ЕВОЛЮЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. 1. Който се характеризира с положително развитие, с еволюция. — Според мен ние нямаме право да се намесваме в еволюционните процеси на тая чудесна планета. П. Вежинов, СП, 119.
2. Който се основава на еволюцията, който приема за основен принцип развитието, еволюцията. — Те [социалистите] се борят да подобрят положението на работническата класа по еволюционен път, чрез легална политическа борба, посредством избори. Г. Караславов, ОХ I, 52.
◇ Еволюционно учение; еволюционна теория. Биол. Учение, теория за възникването, законите, факторите и пътищата на необратимото историческо развитие на органичния свят.
ЕВОЛЮЦИОНЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Филос. Учение, според което всичко съществуващо се намира в процес на непрекъснато необратимо развитие, изменение.
2. Полит. Обществено-политическо течение у нас преди Освобождението, което е за постепенни промени чрез умерени реформи, против революционната борба. Те [някои от представителите на едрата буржоазия преди Освобождението] също са за еволюциониз-ма и се надяват, „че с помощта на Русия България ще може да получи политическа автономия“. Ив. Унджиев, ВЛ, 18. И Гоце Делчев, и Даме Груев не отричали съвсем значението на Екзархията; те дори приемали, че без нея верующето население ще остане може би извън борбата, но не били съгласни с бавния ход на освободителното движение, с „еволюционизма“ на екзарха. Хр. Бръзицов, НЦ, 241.
◇ Вулгарен еволюционизъм. Филос. Теория, която разглежда развитието като просто увеличаване или намаляване на изходните свойства на дадено явление и отрича ско-кообразността на развитието.
ЕВОЛЮЦИОНЙСТ ж. Филос. Полит. Привърженик на еволюционизма. Нитче е знаел много добре теорията на Дарвина и еволюционистите от миналото столетие. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 19. Изказва [Гьоте] мисълта за единството на животинския тип и по този начин става предшественик на еволюционистите. Г. Караславов, Избр. съч. III, 346. Върху почвата на отдръпването на Каравелов от революцията,.., на преминаването му в лагера на еволюционистите .. — върху тая идейна почва се разпалва знаменитата в историята на българското национално-революцио-нно движение свада между Каравелов и Ботев. Г. Бакалов, Избр. пр, 229.
ЕВОЛЮЦИОНЙСТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Филос. Полит. Който се отнася до еволюционизъм и еволюционист. Еволюци-онистка позиция.
ЕВОЛЮЦИЯ ж. 1. Само ед. Филос. Постепенно историческо развитие на природата и обществото, което води до изменение на предшестващото състояние в рамките на дадено качество.
2. Само ед. Процес на изменение, на развитие на нещо или някого, постепенно преминаване от едно състояние в друго. Бих описал тихата, постепенна, но неудържима еволюция на българския дух към всестранен напредък. Ив. Вазов, ПЮ, 35. Интересно е да се проследи еволюцията в езика и изобщо в изразните средства на Цани Гинчев от първите му опити до Ганчо Косер-ката. Г. Константинов, ПР, 128. С изучаване поведението на човекоподобните маймуни се обясняват някои сложни въпроси, свързани с еволюцията на висшата нервна дейност у животните и човека. Г. Марков, ЧМ, 35. // Бавно, постепенно развитие на обществото, без революционни скокове и сътресения. Но ние не видим никъде Ботев да проповядва светлина, знание, като могъществени фактори в човешкото освобождение от злото. Той не вярва в еволюцията. Ив. Вазов, Съч. XIII, 87. // Стесн. В биологията — цялостно развитие, включително и качествените изменения на организмите. Циолковски допуска продължение на биологичната еволюция чак до същества, неописуемо чудновати, „етерни хора“. И. Спасова, ЧК (превод), 170. Главната тенденция на еволюцията не е да се усложнява устройството на организмите, а да се приспособяват те към условията на околната среда. ВН, 1960, бр. 2669, 4.
3. Прен. Положителна промяна, смяна, развой. Не е трудно да бъде проследена от Ка-раджич нататък еволюцията на схващането за кърджалийството. В. Мутафчиева, КВ, 8.
4. Обикн. мн. Остар. Книж. Различни видове движения, обикн. в кръг, със завъртане, обръщане и под. Те шибаха с ожесточение,.., дървената коническа топка, която правеше шеметно бързи въртения и уморителни еволюции по равната земя. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 52. После танцът приемаше безброй още фигури и еволюции под гръ-могласната команда на елегантния дири-жер. Ив. Вазов, Съч. XI, 198. Г. Сантос Дю-мон направи днес при прекрасно време третия си излет със своя управляем балон. Еволюциите му над морето траяха 90 минути и бяха увенчани с пълен успех. Бълг., 1902, бр. 455, 4.
◇ Еволюция на организмите (видовете).
Биол. Процес на развитие на растенията и животните, протичащ с последователни, постепенни и скокообразни изменения. — Ако вземем предвид еволюцията на видовете — .., — ще останем с впечатлението, че тя върви от по-простото към по-сложното, от амебата към човека със съвършеното
