МОГА 609 МОГИЛА
книга намерих в библиотеката на баща ти!.. Чуден роман, „Под игото“ от Иван Вазов.. Откакто го зачетох, място не мога да си намеря от нетърпение час по-скоро да го свърша! Г. Русафов, ИТБД, 84. Лазар го погледа, погледа и рече: — Чу ли какво направи,а пак Арап ага? — Чух — отговори веднага Андрея. Той се спря срещу Лазара с бледо лице и влажни очи: — Място не мога да си намеря! Ходи по селото като бесен вълк, убива... Няма ли кой да го спре? Д, Талев, ПК, 477. Не мога да си отворя очите от някого или нещо. Разг. Непрекъснато съм обезпокояван от някого или извънредно много съм зает с нещо, което ми създава грижа, неприятности. Моля Ви да мя простите, дето ся забавих да Ви отговоря на първото писмо. От много работи не мога да си отворя очшпе. АНГI, 56. Не мога да си отворя устата. Разг. Не умея да говоря, да се изказвам. Не мога да убия една мука. Разг. Тих, смирен съм. Не мога зъб да <си> обеля. Разг. Нищо не казвам, нищо не отговаряй (обикн. поради стъписване, изненада и под.). — Работа като тракторист не можем да ти осигурим. Ще работиш кърска работа. Нашият Иван е така изненадан, че на първо време зъб не може да обели. Сг., 1968, бр. 1190,
1. Записа се Кольо в Работническата партия и по кръчми и кафенета поведе борба срещу баща си. Не можеше горкият бай Раю зъб да обели. Г. Караславов, Избр. съч. II, 258. Не може да бъде. Разг. Възклицание — при недоумение, учудване от нещо нередно. — Другари, обкръжават ни! /— Тука има предателство! / — Не може да бъде! К. Ламбрев, СП, 95. — Грешка има! — казваше той. — Някой ме е наклеветил — не може да бъде! Г. Караславов, СИ, 99. Не може и дума да става за нещо. Разг,; Не може и дума да има за нещо. Остар. Напълно е невъзможно, изключено е (обикн. за реализирането, осъществяването на нещо). Аз доста се чудех какво да занеса. Яйца нямаше, пилета също, а за пари и дума не можеше да става — никой нямаше да ми даде. Г. Белев, ПЕМ, 73. Разбира се, там, където хората са непоправими, за компромис не може да става и дума. ВН, 1959, бр. 2526,2. Оженените веднъж мъж и жена, не може да има и дума за разпущание и животът се носи, какъвто и да бил той. Сг. Шишков, ЖБ, 65. Не може ме опра ни Дунав. Диал. В много тежко състояние съм, не може да ми се помогне. Не можеш да му забиеш гвоздей в задника. Диал. Грубо. Голям скъперник (е). Не можеш да се обърнеш с кросно някъде. Диал. За помещение, стая — много малко, много тясно (е). Още не мога да си връзвам / вържа гащите. Разг. Малък съм, дете съм и не съм годен за самостоятелен живот. Пиле (птичка) не може да прехв-ръкне (да мине) някъде. — Ти си оградил столицата с войската си, та пиле не може да прехвръкне. Ама сам виждаш, Търново не е лека плячка. Сг. Загорчинов, Избр. пр III, 456. Само допреди няколко часа в това училище не можеше пиле да прехвръкне, а сега те,.., влязо-
39 Речник на българския език, т. IX ха свободно и също така свободно си излязоха. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 390. През ум не може да ми мине. Разг. Изобщо не мога да си помисля нещо. За невинността на Христа Гавриила не можа нити най-малкото сомнение да имам, даже нити през ум не може да ми мине едно такова обвинение. АНГ I, 137-138. С топ не може <дя> се разби<е>. Разг. За нещо — много е здраво, солидно, сигурно, с нищо не може да му се попречи или да му се навреди. С тон не можеш <да> ме разбп<еш>; топ не може <да> ме разби<е>. Разг. Намирам се в много сигурно положение, напълно неуязвим съм. С другарите Милан Тенев, Бруно,.., Емин Турнето и някои други сме една здрава група сред криминалните, че топ не може да ни разбие. К. Митев, ПБ, 386. С трън да ловиш, нищо не можеш да закачиш. Диал. За крайно бедна, мизерна обстановка в някоя къща. Със свещ <да го търсило, не можеш да го намериш. Разг. 1. За нещо — много рядко. 2. Ирон, За човек — има много лоши качества и рядко може да се срещне друг толкова лош. Хапя се там, дето не мога се стигна. Разг. Горчиво се разкайвам за нещо сторено, за нещо, което не е трябвало да правя. Хич може ли. Като вмет. израз. Разг. Възклицание при изразяване на неприятна изненада, че нещо се допуска да стане, да се извърши. — Къде тъй отминавате, без да се обаждате? Хич може ли! К. Калчев, ЖП, 298. — Как додохте? — Под снега минахме. Жената учудено ни изгледа и благослови: —Да ви помага бог!.. Пък ние смятахме, тъй ще си измрем. — Може ли хич, християни хора сме! — думаме им. Ив. Кара-новски, Разк. 1,7.
О Може би сложна частица. За изразяване на допускане, предположение, възможност; възможно (е), вероятно (е). Може би всичко това не е истина. Може би всичко това така му се е сторило и брат му да си е жив и здрав. Елин Пелин, Съч. III, 162. Ала сърце ми не тъжи, /приневолен живя сирака /и за утеха, може би, / смъртта в победа ще дочака. Д. Дебелянов, С 1936, 88.
МОГИЛА ж. 1. Не много високо заоблено земно възвишение; хълм, баир, рид, бърдо. Стара планина тука е близко и погледът ти с услада бяга по безчислените й талазовидни могили, безконечната верига на които запри-целия северен кръгозор! Ив. Вазов, Съч. I, 160. По всички пътеки идат хора един през друг, настигат се, заминават се, все към оная висока стръмна и островърха могила, Спасова могила. Елин Пелин, Съч. II, 34. Могилата приличаше на купчина от бързо нахвърляна пръст. Но тук-таме между ямите, изровени от мините, бяха оцелели стръкове мак и равнец. Д. Димов, Т, 619. Дето сушата е равна, казва са равнище,..; дето е ту висока, ту ниска — там по-високото са зове могила, рът, бърдо, гора. Т. Шишков, ПХ (превод), 15. Чаша остави на трапезата, / та па излезна низ меаната, / та се изкачи на могилата, / на могилата, насред селото. Нар. пес., СбНУ
