ДОНАТОВАРЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от донатоварям и от донатоварям се; донатоварване.
ДОНАТОПЯ. Вж. донатопявамидо-натапям.
ДОНАТОПЯВАМ, -аш, несв:, донатопя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Топя, натопя-вам и това, което е останало да се топи, на-топявам докрай, донатопявам се, донатопя се страд.
ДОНАТОПЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от донатопявам и от донатопявам се.
ДОНАТЪКМЯ. Вж. донатъкмявам.
ДОНАТЪКМЯВАМ, -аш, несв:, донатъкмя, -иш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Тъкмя, натъкмявам и това, което остава да се натъкми, натъкмявам докрай, донатъкмявам се, донатъкмя се страд, и възвр. — При команда "свободно " не се разрешава да се поправят и дрехите. А един от вас сега намери време да закопчае ципа на якето си... Поправи се! — изкрещя пак старшината. — Сега вече можеш да се донатъкмиш, ако нещо не ти е в ред! Кл. Цачев, В, 241.
ДОНАТЪКМЯВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от донатъкмявам и от донатъкмявам се.
ДОНАУЧА. Вж. донаучавам.
ДОНАУЧАВАМ, -аш, несв:, донауча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Уча, научавам и това, което е останало ненаучено, научавам докрай, донаучавам се, донауча се страд.
ДОНАУЧАВАНЕ ср. Отгл. същ. от донаучавам и от донаучавам се.
ДОНАХРАНВАМ, -аш, несв:, донахра-ня, -иш, мин. св. -их, св, прех. 1. Нахранвам някого напълно, докрай. Да донахраня детето и ще сготвя за утре.
2. Нахранвам и тези, които не са нахранени. Чак след като донахраня столуващите, ще затворя столовата, донахранвам се, донахраня се страд.
ДОНАХРАНВАМ СЕ нес в.; донахраня се
св., непрех. Нахранвам се напълно, докрай.
ДОНАХРАНВАНЕ ср. Отгл. същ. от донахранвам и от донахранвам се.
ДОНАХРАНЯ. Вж. донахранвам и донахраням.
ДОНАХРАНЯМ, -яш, несв. (диал.); донахраня, -иш, мин. св. -их, се., прех. Донахранвам. донахраням се, донахраня се страд.
ДОНАХРАНЯМ СЕ несв. (диал.); донахраня се, св., непрех. Донахранвам се.
ДОНАХРАНЯНЕ ср. Диал. Разг. Отгл. същ. от донахраням и от донахраням се; донахранване.
ДОНДУРМА ж. О стар. и диал. Сладолед. Шербетчията .. Бекир баба, белобрад старец, прочут със своите каймаклии дон-дурми, беше повикан да прави замраезно, с всичките си .. чаши. Ц. Гинчев, ГК, 144. Улични продавачи македонци носят на главите си големи кръгли табли със стока и викат: — Пресни лебета! Бели симиди! Боза, халва, портокали, дондурма, лимонада! А. Каралийчев, ПГ, 196. На онзи час певач-ката престана да пее и слугините поднесоха на гостите сладолед (дондурма). П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 86. След обед, кога ся е пило повечко вино, заледеното сладко (дондурма) добре иде. Лет., 1874, 75.
— Тур. dondurma.
ДОНЕГДЕ нареч. Остар. Книж. Донякъде. Той беше чувал само изобщо за турските неправди .. Донегде затова може би Гоце нямаше no-сетне оная злоба към турчина, която винаги характеризира македонския българин. П. К. Яворов, Съч. II, 172-173. Затова ще считам настоящия си труд донегде полезен, ако успея с него барем да възбудя желанието на нашите специалисти по този клон на науката [физика], да изпитат и те силите си. И. Гюзе-лев, РФ, V. Един Лафонтенов сродник, име-нем Пентрел, човек разбран и донегде уче-ничък, .., предложи му, че трябва преди сичко да учи старите класици. Ч, 1875, бр. 13,597.
ДОНЕГДЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Книж. Частичен. По различни причини трима от четиримата автори на „Български тълковен речник с оглед към народните говори“ отпадат по време на изработването му и затова довършилият го до буква „с“ акад. Стефан Младенов добавя в заглавието „стъкми проф. д-р Стефан Младенов .. с донегдешното участие на проф. А. Т. Балан“.
ДОНЕДЕЛЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Диал. Който ще стане до неделя, през следващата седмица..
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОНЕЙДЕ нареч. Остар. и диал. Донякъде. Той се качи на кабриолета, като остана прав, стъпил с единия си крак на стъпалото. — Карай сега! Ще дойда донейде с тебе. И. Йовков, ЧКГ, 202. — И отка стигнаха момчетата, изпърво животът ни пак вървеше донейде добре. Т. Влайков, Съч. II, 79. — Освен това, познаваш донейде и селото, защото си живял и там. Ако имаш талант, ще проучиш живота му и ще го опишеш. Д. Немиров, СбЦГМГ, 363. И трите [читалищни училища] са работили не само като разсадници на първоначал-ното образование в разните махали, дето са основани, но донейде и като средища за събиране и събуждане чрез вестници и разговори на по-възрастните. Ч, 1875, бр. 10, 436. • Обикн. в съчет. до нейде си — за усилване степента на приблизителност.
— Истина, и аз го запомних донейде си... — Ти, като си го запомнил, то е скоро; ерген
