главни линии и кратка, изчистена форма, е отразен основният творчески замисъл на писателя или композитора. Прекрасен образ е нарисувал [Ст. Руневски] в разказа „На изпит“ — влюбеният млад помак. Сполучливи са и образите на чиновника от ескиза „Набеден“ и на кандидата за служба от очерка „За наведения врат“. Ив. Богданов, СП, 270. Балетни ескизи.
— От фр. esquisse през рус. эскиз. — Читалище, 1875, кн. 12.
ЕСКИЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който се отнася до ескиз. Ескизни характеристики. .. намираме в архива й [на Будевска] и за П. Ю. Тодоров и А. Страши-миров. Ст. Грудев, АБ, 184. Ескизен проект. Ескизен проект на кораб.
ЕСКИЗНО нареч. Книж. Във вид на ескиз; в незавършен, сбит, кратък вид. Понякога художникът не обръща достатъчно внимание на позата, допуска отделни грешки в композирането, дава ескизно и небрежно ръцете. ОФ, 1958, бр. 4244, 3. Авторът тук направи грешка, като даде типа много ескизно; трябваше Панахия да бъде по-добре охарактеризирана, като гъркиня, за да контрастира по-релефно на българката Анастасия Узунова. Р, 1927, бр. 252, 3. Будевска тънко улавя всички намерения на автора, заложени схематично, ескизно, в героинята, но която тя, с голям художествен усет и реалистична игра, оживява. Ст. Грудев, АБ, 133.
ЕСКЙЗНОСТ, -TTà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от ескизен.
ЕСКИМЕЦ, мн. -мци, м. Остар. Книж. Ескимос. На Съединените щати днес принадлежат и отстъпените от Русия северозападни места на Северна Америка, които са простират до Берингова пролив; те са населени от ескимци. Ив. Момчилов, МПЗ, 63. Ескимците, които населяват студените пояси, хранят са собствено с тлъсти-ната на някои морски големи риби. Пч, 1871, кн. 1, 12.
ЕСКИМОС1 м. Мъж, който по произход принадлежи към коренното население на полярното крайбрежие на Северна Америка, Североизточна Азия и Гренландия. Същото [израстване] е установено и при ески-мосите, ръстът на които през последните десет години се е увеличил средно с 3-4 см. Л. Петров и др., БНК, 30. Откак белият човек е проникнал в полярните области — което не е толкова отдавна — ескимосът е научил много нещо от него и е използувал разумно своето знание. ПН, 1934, кн .2, 28. Ескимосите населяват крайбрежията на полярния Север, гдето живеят на малки групи. Л. Мелнишки, К, 70. Тундрата е рядко населена главно с индианци и ескимоси. Те се занимават с лов, риболов и някои дребни занаяти. Геогр. V кл, 114.
— От фр. esquimau през рус. эскимосы.
ЕСКИМОС2 м. Топло детско костюмче, обикновено от вълнено трико, което се състои от блузка, панталон, често и шапчица (използвано в 50-те и 60-те години на XX в.). Момиченцето беше с ескимос и плетена шапчица, която стягаше като полумесец кръглото му, пълничко лице. К. Калчев, СТ, 115. ^
ЕСКИМОСЕЦ, мн. -сци, м. Остар. Ескимос1. С един кожух отдолу и друг отгоре, облечен от глава до крака в кожи и космат, като ескимосец, той поизчисти големия си черногорски револвер. И. Йовков, АМГ, 26. Те наричат себе си иниуит, което ще каже человеци; но други са им дали името ескимосци, което значи суровояд-ци, защото те ядат сурово месо и сурова риба. ИЗ 1874-1881, 89.
ЕСКИМОСКА ж. Жена, която по произход принадлежи към коренното население на полярното крайбрежие на Северна Америка, Североизточна Азия и Гренландия.
ЕСКИМОСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до ескимос1, който е свързан с ескимос1. Жителите на острова са предимно преселници. Туземното ескимоско население е почти унищожено. Сега в тази английска колония няма повече от хиляда и петстотин ескимоси. Г. Белев, КВА, 45. Големи лодки, снабдени с мотори, са заели мястото на старите ескимоски каяци. ПН, 1934, кн. 2, 28. Пътешествениците по северните страни разказват, че ескимоските колиби, които нямат врата, биват доволно топли. Знан., 1875, бр. 17, 261. Ескимоски език. Ескимоски нрави.
2. Като същ. ескимоски м. Ескимоски език. В началните училища на Чукотския национален окръг се изучава писмено ескимоски.
ЕСКИМОСЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от ескимос1.
ЕСКИМОСЧЕ2, мн. -та, ср. Умал. от ескимос2. В магазините са пуснали в продажба детски ескимосчета и жилетки.
ЕСКОРТ, (рядко) мн. -и, след числ. -а, м. Книж. 1. Специална въоръжена група, полицейска или войскова част, която конвоира, придружава като охрана, транспорт, обоз, пленници, арестанти и под.; конвой. Пратениците, ведно с откупа, придружени от 30 души кавалерийски ескорт, напуснали селото Банско и заминали за Сер. Бълг., 1902, бр. 456, 3. // Разш. Придружаващо(и) някого или нещо лице (лица), за да го пази или следи; охрана. Гермаски офицери шумно и весело бърбореха на френски с няколко момичета, придружени от гувернатките си. Мод-ното благоприличие изискваше двадесетгодишните аристократки да се разхождат под ескорта на старите повехнали моми. Д. Добревски, БКН, 73. С досада, но и с известна нотка на гордост, констатирам, че две минути по-късно пешеходният ескорт се заменя с автомобилен. Б. Райнов, ГН, 199.
