубава, най-величава и сякаш живуща под мрачнозелената си мантия от сянка и със своето чело, увенчано от последния румен блясък на умиращето слънце. Ив. Вазов, Съч. IX, 59.
МРАЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж.
1. Отсъствие на бодрост, веселост, инициативност; меланхолия, тъга, скръб. Светът ми стана по-драг. Предишната мрачност ма остави и фантастический мир на житиетата вече не ма привличаше. Ч, 1871, кн. 19, 601. Вие сте давали стихотворенията на майка ми и тя ми пише, че остала много натъжена от прочитането им. Както тя, тъй и Вие сте си преувеличили мрач-ността на духа ми, която не е до такава степен. Ив. Вазов, НПис., 98. // Непривет-ливост, неприветност. Някога това са били богати храмове, но на мен ми се струва, че тия влажни и тъмни дупки са диви и неудобни места за молитва. Те бяха изпълнени с някаква мрачност. Й. Радичков, НД, 219. Хар-монично извитата дъга на величавия купол на Черната джамия се дига мощно над околните сгради, без да се отрази мрачността на тоя зловещ паметник въз ясната целокуп-ност на картината. Ив. Вазов, Съч. IX, 165.
2. Затвореност, отчуждение, скръб. Славейков е разсърден, язвителен и мрачен. Но като плаващ облак мрачността преминува по челото му и сноп от светлина и укрепителна надежда блясва по него и той зачита. БР, 1931, кн. 4-5, 170. Черната, късо подстригана брада, сякаш окачена на челюстта му, придаваше на лицето му аскетична мрачност. Ем. Станев, ИК I и П, 33-34. До самий бряг под дъб-клонат / събрани са момци смутени. / .. / По всичките лица личи / намръщеност и мрачност само. К. Христов, ПХ (превод), 88. Нещастието беше съвсем преобразило това общество. Една мрачност в погледите или равнодушие и затъпялост на физиономиите. Йв. Вазов, Съч. XXV, 6.
3. Прен. Обърканост, неяснота. Кириак се реши да проникне в мрачността на това дело. Ив. Вазов, СбНУ I, 102. Петстотин годин вериги тежки! / Петстотин годин се сън мъртвешки! / Заря-надежда не бе остала, / над нас бе мрачност, под нас провала. Ив. Вазов, Съч. I, 51-52.
4. Прен. Остар. Йзостаналост, липса на развитие (във време, епоха). За да покажа мрачността на тези първобитни времена, ще ви разкажа кратко една историйка, която ще ви докаже, че тогава любящий убиваше любимаго, и то невинно, безсъзнателно. Гр. Пърличев, СбНУ XI, 347.
МРЕЖ, мн. няма, м. Диал. 1. Събир. Много мрежи на едно или около едно място;
