Page:RBE Tom9.djvu/542

МЛАДЁЕНЕ 542 МЛАДЕЖКИ

Милке ле, / погубиа. / Де бе младо, Милке ле, / потурчиа. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 16. Младо без парица, старо без душица. Послов. Младо либи, старо земи. Послов. Старо либи, младо хвали. Послов.

О Като младо яре на нов сняг, гледам, (чудя се). Ирон. В недоумение, без да разбирам нещо (гледам, чудя се). Млад и зелен и (съкр. млад-зелен). Разг. 1. Съвсем млад. Умря старата, майка му, а той не можа да я види. Мъка му е за нея. Загинаха мърцина, отидоха си млади и зелени и двете му братчета. Г. Караславов, ОХ II, 388. Проклет да е моя баща, /../ та ме годи толкоз млада, / толкоз млада и зелена. Нар. пес., СбВСтТ, 35. 2. Неопитен, незрял. — Те момчетията от селото ме понаобикалят вечер, ама те са още млади и зелени, широко им е около врата. Виж, войникът е друго нещо! К. Грозев, СС, 80. Младо и старо. Разг. Всички хора. Да се завземем сички, младо и старо, богато и небогато, и да са погрижим за благосъстоянието на милите си братя,.., и да гледаме да бъдем полезни на своя народ. С, 1872, бр. 41, б. с. Млад съм си изгорил свещта. Диал. Умен и практичен съм. Нашла млада невеста секира зад вратата. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой казва, че е намерил нещо, а той всъщност го е взел оттам, дето му е мястото. Подмладил съм се с младите камъни. Диал. Ирон. Употребява се като отговор, когато се каже на някого, че се е подмладил.

МЛАДЕЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от младея и от младея се.

МЛАДЕЖ, зват. младежо и младеж, м.

1. Млад мъж; момък, момче. Колчо, който минуваше за един от по-първите младежи в селото, смяташе, че и на неговата невяста се пада да се накити с такава нова дреха, както се китят невестите на негови другаре. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 246. —Хей, младеж!... Я се виж! Защо не изтри хубаво краката си? О. Василев, Л, 21. Блести в заледеното езеро синкав ледът. /../ Високо, от скелите нови надзърта градът. / Прииждат шумно и се смеят девойки, младежи. Е. Багряна, С, 1952, кн. 2,4. Като роеве пчели летят безбройните ваши младежи, които могат да носят оръжие, под нашето знаме. НБ, 1876, бр. 2, 39. Оз-доле идат годежи, / годежи двамка младежи. Нар. пес., СбВСгТ, 713.

2. Само мн. Млади хора. Децата шумяха и тананикаха същите песни, с които младежите отиваха на кооперативното. Събрани на купчини, те си говореха, хвалеха се, че и техните ниви са там. Сг. Даскалов, БМ, 24. Дружно пеят весели младежи. Ас. Босев, ДО, 15.

МЛАДЕЖ, -та, мн. няма, ж. Събир. Младо подрастващо поколение; млади хора. Обаянието на Ботева расте всеки ден у нас: неговият дух живее в душите на младежта. Ив. Вазов, Съч. XVII, 75. По стройни редици от школна младеж, / светец да си даже, пак с грях ще се взреш. Хр. Смирненс-ки, Съч. II, 59. Младото поколение,., то е последувало великите примери на нашите народни апостоли. Чест и хвала на тая младеж! НБ, 1876, бр. 2, 5. Второто мнение, което принадлежи на българската младеж,..- ни разказва, че българският народ е длъжен .. да отнеме своите права с пушка в ръка. СН, СбПер. п II, 175-176. Демократична младеж. Свободна младеж. Прогресивна младеж. Трудова младеж.

О Академична младеж. Употребява се за събирателно название на студентите. Едно време, драги приятелю, ти беше в недоумение как е възможно сред златната ни академична младеж да се свие бухалско народ-няшко гнездо. Хр. Смирненски, Съч. III, 98.

МЛАДЕЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който е присъщ, характерен за млад човек, за младеж; млад. Той не се решаваше да влезе, а тя не се решаваше да го призове. Не можеха да надвият своя чист, младежки свян. Д. Талев, И, 261. Двата му недъга се изкупуваха с очите — извънредно живи, проницателни, пълни с младежки огън. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 496. Някога в младежките си години той бе мечтал да нарисува целия свят. В. ГенЬвска, СГ, 62. Казва-ле, че в един ден ще избухне навсъде въстанието — .., но за зла чест, побъркано от незрелостта на ония от апостолите, които в своята младежка буйност не можиха да дочакат общата минута на народното въстание. НБ, 1876, бр. 30, 115. Младежки живот. Младежка сила. Младежко лекомислие. Младежко любопитство. Младежки жар. Младежки мечти. // Който е като на млад човек. Въпреки смущението си аз съсредоточено наблюдавах лицето на Бакалов: високо чело, светли живи очи,..Удив-ляваше ме младежката подвижност и енергия на този шестдесетгодишен човек. Мл. Исаев, Н, 399. И с лек смях, който искаше да бъде младежки, тя [Агата] изтича напред — малко тромаво. П. Спасов, ХлХ, 19.

2. Който се отнася до млади хора, до младежи. Той [Колето] се настани в младежкото общежитие при бригадата на Димо. Л. Галина, Л, 57. Тук ще се открие младежки дом, строен с доброволния труд на младежите от селото. Н. Стефанова, РП, 42. Младежки протест. Младежко движение. Младежки фестивали.

3. Който се състои от млади хора, от младежи. Двамата тръгнаха към парка.. Из сенчестите алеи,.., се разхождаха младежки двойки. Д. Ангелов, ЖС,124. Аз бях станал тракторист в стопанството, а Сенка бе в младежкото звено. Кр. Григоров, Н, 101. Образуваха се пчеларско и овощарско дружество и младежко дружество за облагородяване на дивите плодни дръвчета. Елин Пелин, Съч. IV, 141. Младежкият митинг е нейно дело. / Цял стича се двайсетгодишният град. / ../ Над рошави, буйни