на привършване — я има, я няма за две-три замесвания. Ст. Марков, ДБ, 83. Близо до готварницата, в ниската мазичка, работеха ротният сарач и двама обущари кърпа-чи. В. Нешков Н,76.
МАЗКА ж. 1. Мазване (на четка с боя, обикн. при рисуване). Те [нарисуваните] не правеха нищо, стоеха, сякаш позирайки, но от всяка мазка на четката бликаше го-товност-та им да се откъснат от мястото си и да хукнат по света. Л. Дилов, Т, 192-193.
2. Следа, оставена от това мазване. Три от картините представляваха планински пейзажи. бяха нарисувани някак небрежно, боите лежаха по тях на едри гъсти мазки, тъй че отблизо нищо не се разбираше. Ем. Манов, МПЛ, 53.
МАЗЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар.
1. Мазен (в 1 знач.). Каменно масло има два вида: едно мазливо, чисто, жълто и прозрачно и ся нарича нефт; друго гъсто, мяко, черникаво и ся нарича пъкъл (смола, катран). Д. Мутев, ЕИ, 138.
2. Прен. Мазен, угоднически, подмазвачески, раболепен. Клетото момче! Колко пъти то на е разсмешавало със своята мазлива и кокетлива фигура. НБ, 1877, бр. 60, 235.
МАЗЛЙВ О СТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от мазлив. Неговата жалка и омаломощена фигура, при сичката й кокетливост и мазливост, възбужда жалост у секиго. НБ, 1876, бр. 51-52, 200.
МАЗНА. Вж. м а з в а м.
МАЗНЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Гладене, равнене.
—От Т. Панчев, Допълнение към българския речник на Н. Геров, 1908.
МАЗНИК, мн. -ци, м. Диал. Баница, млин, тутманик и др. точено или месено с мас или масло. Назрел от една глуждоа дупка внатре в куки [сиромахът] и видел еден маж со попадията,.. Попадията му велела: „Слушай, мой мил побратим, денеска ке месам еден мазник, една бела погача, една пържена кокошка“. СГ, 1894, кн. 1, 430. Домакинката ке суреди и ке промени кукята и ке месит един мазник посен за вечерта. СбНУ 1,17.
МАЗНИК, мн. -ци, м. Разг. Пренебр. Човек, който угодничи, държи се мазно, престорено любезно, раболепно; угодник, лицемер, ласкател, подлизурко, блюдоли-зец. Ние злословехме един срещу друг, но с мярка, конкурирахме се, но не вършехме подлости, които уронват личното ни достойнство.. Сега ни мачкат мазници и блю-долизци!... Д. Димов, Т, 199-200. Проклятие тежи над тази страна с продажни управници! Мазници и фасулковци, както ги наричаше Пенчо; от фасулковщина продават щастието на децата си, от простотия, от невежество. Ем. Станев, ИК I и II, 53. — Щом мечката заиграе у комшията, ще заиграе и у нас. Мисиря пребледня и го изгледа подозрително, като че искаше да му каже: „Мазник! До вчера и ти хвалеше германците!“ Г. Караславов, Избр. съч. V, 206-207. После, когато му са обадих,.., той [Цочо Спасов] са усмихна от радост и ма препоръча на останалите си другари, които ма гледаха, как като мене мазник е можел да бъде бунтовник. 3. Стоянов, ЗБВ III, 136.
МАЗНЙКОКАЛ м. Диал. Растение от сем. лютикови с тънко, пълзящо стебло и яркожълти цветове; лютиче.
—От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАЗНИНА ж. 1. Неразтворимо във вода органично съединение от животински или растителен произход, което преработено се употребява в готварството, медицината, фармацевтиката, техниката и др. Монасите сега са полегнали на одрите, потънали в любими беседи: одумват съседите си, недоволствуват от проигумена, който с трепереща ръка отмерва мазнината за ма-герницата. М.Смилова, ДСВ, 213. Храната беше лоша, хлябът черен и твърд, мазнината миришеше на газ, а в боба трябваше да се слага сода, за да уври. Д. Кисьов, Щ, 157. Качама-кът бе готов с всичките му украшения: посипан с червен лют пипер, с твърдо като тебешир сирене и мазнина. Н. Попфилипов, PЛ, 15. Намалиха дажбите на захарта, на мазнините и на хляба. Сг. Мокрев, ЗИ, 156.
2. Обикн. мн. Биол. Хим. Неразтворимо във вода органично вещество, съставено от водород, въглерод и кислород, което се съдържа в животинските и растителните тъкани; масти. За човека и за животните е необходима такава храна, която съдържа готови сложните органически химически съединения: въглеводороди (захар, скорбяла), мазнини, белтъчини, витамини. Е. Стефанов, ППР (превод), 3. Обикновено суровите плодове [на киселицата] съдържат.., минимални количества белтъчини и мазнини. Е, 1981, бр. 1085, 2. Той [алкохолът] разтопява много органически тела, особено мазнините. С. Веженов, X (превод), 91. Млечна мазнина. Подкожна мазнина. Животинска мазнина. Растителна мазнина.
3. Остар. и диал. Кир, мръсотия; нечистотия (Н. Геров, РБЯ).
МАЗНИНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Рядко. Прил. от мазнина. Мазнинна обработка.
МАЗНИНКА ж. Умал. от мазнина; малко количество мазнина. Майката, ра-достна и неуморна, разтърси скътани торби и чувалчета, намери мазнинка и по-бяло брашънце и замеси баница. Г. Караславов, Избл. съч. VI, 121. Никой нямаше вече капчица газ, нито мазнинка и вечер селото беше тъмно, пусто и безмълвно като гробище. Г. Караславов, ОХ I, 466.
МАЗНИЦА ж. Разг. Пренебр. Жена, която угодничи, държи се мазно, престорено любезно, раболепно; угодничка, лицемерка, ласкателка, подлизурка, блюдолизка. — Тая
