Page:RBE Tom4.djvu/293
стрилия, Hoeci Зеландия, Канада и Южна Африка. Ист. X кл, 230. Начело на управлението на доминионите стоял генералгу-бернатор, назначаван от Англия. Той управлявал страната със съдействието на местен парламент .. Доминионите били почти самостоятелни държави. Те зависели от Англия само по въпросите на външната политика и отбраната на страната. Ист. VIII кл, 102.
— От англ. dominion.
ДОМИНЙРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Книж. 1. Обикн. с предл. над. Имам превес, надмощие над нещо; надделявам, преобладавам. — Както виждаш, момчето се роди с много силен, изключителен ум. Сега, поне в тая възраст, той доминира над всичко. И подтиска с мощта си всико друго — чувства, инстикти, страсти. П. Вежинов, БГ,
121. Спортните страсти с всеки изминат ден обхващат все по-широки кръгове на клубните привърженици и понякога дори доминират над здравия разум. А Блестящо изпълнен, макар и нецентрален, този епизод доминира над целия филм, засенчва в голяма степен останалите сцени. II Имам надмощие, превъзхождам някого (обикн. при съревнование, състезние). По-тактич-ни и no-зрели в играта, нашите баскетболисти доминираха и непрекъснато водеха в точките. П. Вежинов, ДМ, 65.
2. Издигам се над околната местност. Щабът на полка се установи на единствения хълм, който доминираше над реката. Д. Кисьов, Щ, 414. В цялата гледка доминира някаква гигантска, фантастична кула, която се издига високо в небето. Н. Фурнаджиев, МП, 9. Над скалите доминираше фигура, мълчалива и тъжна, с наметало. Й. Радичков и др., ГСП, 16. На най-високия хълм над града доминира Акрополът.
— От лат. domino.
ДОМИНЙРАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от доминирам. Холандският биолог Хуго де Фриз се занимавал с физиология на растежа и развитието на растенията, с признаците на видовете, с тяхно-то възникване и унаследяване .. По свой път се натъкнал на фактите за доминиране и разцепване на признаците. Хр. Одисе-ев, ТН, 25.
ДОМИНЙРАЩ, а, -о, мн. -и. Книж. Прич. сег. деят. от доминирам като прил.
1. Който се налага, господства над другите; доминантен. В тоя период младата българска литература се намира почти под изключителното и доминиращо влияние на руската литература. Б. Шивачев, Съч. I, 98*
2. Който се издига над околната местност. Дългата поляна, върху която трябваше да бъдат спуснати парашутите с оръжието, представляваше едно обширно равно плато върху доминираща височина. К. Ламбрев, СП, 356. Немците бяха изградили по доминиращите височини мощни отбранителни укрепления. П. Вежинов, ЗЧР, 213.
ДОМИНО1, мн. няма, ср. 1. Вид игра с 28 продълговати плочки, с означени върху тях точки, които се подреждат така, че поставените една до друга страни да съвпадат по брой на точките.
2. Комплектът от плочки за тази игра. В кръчмицата на Матилда имаше домино, .. Бен и Марта се настаняваха до камината и почваха да играят с черните плочици. Б. Йосифова, БЧМ, 194. Насядали около ниски масички, мъже и жени играеха на карти, домино и шах. Ал. Бабек, МЕ, 67. Лиза пък има кафява кутия с резба, в която държи домино от слонова кост. В. Ченков, СНД, 78. В клубните помещения има шах, домино, табла и много други забавни игри. ВН, 1955, бр. 283, 1.
— Ит. domino.
ДОМИНО2, мн. -а, ср. 1. Карнавална пелерина с ръкави и качулка. Облечен в домино.
2. Разш. Човек, облечен с такъв костюм.
— С моя директор дойдох — започна бързо тя, — но той отиде да танцува с едно черно домино и аз го загубих от очи. М. Грубе-шлиева, ПИУ, 200.
3. Маска, която закрива само очите. Тогава пред масата му спря висока, тънка девойка, облечена в черна стилна рокля, с черно домино. М. Грубешлиева, ПИУ, 197.
— Ит. domino.
ДОМИСЛЙВ, а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който умее да открива, да намира с мислене; досетлив. Когато английският машинист Белтон беше направил веднъж един вид парна машина, отиде при царя Ге-оргя III, за да му предложи изобретението си, то царят го попитал: — Какво особно нещо съдържа в себе си твоята машина? — Сила, — отговорил домисливият англичанин — или това, което най-много обичат царете. Ступ., 1875, бр. 3 , 22. домйсля. Вж. домйслям.
ДОМЙСЛЯМ, -яш, несв.; домйсля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Обмислям нещо докрай. — Оставете ме малко спокойна, да домйсля това. Оставете ме само един месец, една седмица. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 129-130. И както бе винаги — щом го обземе / тревога и мисъл — той бягаше нейде / далеч в самота, да домиели каквото / духа му вълнува. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 167.
2. Като мисля, размислям, разбирам, отгатвам, стигам до решение. Днес го срещаш цял усмихнат — радост жива, / и задрънква ти за пролет и за бъднина щастлива. / Гледаш, мислиш — не домисляш: — що за чудо?! А пък то е толкоз просто — той е влюбен до полуда! Д. Дебелянов, С, 1946, 151.
