Page:RBE Tom4.djvu/484
говдрй тогава дружинният командир. Й. Йовков, Разк. И, 98. Той трябваше да иде и да живее не на друго място, ами при дружинния командир, когото той едвам смееше и в очите да погледне и от когото трепереше цялата дружина. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 2.
3. В периода от 1947-1989 г. — организация на всички пионери в едно училище, един пионерски лагер и под., която се подразделя на отряди. Никога не би ми минало през ум, че след тая дълбока, искрена радост на учениците при тържеството ще бъде толкова трудно да изберем председател на дружината. Л. Александрова, ИЕЩ, 245. Брига-дирка ходих миналото лято. Нали пресушихме голямото блато. Каква съм работ-на всички там видяха .. Пък и пионерка бях преди година. И тогаз бях първа в нашата дружина. С. Ангелов, XЛ, 6.
4. Разг. Няколко лица, обединени временно от общо занимание, обща работа или задача; група. По заснежената неравна пътека се катереха към тъмния гребен на баира дружина миньори. Л. Галина, Л, 88. Една дружина преспански младежи се учеха в Солунската гимназия и през ваканцията младите им гласове се чуваха из целия град. Д. Талев, ПК, 769. Твърде често от мините идваха цели дружини рибари и ловци, които изтребваха пъстървата с бомби или устройваха засади и гонки за сърни и елени. Ем. Станев, ПЕГ, 5-6. Тълпата се разпръсна и изпълни тесните улици на Топола. Движеха се на дружини и си приказваха. К. Петканов, СВ, 213. Дружина палави момци конете / довели да пасят в ливадите. Н. Ракитин, Ст II, 86. Сговорна дружина и планина повдига\ Послов. // Група животни или птици. Само силни дружини от гарвани прехвърчаха и заглушаваха задрямалия въздух. Ив. Вазов, СбНУ I, 142. Малко по-къс-но Бързоходко и Повлекана се озоваха всред весела птича дружина от синигери с дълги опашки. Ем. Станев, ПГВ, 111.
5. Остар. и диал. Група лица, събрани обикн. за развлечение; компания. Въз прелестната смарагдова полянка.. дружината ни — тя състоеше от две приятелски семейства — .., продължаваше да се наслаждава от възхитителната гледка въз Княжево. Ив. Вазов, Съч. XIII, 27. — Ще ти кажа — рекъл й, — чадо, нящо за твоя Ангел. — Не чувам добри приказки за дружината му .. — Те се събирали всяка вечер в кръчмата — продължил Влайков, — посръбвали си вино. А. Каралийчев, С, 245. — Отидох снощи да смеля малко брашънце на Марва-ковата воденица, но дойдоха тази сутрин братя Пинтови с дружината си, пекоха си пити, гощаваха се, та ей досега. Г. Карасла-вов, ОХ П, 174. И все по-зловещо небето тъмнее, / и все пд се мръщи студената нощ, / и все по-горещо дружината пее. П. К. Яворов, Съч. I, 59.
6. Само ед. Остар. и диал. Другар или другари за общуване при някакъв случай, по време на пътуване и др.; компания. Тримата пътници с куфари в ръце излязоха в тя-сното коридорче, за да минат навън. Русият момък изпита неволно облекчение от махването на тая неприятна дружина. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 13. — „Ти спря ли да режеш?“ — питам го, — "Ами спрях, вече товаря. " — Бре, ами и аз да товаря тогава, та да сме си дружина из пътя, рначе в тая мъгла без дружина е трудно! Й. Радичков,, ББ, 40. Гунка излазя няколко пъти до кухнята, връща се пак при жената. Привечер, когато дойде Стамен, намери ги, че още разговарят. — Е, Райке, ти май си намери дружина, а? — засмя се той весело. Г. Рай-чев, ЗК, 214-215. Когато [човек] е сам, скоро ся уморява и пътят му ся вижда длъг, но когато е с дружина, весело върви и ся чуди как тъй лесно пътят ся извървял. ИЗ 1874-1881, 1882, 54.
7. Само ед. Остар. и диал. Със сказуемо или прил. в мн. или в съчет. с много, малко. Другари, взети като едно цяло. — Ефенди!
— извика Емин ..: Вълко и синовете му са юнаци., освен това, те имат и много дружина. В. Друмев, НФ, 71. Кога дружината ви ходеха по градините, кога играеха или ся къпеха, / вам не бе позволено да идете с них. С. Радулов, НД (превод), 7-8. Дядо Йовчо .. разправяше на едного от гостите си и за било и не било, а другите дружина, обърнати един към други, разказваха си кой що му хрумнеше. Ил. Блъсков, ЗК, 42. Стани, стани, синко Павле, / че дружина ти ойдоа
— / кой по гора, кой по лова, / а ти, синко, наникъде! Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 39. И дружина загърмяха, / на засевки та запяха. Хр. Ботев, Съч. 1929, 25. Моето либе на пут пооди, / с конче аджамийче, с лоши дружина. Нар. пес., СбНУ XI, 10.
8. Остар. Организация на идейни и политически съмишленици, обикн. част от партия. Съдението и осъжданието на Радославова и дружината му е съдение и осъждание на един режим, който съставляваше едно дър-жавно зло, една язва толкова ядовита и опасна, че застрашаваше с отровата си самия държавен организъм. Пряп., 1903, бр. 17, 1. Как е твоята либерална партия ли? .. Обедини се с дужината на Никола Генадиев. Хр. Смирненски, Съч. III, 45. // Отделна местна партийна организация. Арестувани са и много работници-социалисти, между които някои членове на софийската социалдемократическа дружина, принадлежаща към социалдемократическата партия. Г. Георгиев, Избр. пр, 18. Желателно е, щото либер. дружини да определят своите кандидати, като яват за това своевременно на Центр. бюро. Бълг., 1902, бр. 447, 4.
9. Остар. Дружество (в 1 знач.). — Преседя два пъти до късни полунощи и написа на един голям лист хартия десет наредби за
