шал едно от чудесата на света. Ив. Бого-ров, ВГД (превод), 282. // Сградата, постройката, помещението, където има такова съоръжение и откъдето обикн. то се управлява, насочва. — Твоят мъж пак закъснява на маяка! — все тъй делово казва Андрей. П. Спавински, ПЩ, 263. — Че къде не му блъскала главата! Най-подир станал моряк. Потънал корабът му и оттогава останал при един маяк на работа. Ив. Кирилов, Ж, 50.
2. Прен. Книж. Нещо, което очертава, сочи правилната, вярната посока на развитие; пътеводител. „Сумнението е маяк на мудростта; то е въртел, който изследува злото до самото му дъно“. П. Р. Славейков, ПХС, 45.
◇ Въздушен маяк. Спец. Светлинно, радиоло-кационно и под. съоръжение, което се използува в авиацията за ориентиране на летящите самолети нощем или при липса на видимост.
— Рус. маяк.
МАЯСЪЛ, мн. няма, м. Диал. Болестта хемороиди. Кметът беше на лов за риба,.., помощникът лежеше болен от ревматизъм имаясъл... Г. Караславов, Избр. съч. II, 280.
— Може да си болен, да страдаш от ревматизъм,.., колики, маясъл, но трай, мри! Д. Вълев, Ж, 35. Някъде, напр. в София, плодовете на елшата се употребяват срещу маясъл (хемороиди). ПН, 1934, кн. 4, 63. Тая вода изцелява от корен вейте болести, каквото и да им е имято, а най-паче еморо-
, идите (маясъл). ЦВ, 1861, бр. 42, 4.
— От араб. през тур. шауа.чП.
МАЯСЪЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Диал. Който се отнася до маясъл; маясълев. Откак болният усети, че му стават около седалото маясълни пъпки или започнат да набъбнуват, трябува да си туря секи ден по една църкалка със студена вода. Ив. Богоров, СЛ, 77.
МАЯСЪЛЙВЧЕ, мн. -та, ср. Диал. В на-родната медицина — название на различни растения и билки, които се използуват при лечение на маясъл; маясъл че.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1986.
МАЯСЪЛЧЕ, мн. -та, ср. Диал. В народ-ната медицина — название на различни растения и билки, които се използуват при лечение на маясъл; маясъливче.
— Ог Т. Панчен, Допълнение на българския речник от Н. Герои, 1908.
МАЯЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Който се отнася до маяк. Маячна кула. МАЯШКА ж. Диал. Лъжа, лъга.
— Ог Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МГНОВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Мигновен. Явленията на тока ся отличават от тези, които прави статистическото електричество с това, че последните произлизат от мгновено съединение на две разноименни електричества. Ив. Гюзелев, РФ, 382.
— От рус. мгновенный.
МГНОВЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Мигновение. Всички аналогии в природата опровъргават мисълта, че системата е станала в едно мгновение. Д. Витанов, НС (превод), 18.
— Рус. мгновение.
МГНОВЕНО нареч. Остар. Книж. Мигновено. Конденсаторът, който е пълен с електричество, може да ся изпразни по два начина: постепенно и мгновено. Ив. Гюзелев, РФ, 368.
— Рус. мгновенно.
МЕ. Вж. а 3.
МЁЕ, обикн. удълж. и повторено мее-е-е. Междум. За наподобяване на блеене на овца или коза. — Мее-е-е — подмами козарят козите си.
МЕАНДРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който се отнася до меандър. Меандрови изменения на речното корито.
МЕАНДЪР, мн. -дри, след числ. -дъра, м. 1. Геогр. Завой, извивка на речното корито. Между върбалаците и шумящи брястове вие се млада Тунджа и шари чудни меандри по зелената равнина. Ив. Вазов, Съч. XVII, 132. Когато реката,.., срещне по пътя си по-твърди скали, тя се отбива към страната на по-меките скали и образува завои или меандри. Гр. Николаев и др., ОГ,
62. Коритото на реките няма праволинейно разположение в план, а е извито и образува серпентини, познати под името меандри. Д. Велев, М II, 46.
2. Арх. Геометрически орнамент във вид на крива или начупена под прав ъгъл линия, характерен за древна Гърция.
— От гр. собств. през нем. Mäander.
МЕБЕЛ ж. 1. Обикн. мн. Предмети, изработени от дърво, метал и др. (столове, маси, легла, шкафове, бюра, библиотеки и др.) за вътрешно обзавеждане на жилища и обществени сгради. Той седи на стария диван — единствената най-разкошна мебел вкъщи. Д. Не-миров, Др, 112. В жълтеникавия полумрак на стаята блещукаха старомодни мебели и огледала с позлатени рамки. Д. Димов, Т, 47. Когато завърши, ожени се без особена любов за богата еснафка, която му донесе зестра — апартамент с тежки мебели. М. Грубешлие-ва, ПП, 165. Влязоха в просторен хол, който по-скоро приличаше на малък приемен салон. Мебелите, почти нови, бяха подредени с умение и вкус. Ал. Бабек, МЕ, 161.
2. Само ед. Събир. Всички тези предмети в едно помещение, жилище, сграда; мебелировка, мобилировка. Когато я заведоха горе и й показаха нечистата, с извехт&лц, мебел стая,.., тя потръпна и излезе. И. Йовков, ЧКГ, 303. Останалата половина,.., служеше за жилище на старата Джупунка. Тя се състоеше от две стаички, наредени с вехта мебел, постлани с пъстри черги. Ем.
