2. Представителна военна част от гвардейци или др. команда, която съпровожда, посреща или изпраща официално високопоставено лице, делегация и под. при пътуване, церемония, шествие и др. Когато войските излязоха извън града, княжеският ескорт ускори своя ход и скоро изчезна в далечината. В. Геновска, СГ, 371. Точно в определения час при източния вход на двореца се показа малка група конници.. След няколко мига княжеският ескорт затрополя глухо по оснежената улица. К. Константинов, ППГ, 103. Гвардейски ескорт. Моторизиран ескорт. Почетен ескорт.
3. Воен. Временно съединение от бойни кораби или самолети за охрана на плавателни съдове и други превози на войски и товари. Въздушен ескорт. Морски ескорт.
— Фр. escorte.
ЕСКОРТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който се отнася до ескорт. Ескортен състав. Ескортен кораб.
ЕСКОРТЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Придружавам, съпровождам някого или нещо като ескорт; конвоирам. От „Те-мерер“ слязоха двама офицери,.. Ескортираха ги трима матроси с пушки с натъкнати ножове. Д. Добревски, БКН, 165. Мино-носецът излизаше на предна стража в морето, поставяше минни заграждения, ескортираше транспортни кораби до Кюс-тенджа и Сулина. О. Бояджиев, П, 46-47. ескортирам се страд. Шосето от Чамко-рия за Ситняково се охраняваше от юнкерски части. Въпреки това министър-предсе-дателската кола се ескортираше от други две с цивилни полицаи. Д. Ангелов, ЖС, 582.
— От нем. eskortieren.
ЕСКОРТЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от ескортирам и от ескортирам се.
ЕСКУДО ср. Парична единица в Португалия и Бразилия.
— От португ. escudo.
ЕСЛИ съюз. Диал. Ако; като. Горица му потихом говори: /Леле Марко, леле вреден юнак, / если питаш, право да ти кажем. Нар. пес., СбАД, 63.
ЕСНА. Вж. е с в а м.
ЕСНАФ м. 1. Дребен градски или селски собственик, обикн. стокопроизводител или търговец, който е чужд на прогресивните обществени борби и се стреми само към материално благополучие и спокойно съществуване. Аз съм еснаф. Аз, Яков Мойсее-вич, бивш и настоящ търговец, не желая да се жертвувам за никого, на мене и така ми е добре, приятели! М. Марчевски, П, 110. Защо ме хвърляте в краката на мълвата — на средния еснаф — тъй много доволен от ума си и вечно недоволен от положението си — на онези, лишени от въображение да постигнат смисъла на една постъпка, но обладаващи неизчерпаеми сили да я дъвчат и омерзяват! Н. Алтонова, Н, 47. Зад майсторски нарисуваните старци, скучаещи вдовици, еснафи,.., зад целия смешен и трагичен свят на Бешков, аз откривах нови и нови светове. Ал. Гетман и др., СБ, 299-300. Той,.., изведнъж и при най-благоприятно стечение на обстоятелствата в личния си живот, постъпи като последен еснаф.
А. Гуляшки, ДМС, 190. // Разш. Разг. Духов-но ограничен, често необразован, консервативно настроен и обществено неангажиран човек, чиито стремежи са насочени само към трупане на материални блага и водене на комфортен охолен живот. Може би щях да мисля по-иначе, ако и аз бях струпал тухлена къщичка с двор и градинка, както бяха направили ентусиазираните еснафи. К. Калчев, ДВГ, 59. Квартирата, семейството, бита? Глупости, да мислят за това еснафите. Ем. Манов, ПС, 36. Кръстанов. А нима уважавате Борис? Нина. Разбира се... Той е малко първобитен, но непокварен човек. Кръстанов... Но той е един еснаф, един долен и преуспял филистер. Д. Димов, ЖСМ, 12. — Къде си бил тази нощ? — В дома на... — Нейните родители отричат! — За да не компрометират дъщеря си... Еснафи! Др. Асенов, ТКНП, 136-137.
2. Майстор занаятчия, дребен собственик на дюкян или на малка работилница. Еснафите отваряха вече дюкяните си и чирачета-та поливаха и метяха пред тях. В. Геновска, СГ, 30. Старите еснафи, бакали и златари, седнали пред дюкяните си с броеници в ръце, учудено и с уплаха гледаха тия почернели хора. А. Каралийчев, НЧ, 13. Земеделците повечето живееха в покрайнините, еснафите и чиновниците — в чаршията и около черквата. Г. Белев, ПЕМ, 83. Владиката Иларион,.., незабавно повиква черковните епитропи, Манола и Сапунова, и ги помолва да известят всички български еснафи, щото на утрешния ден, по 9 часа преди обяд, да бъдат без друго в оградата на метоха. УД, 17.
3. Само ед. Събир. Всички занаятчии като цяло; занаятчийско съсловие; еснафство. Тук, в кафенето, се събирали сутрин първенците от еснафа, търговци и лихвари, даскали, кираджии от други крайща. Ив. Коларов, Е, 26. Виж еснафа: колцина са вече, дето затварят дюгени и избягват по София и по други места, да си дирят прехраната. Т. Влайков, Съч. III, 8. И не да речеш някои заможни, охолни хора, не, а все еснаф, работен свят — тенекиджии, железари, дърводелци. Ал. Константинов, БГ, 88. На официалните празници софийският еснаф прави тържествени манифестации. Най-напред вървят българските занаятчии, след тях евреите и турците. А. Каралийчев, ПГ, 196. Всяка неделя еснафът
