от песните му [на Айхендорф] живеят в душата и устата на народа,.. За тях се грижат особено знаменитите немски певчески дружества. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 28. Едно дружество подкачило да копае каменни въглища. Й. Груев, СП (превод), 47.
3. Обикн. с прил. комсомолски, младежки, ремсо в. Отделна местна организация на членовете на Димитровския комсомолски младежки съюз (ДКМС) (1947 до 1990 г.) или Работническия младежки съюз (РМС) (1928 до 1947 г.). Сега по поречието на река Бели Лом кипи младежки труд — съревновават се комсомолски дружества, съревновават се и комсомолците, и комсо-молките. НМ, 1958, бр. 285, 1. Той стана секретар на ремсовото дружество в родно-то си село. Г. Караславов, ПМ, 104.
4. Остар. Определен, ограничен кръг от лица; общество, компания. В училището учат младежите как трябва да живеят и да са обхождат между человеците като членове на домашно дружество, като членове на държавата. Г. Кесаров, ЧНУ, 61. Имах многобройни и весели приятели и всички дружества ме приемаха добре. Св. Миларов, СЦТ, 137. Виждам, че вечерях прекрасно с много добро дружество и че пих небесно вино. Н. Михайловски, ПА (превод), 68.
◇ Акционерно дружество. Иконом. Главна организационна форма на пазарно предприятие, чийто капитал се образува от вноските на акционери, всеки от които получава акции съответно на вложения капитал. Още през 1862 г. браилските заможни и просветени българи съставили акционерно дружество, което си поставя за цел да издържа в. „Българска пчела“, един от най-добрите печатни органи на българската емиграция. М. Арнаудов, БКДБ, 121. В него село [Пранга] нямаше никаква кръчма; имаше добре уредено училище и едно земледелчес-ко акционерно дружество „Съгласие“. С, 1894, бр. 1507, 3. <Българско> книжовно дружество. Истор. Научно и литературно сдружение на български учени, писатели, публицисти и общественици, основано в Браила в 1869 г., което развива важна научна и научноорганизационна дейност и през 1911 г. се преименува в Българска академия на науките (БАН). Основава се Българско книжовно дружество с председател Марин Дринов, което по-късно се превръща в Българска академия на науките. Лит. X кл, 97. Иречек се отстрани от прозореца, взе шапката си и тръгна да излиза.. Имаше заседание в книжовното дружество. В. Геновска, СГ, 149. Гимнастически дружества. Истор. В Източна Румелия — доброволни въоръжени отреди (1878 г.-1879 г.) за оказване на съпротива срещу опитите на Турция да възстанови своята власт в тази част на България. Особено много то [българското население] се разтревожило от даденото по
31 Речник на българския език, T.IV договора право на султана да държи свои войски в областта. Затова българите в Южна България едновременно с решителните протести против решенията на Берлинския конгрес се заели енергично с военната си подготовка, като създали военни отряди под формата на гимнастически дружества. Ист. VII кл, 89. Дружество с ограничена отговорност. Иконом. Дружество, всеки от партньорите в което е ограничено отговорен до размера на внесения от него капитал. Икономическата полиция разследва дружества с ограничена отговорност (ООД), които укриват данъци в особено големи размери.
> В дружество с (заедно и др.). Остар. Дружно, заедно, придружаван от някого. Гарван .. Най-много се среща през зимата и напролет в дружество, наедно с полския гарван. СбНУ II, 196.
— Друга (остар.) форма: дружство.
ДРУЖЙНА ж. 1. Група въоръжени лица, организирани с бойна задача. Летящите славянобългарски дружини скоро достигнаха Одесос и оттам се отправиха през Хемус към Тракия. Д. Линков, ЗБ, 13. Когато достигнаха върха, колесницата мина под арка с две кули, пазени от малка дружина войници. Ст. Загорчинов, ЛСС, 49. Вчера руските дружини са минали Дунава. К. Странджев, ЖБ, 63. Пеша дружина. И Чета от хайдути, бунтовници, въстаници и под. Подир падането на Ботева при Вола, част от дружината му., бе фанала планината. Ив. Вазов, Съч. XI, 17. Индже беше на коня си, на кднете си бяха и всички от дружината му. Й. Йовков, СЛ, 126. Българската полиция е определила парична премия за главата на войводата на една българска въс-таническа дружина. В. Коларов, ПХ, 276. Водил бе Чавдар дружина / тъкмо до двайсет години. Хр. Ботев, Съч. 1929, 32. — Сине, Татунчо, Татунчо, / я доста ходи войвода / на седемдесет дружина, / на седемдесет и седем, / доста им носи баряко. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 414.
2. Воен. У нас от Освобождението до 1950 г.
— военно подразделение, част от полк, съставена от няколко роти; батальон. Имаше дори случаи, когато роти войници скитаха от град на град из областта да търсят дружината си. В. Геновска, СГ, 172. Конните войнишки дружини бяха по-малко и бяха някак врязани между пехотните полкове и дружини. Д. Талев, С П, 170. По близките хълмове, с нахвърлената си червена пръст, ясно не само за нас, се очертаха окопите и на другите дружини от полка. Й. Йовков, Разк. П, 174. — Казански е храбър и способен офицер, в дружината си поддържа най-строга дисциплина и .. изобщо доволен съм от него. Д. Ангелов, ЖС, 229-230. Пехотна дружина. Инженерна дружина. Свързочна дружина. И Войниците от тази част. Цялата дружина се строи. Не помня добре какво
