ДРОБЙЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. 1. Който е свързан с дробене. Дробил-но отделение.
2. За машина, уред — който раздробява нещо на парчета, на дребно. Суровините се раздробяват чрез дробилни машини (трошачки) и мелници. Хим. XI кл, 1965, 130. Въглищата от склада .. посредством транспортьори се пренасят до дробилно-то устройство .., където се надробяват до определена големина. Ел XI кл, 1965, 17.
ДРОБЙЛКА ж. Техн. Машина за раздробяване на някакви материали на късове, на парчета; дробилна машина, дробилия, трошачка. Производството .. се състои от следните операции: 1. Натрошаване на смолата на едри парчета с помощта на зъбчата дробилка (трошачка) и фино смилане в мелница. В. Кабаиванов, и др., ТП, 54. Валцова дробилка.
ДРОБЙЛНЯ ж. Техн. Дробилка. Стоманените нокти подхващат остатъците и стърготините и ги хвърлят в дробилня-та, напомняща машина за мелене на месо. ВН, 1952, бр. 166, 1.
ДРОБИНЕ, мн. няма, ср. Събир. Диал.
1. Вътрешности на заклано животно, обикн. като хранителен продукт; дреболии, дробо-лина. Хриз ги [бедрата на жертвите] тогава изгаря, с черно ги вино полива, / а покрай него момците със петозъбци стояха. / Щом изгоряха бедрата, те [данайците] дробине-то вкусяват. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 19. От дробинето на кокошката ще сварим чорба.
2. Пълнеж за агне, пиле и под. от нарязан на ситно дроб, ориз и др.; дроболина. Ето и кокошките дошли; — Изпечени са, Хюсеин ага, като череши и са пълни с дробине, майка ми ги пече. Ц. Гинчев, ГК, 72. Попът вземе от агнето десната плешка (предната нога), три ребра, .. и от дробинето заграб-ва с шъпа. СбНУ XXIX, 166.
— Друга форма: дробене.
ДРОБЙНКА ж. Спец. Обикн. мн. Метално топче, сачма за ловен патрон или за машинен лагер. — Стрелях му [на вълка], когато удари през бранището. Тръгнах по следата и намерих две-три капки кръв в снега. Нищо повече. Закачил съм го с някоя дробинка може би в крайчеца на опашката. Отиде си благополучно. Н. Попфилипов, РЛ, 94. Старецът успя да напълни отново пушката, стреля и не улучи. Птицата се издигна, изплашена от свисъка на дробин-ките и се понесе към планината. Ем. Станев, ЯГ, 62. Арсенът се използува ограничено. Прибавка на 0.1 % от него към олово за отливане на ловджийски дробинки (сачми) придава твърдост и способност на капките да се заоблят добре при падане и изстиване във въздуха. Н. Николов, М, 19.
◇ Удрям / ударя дробинката. Диал. Успявам да придобия, да спечеля нещо по лесен начин, без особено усилие или без разноски.
ДРОБЙНКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който съдържа дробинка или дробинки; сачмен. Извадих от пушката дробинковите патрони, смених ги с бойни, притиснах я здраво в ръката с приклад под мишница и вървя... Н. Попфилипов, РЛ, 99. В зависимост от вида на търкалящите тела, търкалящите лагери биват сачмени (дробин-кови), ролкови. Ст. Михайлов и др., ГМ, 61. Дробинков вентил.
ДРОБОЛЙНА ж. Събир. Диал. Дроби-
не.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от
H. Геров, 1908.
ДРОБОЛЙНКА ж. Диал. Умал. от дроболина. Когато им [на кравите] туряше пък царевичак, не им го даваше цял, .., ами го насичаше с ножа си на ситно като дро-болинка. Ил. Волен, МДС, 186.
ДРОБ-САРМА ж. Само ед. Ястие от ситно нарязан агнешки дроб, ориз и подправки, обвити с булото на агнето. Днес имаме за обед дроб-сарма. II Ед. и мн. Отделна порция от това ястие. Поръчахме три дроб-сарми.
ДРОБЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от дроб1. Детският плач проникваше.. Можеше да е годиначе, гласът се задъхваше и той [Томов] знаеше, че на детето му се разширяват дробчетата. Ст. Поптонев, НСС, 20. Дробчетата на бебето са неукрепнали.
ДРОБЧЕ2, мн. -та, ср. Умал. от дроб2. // Обикн. мн. Животински черен дроб като хранителен продукт. По стар народен обичай .. поднесоха опечените вкусни дробчета и бъбречета. К. Ламбрев, СП, 220. В кухнята майка им цяла плувнала в пот пред разгорялата се печка, .., пържеше дробчета и кълцано месо и честичко поглеждаше баницата. Д. Калфов, Избр. разк., 259. Дими / зад тях под скарата, где наредени / пекат се дробчета, кебапчета, шердени! К. Христов, ЧБ, 229-230.
ДРОБЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от дробче2.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДРОБ-ЧОРБА ж. Само ед. Вид супа, приготвена от животински бял и черен дроб. Агнешка дроб-чорба. Дробът се сварява и се нарязва на дребно. Поставя се в бульон заедно с ориза и фидето и червените домати и се оставя да ври на умерен огън. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 149. Телешка дроб-чорба. II Ед. и мн. Отделна порция от това ястие. — Изяде ли си дроб-чорбата? А — Сервирайте ни две дроб-чорби.
ДРОБЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех.
I. Троша, разкъсвам, разчупвам нещо на
