2. Прен. Индив. Безплътен, безтелесен; ефирен. Месеци наред ние бяхме ощастливени от прекрасни етерни утрини, когато небето разкриваше всичката си прелест, дарявайки земята с обилна роса. М. Арнаудов, Г, 114.
ЕТЕРЕН2, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Хим. Който се отнася до етер2. Всички знаем, че като капнем малко етер върху ръката си, усещаме силно охлаждане — отнема се топлината от кожата и етерните капки много бързо се изпаряват. Физ. X кл, 1951, 79. Нагряването на етерната пара и увеличаването на налягането й показват, че става промяна в енергията на молекулите на етера. Физ. IX кл, 1965, 184.
◇ Етерно масло. Остар. Хим. Етерично масло. Кристалният въздух е изпълнен с благоуханните изпарения на напоените с етерни масла растения и цветя. Пр, 1952, кн. 6, 38. Иречек бърза да отговори, че не е запознат с фабрикантите на етерни масла, понеже занятията му са съвсем от други род. Ал. Константинов, БГ, 41.
ЕТЕРИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. За вещество — който е маслоподобен, силно летлив, обикн. ароматен, добиван от цветовете, листата, стеблата, кората или корените на някои растения или чрез химически синтез на етери и има приложение в хранителновкусовата, парфюмерийната и фармацевтичната промишленост. Лимонов етеричен екстрат. Палмов етеричен концентрат. Етерични есенции.
2. За растение — който съдържа в листата, стеблата, плодовете или цветовете си вещества, специални аромтни масла, употребявани в парфюмерийната, хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост. Специфичните условия на климата заедно с почвите и производственият опит на населението правят района основен производител на маслодайната роза и други маслодайни етерични култури. Геогр. X кл, 148. Измъчван от жаркото степно слънце, едва ли не задушен от силния мирис на етеричните маслодайни растения,., той реши да направи една проба. Б. Балевски, СП, 24.
◇ Етерично масло. Хим. Приятно миришеща силно летлива течност, която се добива от цветовете, листата, плодовете, стеблата или корените на някои растения, употребявана в парфюмерийната, хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост. При заболявания на дихателните пътища се прилагат и цяла редица растения, чието действие се дължи на съдържащи се в тях етерични масла. А. Бойчинов, ПХ, 35. Чаят укрепва жизнените функции на организма.. Освен това чаят съдържа витамин С и етерични масла, които му придават приятен аромат. Н. Сотиров, СК, 24.
ЕТЕРНЙТ, мн. няма, м. Спец. Огнеупорен и водонепропусклив, здрав и твърд, пресован строителен материал, получен от циментова маса с прибавка на азбест, от който се правят различни видове строителни елементи, тръби, покривни плочи и др.; азбестоцимент. В практиката често се използуват тръбопроводи от дърво, етернит, каучук. И. Ганчев, X, 105.
— Фр. etemite.
ЕТЕРНИТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец.
1. Който е направен от етернит. Тръбите на външния водопровод и разпределителната мрежа могат да бъдат стоманени, чугунени или азбестоциментови (етернитови). Т. Горанов и др., ПА, 333. Строи се без тухли, с нов тип панели. Стените се изграждат от два реда етернитови елементи. РД, 1981, бр. 67, 1. За покриви се използуват гладки етернитови плочи или плочи с въл-нообразно сечение. Вл. Брънеков и др., СД, 109. Дамев знаеше, че управителният съвет няма да откаже пари, нито за етернитови тръби, нито за допълнителна работа. М. Грубешлиева, ГР, 153. Етернитови изделия.
2. Който е свързан с получаването на етернит. Етернитово производство.
ЕТЕРООБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Спец. Който наподобява, прилича на етер1; въздушен, лек, ефирен.
ЕТИК, мн. -ци, м. Рядко. Специалист по етика.
ЕТИКА, мн. няма, ж. 1. Филос. Наука за нравствеността и морала, за техните принципи и норми, и за ролята им в обществения и личния живот на човека. Но той,.., напуща почвата на изкуството и минава на почвата на морала, напуща естетиката и минава в етиката. II Тази наука като учебен предмет. Той въведе в горните класове и руския и френския езици,.., въведе астрономия, въведе етика, въведе метафизика! Ив. Вазов, Съч. X, 156. В тая последната [филологическа гимназия] се преподавало предимно на старо-елински, като се обучавали учениците в етика, логика и метафизика, в свръзка с четенето на Аристотела, Платона и Евклида. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 630.
2. Учебник по този предмет.
3. Система от нравствени правила и норми, произтичащи от общоприета ценностна система за добро и зло, която определя поведението на отделна личност или на цяла обществена група и под.; морал. Те [народните представители] държеха необуздани речи,.., заканваха се люто, но тежките изпитания на миналото бяха създали у тях една революционна етика, за която българската кръв беше скъпа. А. Каралийчев, ПГ, 202. Солидарността с преследваните е най-вис-шият израз на човешката етика. Б. Бала-банов, Избр. п II, 43. — Тоя Папукчиев ми е крайно антипатичен. — .., такъв човек може само антипатия да буди. Лишен е от