мазница, никаква да се не види макар, тя ще развали и децата ми! Г. Караславов, ОХ И, 528. — Мълчи, грознице! — каза хубавицата. — Мълчи ти, мазнице! — каза грозна-та. Елин Пелин, ЯБ, 130.
МАЗНИЧКО нареч. Умал. от мазно. Вкъщи се готви мазничко. Д Колата вози мазничко. Д Винаги говори мазничко, кро-тичко и така си плете кошницата.
МАЗНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил.
1. Умал. от мазен. — Че може ли бе, Спиридо-не, в това топло време тлъсто месо, а?.. — Мазничко е, колкото да облажи гювеча. Сг. Чилингиров, ХНН, 12. — Нали трябва да се наготви на курортистите? Ей сега другарят ръководител ще ги пусне и те ще зяпнат като гладни вълчета: „Како Маро, дай! Сипи ми, ама по-мазничко...“ Сг. Марков, ДБ, 335.
2. Като същ. мазничко ср. Ястие с месо или други продукти от животински произход; блажничко, блажно (в 5 знач). А книгите стоят наполвен непрододени, че и бакалите не ги вземат за хайвер да свиват вътре, да са поомажат барем те, а то гърлото на издателя, доде ги изплати, отколе мазничко не е виждало. Г, 1863, бр.6,45.
МАЗНЙШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. Който се отнася до мазник, който е свързан с мазник. На, големанът син взема да му тълкува, / щом стъпи на прага, че било срамота / баща му и сега потури да обува, — / че нему, на сина, 1цял да се смей света! / С таквиз понятия въртдглави, ма-знишки / след три години се прибра дома синът. К.Христов, Избр. ст, 162.
МАЗНЙШКИ нареч. Разг. Пренебр. Угоднически, подмазвачески, раболепно, мазно. Как не му омръзна да се умилква и да се държи мазнишки.
МАЗНО нареч. 1. Като покрит с мазнина или като съдържащ мазнина. Поляната опустя, като че нищо не беше се случило. Само изровената от копитата [на елените] влажна земя мазно лъщеше. Ем. Станев, ЯГ, 112. Да ви вкусна винцето!... Мазно се пързаля! И. Вълчев, СКН 105.
2. Прен. Като угодник, като мазник; угоднически, подмазвачески, раболепно, мазнишки. Божан отиваше при него [Герака] и, като го гледаше нежно, говореше мазно:
— Тате, ела бе ... Елин Пелин, Съч. III, 29. Гостът се облиза, адамовата му ябълка отскочи напред. И ухилен широко през мръсните си рунтави мустаки, погледна умолително и мазно към Кировица. Г. Караславов, ОХ I, 225-226. • Удвоено мазно-мазно. За усилване. Жените я разпитваха как са вкъщи, харни ли са, здрави ли са, Тошка каво прави, детето порасна ли? — Харни сме
— отвръщаше мазно-мазно старата. Г. Караславов, Тат., 219. — Поликсена, запознай се с господин Омайников! — А, туй ли е господин Омайников? — изненадва се приятно едрата дама, като се усмихва мазно-мазно, и в устата й лъсват два реда златни зъби. Св. Минков, РТК, 105.
3. Прен. Разг. С приятен, мек тембър; меко, плътно. Сега вече гайдата заизвива тънко-тънко, а ручилото мазно приглася. К. Константинов, ПЗ, 90.
4. Прен. Разг. Без усилия, без друсане, без сътресения; плавно, леко, меко. Морето бе тихо като басейн. Варката се плъзна мазно, хвръкна. С. Чернишев, ВМ, 17. Плавни подмятания подеха кораба. — Ето и океана — осведоми Тръпо. — Мазно клати. Н. Антонов, ВОМ, 79.
МАЗНОДУМНИК, мн. -ци, м. Диал. Сладкодумник, сладкодумец.
МАЗНОДУМНИЦА ж. Диал. Сладко-думница, сладкодумка. -„Драганке, сладко-пойнице, / Драганке, мазнодумнице, / айде, Драганке, да пеем.“ Нар. пес., СбВСтТ, 751.
МАЗНОЗЕЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Масленозелен. Мазнозелени ливади, палми и бананови двъвчета се стелят край нас. Т. Кюранов, АП, 179. Туй поле се стелеиш на длъж и шир, мазнозелено под млечнозеленото небе. В. Мутафчиева, ЛСВI, 225.
МАЗНОЛЙК, -а, -о, мн. -и и (диал.) -ца, -цо, мн. -ци, прил. Рядко. Който е с угодническо, раболепно изражение на лицето. Хрумников не излизаше от кабинета си, а мазноликият и противен господин Рифат се мяркаше само в складовете и тутакси изчезваше. Г. Караславов, ОХ III, 237. Щом се изправих пред мазнолиците съдие, то графиеринът св. Пафнутий зема от масата една хартия. Хр. Ботев, Съч. 1929, 88.
МАЗНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество или състояние на мазен (в 4 знач.). Мазността на глините може приблизително да се определя в зависимост от обемното тегло. Ив. Бончев, ЗК, 24.
МАЗНОТА ж. Остар. Мазнина. Важните съставни части на кокалите са: мазно-тите, клебните вещества и калциения фосфат. Гр, 1906, бр. 11-12, 187.
МАЗНОТЙЯ, мн. -йи, ж. Обикн. мн. Разг. Неодобр. Много мазно, много тлъсто ястие. Омръзна ми да ям тия мазнотии. Д Непрекъснато ми слага някоя мазнотия за ядене.
МАЗНУВАМ, -аш, несв. (остар); мазна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, мазнат, св., прех. Остар. Мазвам. мазнувам се, мазна се страд, и възвр.
МАЗНЯ, -иш, мин. св. -их, несв. непрех.
1. Диал. Пренебр. Мазня се. Врабчуна е имотен. Па знае и да мазни пред майка й. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 8.
2. Диал. Заглаждам, приглаждам с ръка смачкан плат, хартия, коса и др. На бела чешма [момче] спюйеше, / добра си коня пойеше, / олово фесче токмеи1е, /русо си перче мазнеше, / църни мустачки сукаше. Нар. пес., СбНУ X,
