да избие войската на великаните, които ще израстат от зъбите драконски. Н. Ми-хайловски и др., ОИ (превод), 65.
ДРАКОНЧЕ, мн. -та, ср. 1. У мал. от дракон (в 1 знач.); малък дракон.
2. Малкото на дракон (в 1 знач.).
3. Морски дракон. В Черно море живеят три вида отровни риби: драконче, скорпид и морска котка. ПН, 1934, кн. 4, 56.
ДРАКУЛ м. Диал. Дявол.
Прен. За хитър, съобразителен човек. Той скочи веднага прав, като ужилен, поколеба се за момент., и се спусна към мене. — Той циганин, той циганин, у-у-у, циганин, дра-куле! — завикаха веднага всички по него. Д. Калфов, ПЮН, 135.
— Рум. с!гас-и1 'дявол-ът'.
ДРАМ-. Първа съставна част на сложни съкратени думи със значение: драматически, напр, драмкръжок, драмсъстав.
ДРАМ, драмът, драма, мн. драмове, след числ. драма и (остар.) драм, м. 1. Само ед. Стара турска мерна единица за тежест, равна на 1/400 от оката, 1/312 от килограма или на 3,1 грама. — Бай Андо, я ми претегли още двайсет и пет драма тютюн. Ив. Вазов, Съч. VI, 4. Селяните крадяха, за да се доизхранват, продаваха и в града от краденото, за да си купят опинци, памучна прежда или по стотина драма гас. Д. Талев, И, 17. Ще ги даде тя майци си да й купи от пазара и солчица половин ока, и сапунец сто драма. Т. Влайков, Съч. II, 105-106. Десет гроша сребрени пари тягнат едва три драма (10 грама). Лет., 1874, 235. Рано си Богдан подрани / в събота срещу неделя — / сто драм ракия да пие, / махмурлук да си разтури. Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 86.
2. Обикн. мн. Метални късчета с различна тежест, съдържащи определено количество от тази мерна единица, с които се измерва теглото на други предмети върху теглилка. Топчето се пълнеше с кантарени топузи, куршуми, драмове и всевъзможна железария. Г. Караиванов, П, 23. Гвоздейчета, драмове и оезчислено множество дреболий-ки .. се мяркаха по тия прашни полици. Ив. Вазов, Съч. VI, 155. Аскерлиите в това време крадат щото им са падне под ръка: драмове, лъжици, кофари и даже тефтерите на търговеца. НБ, 1877, бр. 65, 256.
3. Прен. Само ед. Много малко количество; съвсем малко. Моментални и слаби са тия усещания, но достатъчно да извикат една болезнена бръчка по челото ти, да отнемат един драм от охотата ти. Ив. Вазов, Съч. IX, 113. Тоз, който има разум драм, / разбира го, че дипломат голям / е милостта му! К. Христов, ЧБ, 214. По-добре драм памят, а не сто оки сила. Погов., П. Р. Славейков, БПII, 57.
О До драм, свършвам и др. Разг. Напълно, докрай (свършвам). — Ти с четирийсет декара имот, пък аз с мойта земя нямам нито зрънце, до драм съм го омел. Ст. Марков, ДБ, 100. Нито (ни) драм. Разг. Нищо, николко. — Аз та моля да ми дадеш само един бардачец. — Нито половина; не мога да ти дам ни драм. Л. Каравелов, Съч. II,
106.
— От гр. брарг 'драмче'.
ДРАМА ж. 1. Само ед. Литер. Един от трите основни литературни рода (лирика, епос, драма), произведенията на който, написани в диалогична форма и предназначени за сценично изпълнение, разкриват живота чрез силни лични или обществени сблъсъци, трагични или комични конфликти. Едно от най-добрите творения на Елада е драмата. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 8. Драмата е сюжетно произведение, написано в диалогична форма, в което се разкрива борбата на различни характери или групи за постигане на значима цел. Христом. VIII кл, 267. От разните форми на драмата комедията има може би шансове да процъфти по-скоро у нас. К. Величков, ПССъч. VIII, 131. // Само ед. Събир. Сбор от произведенията на този род като едно цяло. В печата се появиха статии, проведоха се обсъждания на детската и юношеската литература, на лириката, романа, драмата, филма. Ст. Станчев, ЛФ, 1956, бр. 2, 4. Студентите свършиха вечерята .. После дойдоха на българската книжнина. Явно бе, че те я следяха. Поезия, проза, критика, драма — всичко мина през стъргата на техния съд. Ив. Вазов, Съч. XXV, 157-158.
2. Отделно произведение на този род литература; пиеса. Писал е доста повести и драми и цяла сплитка критически статии. П. П. Славейков, ОБ, 48. Гьоте иска да издигне свой паметник на великия си другар, тъкми да довърши последната недовършена драма на Шилер „Деметриус“. М. Арнаудов, Г, 39. Драмата „Многострадална Гено-вева“ .. не е позната на повечето млади читатели. Ив. Вазов, Съч. XXII, 99. Драмите и комедиите на Войникова съставляват един опит да се създаде у нас драматическа литература, първият който е бил направен в тоя род. К. Величков, ПССъч. УШ, 135.
3. Рядко. Културна институция, учреждение, което осъществява изпълнението на тези литературни произведения на сцена; театър. Откриха театралния си сезон хърватската драма, опера и балет в Риека с постановките — комедията „Чарловата леля“ от Томас, оперетата на Паул Абрахам „Цветето от Хавай“ и балета „Охридска легенда“ от Христич. Т, 1955, кн. 11, 38.
4. Преживяване или събитие, в което има остър личен или обществен конфликт, сблъсъци, нещастни последици, жертви. — Аз наистина трябва да ви кажа всичко, за да ми олекне. Впрочем това е моя лична драма. М. Марчевски, ТС, 120. Масалити-нов не щади ярките, силни краски. Той сгъстява драматическото действие така,
