Page:RBE Tom4.djvu/292

От Читалие
Версия от 05:13, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ДОМИЛЯВА МИ несв.\ домилее ми св., непрех. С предл. за или (рядко) със следв. изр. със съюз д а. Става ми мило, домъчнява ми, дожалява ми (обикн. за някого или за нещо). Като гледаше [дядо Костадин] жад-ната земя, как бе отворила засъхнали устни, домиляваше му. К. Петканов, СВ, 220. Досю дойде и ми подаде ръка. — Добре дошъл! Как нито веднъж не ти домиля за село, за нас! Кл. Цачев, 57. Дона ставаше вече нетърпелива, макар да оставаха само още два дни до връщането й в родния град .. Да-ме Скорнев й каза: — Бързаш да си отидеш, да ни оставиш .. — Не... Домиляло ми е, стрико Даме, за нашите... Д. Талев, И, 209.

— „Хляб, каже, да ми изпрати [жената на Георги]“. Какво да правя? Хора сме най-после. Домиля ми, пък и комшия ми е... М. Марчевски, ГБ, 64. С душевно безпокойст-вие слушах аз съжденията на тези хора за нашите калугери. Санким и аз нямам за тях по-добри мисли; но, правото да си кажа, когато слушах от чужденците подобни препоръчителни думи, домиля ми много и дору ми са доплака. Ч, 1875, бр. 6, 242. „Либе Тодоре, Тодоре, / че не ли ти домиля / за твойте малки дечица?“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 65. домилявам си, домилея си взаим. Като бяха толкова време разделени и тъй си бяха домилели, сега не можеха сякаш да се нарадват една на друга и да се наприказ-ват. Т. Влайков, Съч. II, 283-284.

ДОМИЛЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от домилявам.

домин м. Простонар. Свещеник, поп у католици българи. Никополските хрис-тиени, като чуват, че дошел нов владика в Търново, питат са: а бе нашио диспутак има ли барда или е като павликенскио домин без барда? П. Р. Славейков, СК, 62.

— От лат. dominus 'господар'.

ДОМИНАНТА ж. 1. Книж. Признак или мисъл, идея, която преобладава някъде, доминира над другите; основен признак, гла-вна идея. Макар и при неговия [на Смирнен-ски] случай да би могло да се каже, че „римата е доминанта, която определя всички други поетически елементи“, "ритъмът е основната сила, основната енергия на стиха. " Н. Лилиев, Съч. III, 86. // Рядко. Преобладаване, превъзходство. — Аз съм за доминантата на разума. Всякога съм се плашил от емоционалните хора. Ем. Манов, БГ, 194.

2. Физиол. Огнище на възбуда в централната нервна система, временно определящо реакциите на организма на вътрешни и външни дразнители. Паталогична доминанта в мозъчната кора.

3. Архит. Господстващ елемент в композицията на архитектурен ансамбъл. В дъното на площада срещу черквата .. като доминанта на комплекса е изправила своите 17 етажа строената жилищна сграда. ВН, 1961, бр. 3106, 4.

4. Муз. Петата степен на една гама и една от степените, върху която се изграждат основните акорди.

— От лат. dominans, -antis 'господстващ'.

ДОМИНАНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. 1. Който доминира, изпъква, преобладава над други от същия вид. Въз основа на своите опити Мендел извежда закони за онаследяването — Менделови закони. Първият закон гласи, че в първото поколение се проявява белегът на един от родителите. Този белег Мендел нарича — доминантен, а белегът, който не се проявяварецесивен. ОБиол. X кл, 71-72.

2. Който се отнася до доминанта (във 2, 3 и 4 знач.). Доминантно тризвучие в тоналност си бемол мажор. Пеене IX кл, 27. Астмата се счита за алергично заболяване,.. Настъпва разстройство в процесите на главния мозък, при което се създава патологично доминантно възбудно огнище. К. Рашков и др., ДБ, 234.

ДОМИНИКАНЕЦ1, мн. -нци, м. Монах от доминиканския орден. Чернокосото момче с тъмни безпокойни очи, .., пристъпи прага на манастира на доминиканците в Неапол. И. Спасова, ЧК (превод), 10. По каменни стълби зад митницата се отправяме за манастира на доминиканците от XIV

в. Л. Мелнишки, ПП, 152. Такава апокрифи-ческа книга от Йоана богослова са е ползу-вала с уважение .. Нейната латинска редакция е била издадена от доминиканеца Бенуа. СбС, 80.

ДОМИНИКАНЕЦ2, мн. -нци, м. Мъж от основното население на Доминиканската република.

ДОМИНИКАНКА ж. Жена от основното население на Доминиканската република.

ДОМИНИКАНСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил.

1. В съчет.: Доминикански орден. Един от най-големите католически монашески ордени, основан в 1215 г. във Франция от испанския монах Доминик.

2. Който се отнася до този орден и до неговите членове. Из сичкото това са види, че Пия IX желае да останат и занапред езуи-тите и доминиканските калугери учители в училищата. С, 1872, бр. 32, 250.

— От фр собств.

ДОМИНИКАНСКИ2, -а, -о, мн. -и, прил.

1. В съчет.: Доминиканска република. Държава в източната част на о. Хаити в Средна Америка.

2. Който се отнася до тази република и до нейните жители.

ДОМИНИОН м. Държава със самостоятелно управление, включена в състава на Британската общност на народите, бивша колония на Англия до 1947 г. Във войната се намесват и английските доминиони Ав-