или филмово произведение; епизодически. Това, което другите автори биха могли да схванат епизодично, мимоходом, неакцен-тувано, в поезията му придобива най-висок обществен и естетически ръст [Орлин Ор-линов]. Ив. Спасов, БС, 120. Представител на обикновените честни и здравомислещи хора от селото е Бешемлията. Макар и даден епизодично, с малко черти, неговият образ се налага, остава дълбоко симпатичен за читателя. С, 1951, кн. 4, 163. Образите на помощник-командира, на останалите офицери и на войнишката маса са само епизодично загатнати. С, 1951, кн. 5, 172.
ЕПИЗОДЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от епизодичен. В режисьорска-та работа на Борозанов,.. има известни постижения в овладяването на художествения реализъм .. (например образите на печатарчето, ковача, клюкарките и др., които въпреки епизодичността си, са ясни и сочни). Изк., 1950, кн. 2, 140-141.
ЕПИЗОДЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от епизод; малък епизод. Докато разчепкваха най-малките случки и епизодчета от антиквариата книжарница, телефонът позвъня. П. Вежинов, СО, 161-162.
ЕПИЗООТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Ветер. Прил. от епизоотия. Заразните болести вземат масов (епизоотичен) характер в стопанства и райони, където животните се отглеждат при лоши хигиенни условия — замърсеност, влага, тъмина. Осн. сел. стоп. VIII и IX кл, 134.
ЕПИЗООТИЯ ж. Ветер. 1. Масово заболяване на животни, обикн. селскостопански, от заразна болест, епидемия по добитъка. Работи се върху научното експериментиране на диагностичните методи за разкриване на епизоотии и специално на бруце-лозата, на грипа по свинете, на вирусните заболявания по птиците. ВН, 1958, бр.
2115,4.
2. Дял от ветеринарната медицина, който научно изследва масовите епидемии по животните и мерките за тяхното лечение, ограничаване, преодоляване и профилактика; епизоотология. Институт по епизоотия. Факултет по епизоотия. II Тази наука като учебен предмет. Изпит по епизоотия. II Учебник по този предмет.
— От гр. 6711 'по' + £coov 'животно'.
ЕПИЗООТОЛОГ, мн. -зи, м. Ветер. Учен, специалист по епизоотология. Известният бич,.. — чумата,.., бруцелозата и много други болести, вземат колосални жертви,.. Ето една трудна задача, която е могло да бъде разрешена само благодарение на неуморните усилия на зоолози,.., епизоо-толози и пр. ВН, 1961, бр. 3066, 4.
ЕПИЗООТОЛОГЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Ветер. Прил. от епизоотология; епи-зоотологически. Епизоотологичен институт. Епизоотологични изследвания.
ЕПИЗООТОЛОГЙЧЕСКИ, -а, -о, мн.
-и. Ветер. Прил. от епизоотология; епизоотологичен. Епозоотологически институт. Епизоотологически изследвания.
ЕПИЗООТОЛОГИЯ ж. Ветер. Дял от ветеринарната медицина, който научно изследва масовите епидемии по животните и мерките за тяхното лечение, ограничаване, преодоляване и профилактика; епизоотия. Основният недостатък в досегашната противоепизоотична борба е подценяването на епизоотологията. РД, 1950, бр. 75, 3. // Тази наука като учебна дисциплина. Факултет по епизоотология. И Учебник по този предмет.
ЕПИК, мн. -ци, м. Книж. Писател или поет, автор на епос, на епически литературни творби. Караславов е преди всичко епик и ни въвежда в истините за антагонистич-ната същност на живота .. чрез спокойни, паралелно разгънати картини. С, 1952, кн. 4, 202. Под стряхата на Вазовата реч / израстват на България крилата. / .. / България тъй никой не възпя /.. / Усещам как и аз чрез тоз епик / съм стройна част на неспокойна орис. В. Марковски, Избр. пр I, 77. Омир е загадка. Омир е един. /.., / от древност до днеска най-пръв е епик. В. Марковски, СМ, 20. С епическата си историческа сага "Време разделно " Антон Дончев се нарежда сред най-изявените епици в българската литература.
— От гр. è7iiKOÇ 'епичен' през рус. эпик или фр. épique.
ЕПИКА, мн. няма, ж. Литер. 1. Остар. Епос (в 1 и 2 знач.). Руската поезия от епохата на Пушкина и Лермонтова отваря пътя, по който ще минат един ден гиганти в творческата мисъл. Техните предшественици — стихове по всички отрасли на поезията — лирика, драма, епика — възвестяват като светли предтечи тяхното скорошно появление. К. Величков, ПССъч. VIII, 85. Народна епика.
2. Събир. Съвкупност от епически произведения, обикн. в една литературна епоха, школа, течение или в една национална литература. Може да се направи заключение, че драматическото творчество не е в същата степен като епиката непосредствено проявление на творческата природа на поета [Ив. Вазов]. Б. Ангелов, ЛС, 277.
— От гр. 6711КТ\.
ЕПИКРЙЗА ж. Мед. Обобщаващо заключително мнение за хода на болестта, начините на лечение и постигнатите резултати, което обикн. се изготвя писмено от провеждащия лечението лекар след приключването му. Епикризата представлява сбито изложение на най-съществените данни от анамнезата, статуса, диагнозата, проведеното лечение, изхода. М. Василев и др., ВБ, 20.
— От гр. 67С1 'след' + кршц 'решение'.
