О Едва-що не; едвам що-не. За означаване, че е имало голяма въроятност нещо да стане, съвсем малко е оставало нещо да се случи, да се извърши някакво действие. От миризмата на тютюна му се зави свят и едва-що не падна. М. Грубешлиева, ПИУ, 281. Пред себе си напипа гърбовете на няколко мъже. Обърна се назад и едва-що не си пъхна пръстите в устата на други съседи. Ал. Бабек, МЕ, 127.
ЕДВАМ-ЩО. Вж. едва-що.
ЕДЕ-. Частица. Остар. и диал. За образуване на неопределителни местоимения и наречия; еди, напр.: е д е-д е, е д е-д е с и, е д е-как, еде-кой, еде-какъв, еде-колко и ДР.
ЕДЕК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал.
1. Допълнителен, резервен кон за езда. Изчезнала слуга Гълабина / и си води царева едека, / и конъо йе сас злато облечен. Нар. пес., СбНУ ХЫП, 265. Водя кон едек. Н. Геров, РБ А И, 4.
2. Второ, резервно сечиво за смяна (Н. Геров, РБЯ).
— От тур. jedek.
ЕДЕК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Обикн. мн. Накит на булка — сребърни пари и други неща, които се окачват на тила й.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЕДЕЛВАЙС м. Високопланинско растение с мъхести листа и бели мъхести звездовидни цветове. ЬеоШюросйшп. Над алпийските поляни има стръмни, покрити със сняг и лед места, над които стърчат скалисти върхове. По техните мъчнодостъпни канари плътно прилепват мъхове и лишеи, показват се нежните цветчета на еделвайса. Геогр. VI кл, 31. Там, където до преди малко стоели момчетата, сега светели като бели звезди бели цветя. Пирин планина ги превърнала в еделвайси. П. Йорданова, СЕ, 18. // Декоративен мотив, наподобяващ цветовете на това растение. Беше облечен в тиролски туристически стил с тъмнозелена шапка с перо и тричетвърти панталони с презрамки и еделвайс на нагръдната лента.
— Нем. Е<1еЬуе18.
ЕДЕМ, мн. няма м. Според Библията — земен рай, градина, в която живеели Адам и Ева до грехопадението. Ангелски залив наричат този край и с право, такива цветове навярно има едемът. В. Мутафчиева, СД,
159. // Разш. Книж. Рай. — На Ахмеда остават още пет синове. — С добрата воля те могат да се проводят в едема или в джендема; комуто където се хареса, там да отиде. Ст. Ботьов, К (превод), 34-35.
— От стевр. през гр. ’Е8ер.
ЕДЕМА ж. Мед. Оток, подуване на тъкан вследствие на увеличено натрупване на серозна течност в тъканните пространства. От царевичната свила се приготовляват много лекарствени средства против едеми. ВН, 1959, бр. 2489, 4.
— От гр. (пбтцха през лат. oedema 'подуване'.
ЕДЁМСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от едем. Докато Адам се разхождаше самичък из едемския рай, светът беше съвършен. Елин Пелин, Съч. IV, 12. Що би било в тая земя благодатна да знаехме това, що знаят други нации? Рай божи, градина едемска. Н. Бончев, Съч. I, 79. // Разш. Райски. Изключителна жена! Умее да създаде такава атмосфера, че винаги ти се иска да ходиш у тях. Там струи светлина и едемс-ко спокойствие за душата.
ЕДЕПСЙЗ м. Диал. Безсрамен, безочлив човек; едепсизин. Дядо говореше тихо, но се разбираше всичко: — Нямаме невеста!
— рече той. — Братята й — едепсизите, разбрали, че си е още мома, и я дали на Ру-фатя за два пърча. Н. Хайтов, ДР, 217.
— Какво е това от вази, бе едепсизи нед-ни... Къщата ли сте рекли да съборите днешния ден? — тия си думи Калъо придружи с няколко удара по задниците на изплашеното си потомство. Ц. Церковски, Съч. III, 214. Някакво "събрание " поднесло на Високата порта искане да бъде сменен Антим. Българските еснафи избухнали в гняв. „Едепсизи, безсрамници! Няма да позволим!“ — чували се викове в Балкапан, в Хамбара, в Галата. Хр. Бръзицов, НЦ, 209.
— От араб, през тур. edepsiz.
ЕДЕПСЙЗИН, мн. едепсизи, м. Диал. Едепсиз. — Че какво, бате право говори! — избухна и кроткият Христо. — Докато са турците господари, а ние слу... — И ти ли бе, едепсизин! Млък, ви казвам! — Тежката ръка на архимандрита силно удари по софрата. Ст. Дичев, ЗСI, 94.
— Друга форма: едепсъзин.
ЕДЖЕЛ, мн. няма, м. Диал. Смъртен час. — Добре, Мустафа ага, знам, че е писано, ама защо да е писано само на нас? — На вас ли? Ами нам малко лини е — с цели ор-дии мрем... еджел... От еджеля си никой няма да се отърве... Кой знае и нас какво ни чака. Ц. Гинчев, ГК, 276. — Белким който отива на бой, все го убиват? Комуто гдето е еджеля — гдето му е писано, там и ще умре. То е на бога работа. Ц. Гинчев, ГК, 374. От няколко години той се подвизава в това ханче, което му е така мило, щото ако някой му каже, че ще умре на друго ханче, той, бай Мите Бибата,.., смигнал би с дясното, малко късогледо око, с което би дал на говорившия да разбере, че „бае ти Мите си знае еджела“... Хр. Максимов, СбЗР, 16-17.
— От араб, през тур. ecel.
ЕДИ-. Частица. За образуване на неопределителни местоимения и наречия, напр.: еди-как, еди-какво, еди-какъв, еди-кога, еди-кой, еди-къде, еди-що и др.
— Друга (остар. и диал.) форма: ё д е-.
