Page:RBE Tom4.djvu/310

От Читалие
Версия от 05:13, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


млади господине! / Аз тъй ги живо виждам и донине." Ем. Попдимитров, СР, 28. В Белоградчик българките донине / като цвят са, който цъфти в пустиня. П. Р. Славейков, Сл, 77.

ДОНИСАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); донеса, -еш, мин. св. донесох, прич. мин. св. деят. донесъл, -ела, -сло, мн. -ели и (диал.) донел, св., прех. Донасям. Скоро се започва шетня около огъня: — всеки дониса по нещо за ядене от колата си, сгрява го и вечеря. Ст. Чилингиров, ХНН, 81. Детенце малко с поглед лазурен, /.. / Всякой по-нов час тебе дониса / чувства по-нови, що не познаваш. Ив. Вазов, Съч. I, 127. Гледаше как селянките донисат [в черква]., червени яйца по няколко, като някои от тях слагат пред святите образи, а някои занасят да ги тургат до гробовете на починалите свои. Ил. Блъсков, ДБ, 80-81. донисам се, донеса се страд.

ДОНИСАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от донисам и от донисам се.

ДОНКИХОТОВЕЦ, мн. -вци, м. Книж. Човек, който се отличава с качества, присъщи на дон Кихот или постъпва като дон Ки-хот (герой на едноименния роман на Сер-вантес, отличаващ се с наивно мечтателство и безплоден стремеж към изпълнението на неосъществими идеали). — В живота има два вида хора — продължи той, — донкихо-товци и приспособяващи се видове. Донки-хотовците загиват, а приспособяващите се остават да живеят. Ст. Христозова, ДТСВ, 123. Групата в най-живописни одеяния изскочи навън като вихрушка .. необикновена картина, дето четирима души дон-кихотовци тичат като омагьосани и викат: — Бунт, бунт! На оръжие всички! Л. Стоянов, Б, 85.

— От исп. соб.

ДОНКИХОТОВСКИ, -а, -о, мн. -и,

прил. Книж. Присъщ на донкихотовец; дон-кихотски. Понякога тя леко поруменяваше и тогава той с бурна и сладка тревога се питаше дали тя не проявява някакви чувства към него или това е само благодарност към неговия донкихотовски жест. Л. Дилов, ПБД, 149. „Не е ли нашето благородство към другите донкихотовско, нашата справедливост към другите народи несправедливост към своите?“ Д. Талев, ГЧ, 161-162. За какво бе водил той борба? За справедливост и свобода? Тук имаше недоразумение. Не беше ли се борил срещу еснафите, простаците, властниците, без да разбира, че воюва за собственото си спасение против един свят, в който се задушаваше? В тая донкихотовска борба убитите от него станаха убийци на самия него. Ем. Станев, ИК Ш и IV, 430. Увличаше се във всичко с донкихотовска страст.

ДОНКИХОТОВЩИНА ж. Книж. Качество или проява на донкихотовец; донки-хотство, донкихотщина. — Прекланям се пред идеализма на обикновените работници, пред готовността на народа ни да даде най-скъпото, което има — живота си, но намирам, че това е донкихотовщина, екзалтирана наивност. Д. Спространов, С, 79. Всички освен него гласуваха за изключването й .. Прииска му се да извика на всеослушание, че има един против, че това трябва да бъде протоколирано, но не го направи. Глупава донкихотовщина! Л. Дилов, ПБД, 148-149.

донкихотски, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Донкихотовски. Донкихотска борба.

донкихотство, мн. -а, ср. Книж.

Донкихотовщина, докихотщина. Да, не е чу-дно, че някой си от нямание работа изучавал и се възхитил от подвигите на дон Кихот, а за да покаже на света, че има понятие от испанската литература и от Сер-вантеса, нарекъл действията на учителите донкихотство — това е простително. Н, 1895, бр. 13-14, 100.

ДОНКИХОТЩИНА ж. Книж. Донкихотовщина, донкихотство. — Ние трябва на всяка цена да се върнем назад и да тръгнем като апостоли из народа .. Нашият народ е честен, трудолюбив и храбър — тази негова нравственост ще му даде сили да разбере апостолите и да тръгне след тях. — Донкихотщини! — подхвърли Михаил Ка-терински. К. Петканов, В, 39. Науката обича да се бори, но тя никога не ще изпадне в донкихотщина и да пръсне силите си за вятърничави идеи. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 157. — Деца! .. Деца .. Натъркаляш ли ги двечки-трички, по дяволите всяка еман-ципаторска донкихотщина. Ст. Л. Костов, М, 102.

ДОНОР м. Мед. 1. Човек, който е заявил предварително, че дарява органите си посмъртно, за да бъдат присаждени на болен.

2. Кръводарител.

3. Нов. Финанс. Финансова институция или организация, заемодател или дарител на парични средства. Въпреки промените в политиката си фондът [МВФ] остава един от основните донори и консултанти на България. 24 часа, 2000, бр. 261, 7. Европейският съюз е един от двата най-големите донори за българските фондации и сдружения. БА, 2000, бр. 14952, 2. Кметовете на столиците в 12 държави, .. , подписаха обща декларация, в която настояват да., преговарят директно с донори по програмите за предприсъединителните фондове. ДТ, 2001, бр. 25, 2. Финансов донор.

4. Нов. Книж. Лице дарител. Колекционерите са най-честите донори на всеки музей. 24 часа, бр. 1998, бр. 210, 11.

— От фр. donneur 'дарител' през рус. донор.