Page:RBE Tom4.djvu/459
О Възвира ми / възври ми дроба. Диал. Обхваща ме силен яд, гняв; избухвам, разсърд-вам се. Въртя (завъртам / завъртя) дроба на някого. Диал. Непрекъснато безпокоя някого с някакво искане. Работа много. Три стари колелета .. и едно ново недопра-вено лежат. Че и Голчо Голият с голотия-та си барабар му е завъртял дроба за бадъ-на си, който преди неделя е донесъл за поправка, че не е по-напред! Ц. Церковски, Съч. III, 212. Изгарям / изгоря до (по) черния дроб някого. Диал. Отмъщавам жестоко на някого. Не ще ми полее дроб. Диал. Няма да ми свърши работа. Ни от бълха дроб, не давам повече. Диал. Нищо (повече не давам). Парва ме / парне ме по дроба. Диал. Внезапно изпитвам силна мъка от нещо. Парвам / парна по дроба някого. Диал. Обиждам жестоко някого, силно го засягам, докачам го.
ДРОБ3, -та, мн. -и, ж. Мат. Число, по-малко от единицата, което е част от нея и се означава чрез числител и знаменател, напр. 1/2, 5/7 и др. Дробта три четвърти може да се получи, като разделим цялото на 4 равни части и вземем 3 от тях. Аритм. V кл, 70. Големината на дроб зависи и от числителя, и от знаменателя й. К. Кърджиев, А, 85. Привеждане на дроби към еднакъв знаменател. Събиране на дроби. Умножение на дроби.
◇ Безкрайна десетична дроб. Мат. Десетична дроб, на която нито един от знаците не е последен. Ако дробното число е обикновена дроб, тя винаги може да се обърне в десетична дроб, която може да бъде .. безкрайна. При това безкрайната десетична дроб е винаги периодична. Алг. IX кл, 13. Десетична дроб. Мат. Дроб, в която знаменателят е цяла степен на 10 (10, 100, 1000 и т.н.) и не се пише, а в числителя се отделят със запетая толкова цифри отдясно наляво, колкото нули има в знаменателя, напр. 0,1 вм. 1/10, 3,25 (вместо 325/100). Неправилна дроб. Мат. Дроб, в която числителят е по-голям от знаменателя, напр. 5/2. Обикновена дроб. Мат. Дроб, на която числителят и знаменателят са цели числа. Периодична <десетична> дроб. Мат. Десетична дроб, която се записва с неограничен брой цифри, като след известно място група от тях, наречена период, започва да се повтаря, напр. 0,35 35 35— 0,(35); 0,7222— 0,7(2) и др. Правилна дроб. Мат. Дроб, в която числителят е по-малък от знаменателя, напр. 3/5. Проста дроб. Мат. Несъкратима дроб, чийто знаменател е по-голям от числителя, напр. 2/3, 75/102 и др. За прости дроби — ах, ужасно! / получи двойка наш Григор. / Обърка той остатък, частно, произведение и сбор. Цв. Ангелов, СГ, 175.
— От рус. дробь.
ДРОБЕН1, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Мат. Който се отнася до дроб3, който съдържа дроб3. В аритметиката изучаваме естествените и дробните числа. Алг. VII кл, 3. Не можех нито една по-мъчна дробна задача да реша. Ив. Вазов, Съч. X, 174. Дробно уравнение. Дробна величина. Дробно числително име.
◇ Дробна единица. Мат. Всяка една от равните части, на които е разделено дадено цяло. Като разделим цялото на равни части, всяка част наричаме дробна единица. Аритм. V кл, 69. Дробна черта. Мат. Хоризонтални черта, която разделя числителя от знаменателя в една дроб. В аритметиката изучаваме естествените и дробните числа. Тези числа записваме с помощта на цифрите 0, 1, 2, 3, 4, .. и дробна черта. Алг. VII кл, 3.
ДРОБЕН2, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Диал. Дребен. Седнала йе малка мома / зад къщи къщи во градината, / .., / дробен бисер си ниже, / дробен бисер и флорини. Нар. пес., СбБрМ, 410. Петко низ дворе шеташе / и дробни сълзи ронеше. Нар. пес., СбБрМ, 319. Брало моме дробно цвеке. Нар. пес., СбНУ X, 39. Дробна челяд. Дробни пари.
ДРОБЕН м. и ж. Диал. 1. Обикн. мн. Късове, залци хляб, надробени за ядене или за попара. Надроби дробени да си направим попара. Н. Геров, РВЯ I, 367.
2. Мръвка. Опекат [за гостенина] някоя свинска мръвчица (дробен) и си захващат моабе-та от сладък по-сладък. СбНУ VIII, 43.
3. Дробине (Т. Панчев, РБЯд).
ДРОБЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дробя и от дробя се. Челюстните каменот-рощачки се използуват предимно за първи-чнд (едро) и отчасти за средно дробене. Д. Христов, СПМ, 259.
ДРОБЕНКА ж. Диал. Късче, парче обикн. от месо. От сахана ще извади най-хубавата дробенка и мене ще ми я даде. Д. Талев, ПК, 496. На същий ден за обед в г. Охрид във всякое семейство правят., тестено печено ястие и дробено на дробейки, като залъци. СбНУКШ III, 159.
ДРОБЕНКА ж. Диал. Черен дроб. Маха си пес опашката, докле да грабне дробенка-та. Послов., Н. Геров, РБЯI, 367.
ДРОБЕЦ1, мн. няма, м. Диал. У мал. от дроб1; дробче1. И Станка са разсърди, / откъснала й коприва, / префърли я през плета; / падна на Станка в пазвата, / изгори му дробеца. Нар. пес., СбНУ XXVII, 286.
ДРОБЕЦ2, мн. няма, м. Диал. У мал. от дроб2; дробче2.
◇ Ще ми изяде дробеца. Диал. Ще ме разори, ще ме съсипе материално (употребява се обикн. като възклицание за изразяване на възмущение от някого, който яде много и се харчат много пари за издръжката му). Не крия — имах ратаи .. Работят ми, а аз ги храня. Ушите ми изяждаха биля .. — Сега не ушите, а дробеца ти ще изядат. Ц. Личева, СА, 35.
