Page:RBE Tom4.djvu/119
ДИСХАРМОНЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до дис-хармония, който не е хармоничен. Въпреки упорството на абата, немците изхвърлиха рояла долу, на барикадата! Оттам се чу изпращяване и дисхармоничният звън на струните, който прозвуча като стенание. П. Славински, ПЩ, 317.
ДИСХАРМОНЙЧНО. Книж. Нареч. от дисхармоничен. Няколко палта в едро кариран плат са силно клоширани от горе до долу, но няколко други са прави, равни и се закопчават дисхармонично от едната страна. ЖД, 1967, кн. 6, 23.
ДИСХАРМОНИЯ, мн. няма, ж. 1. Муз. Нарушаване на хармония; неблагозвучие. Звукова дисхармония.
2. Книж. Несъгласуваност, нарушаване ва съответствието на нещо с други подобни неща. Единият му крак [на фон Гайер] беше значително по-къс от другия, но тази дисхармония в тялото придаваше на външността му нещо драматично. Д. Димов, Т, 349. Без тая дисхармония, без тия ненадей-ности, без тая смес от съвършенства и недостатки в една и съща твар, органическият живот в природата би имал автоматическо движение. Ив. Вазов, Съч. XV, 54. Кривото и изопачено употребление на чужди думи и изречения, дисхармонията в облеклата на лицата, бащата, който носи широки дрехи, когато майката и дъщерята се стараят да се труфят по последната парижка мода, .., от тоя род изобщо са средствата, до които писателят е прибягнал в „Криворазбрана цивилизация“, за да произведе смях. К. Величков, ПССъч. VIII, 133-134.
3. Книж. Несъответствие, противоречие на нещо по отношение на друго; дисонанс. Всеки предмет, внесен вътре, бе в груба дисхармония с природата, но старият, горд със своята собственост, не съзнаваше това. Н. Стефанова, ОС, 195. Жена, която не търпи много мъжка власт над себе си, е и Клеоника. Това е дадено много сполучливо само с една кратка реплика, чийто ефект е толкова по-силен поради дисхармонията с целия тон на сцената. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 15.
— От гр. б1)£- 'без-, не- лошо' + хармония.
дисцип м. Воен. Специална войскова част, в която се изпращат военнослужещи на срочна служба, наказани поради нарушаване на военния устав; дисциплинарна рота. Заради редовните приказки Георгиев го [редник Симеонов] изпрати в дисципа. "Старшините са глупави хора.. Струва ли си заради подобни., думи да изпрати човек в дисциплинарна рота? Р. Сугарев, СС, 74.
ДИСЦИПЛИНА1, мн. няма, ж. 1. Задължително за всички членове на един колектив подчинение и спазване на определен ред, на строго установени правила за поведение. — Но ти... какъв партизанин си, щом не се подчиняваш на заповедите на командира си? .. — Ти навярно не знаеш, че едно от най-важните неща за един партизанин е да спазва дисциплината. Д. Ангелов, ЖС, 254. Не един път се бяхме учудвали с каква невероятна бързина прочутата със своята стегнатост и дисциплина войска на немския фюрер се обръщаше в обикновена тълпа — въшлива, разпасана и апатична. П. Вежинов, ВР, 44. Главатар и капитан на тима ни беше едно високо и мургаво момче на име Наско. Той поддържаше желязна дисциплина сред нас и тежко и горко на този, който не се подчиняваше на заповедите и се опитваше да капризничи. П. Не-знакомов, МА, 92. — Ред има в тази къща
— рече той [Хаваджиев]. — Ето туй разбирам аз дисциплина: който трябва да гуляе — гуляе, който трябва да спи — спи. Г. Караславов, Т, 21. Овчарските къшли и многохилядни стада овце са изчезнали вече, но организацията на тия някогашни общежития, в която има тънък и практичен разум, дисциплина, солидарност и любов към работата, тая организация учудва и днес. Й. Йовков, Разк. III, 185.
2. Навик и съзнание за спазване на тези правила. Бъркотията и безредието се засилваха. . Като загуби търпение, тя се надигна, готова да се наложи, но от дисциплина и доверие към комитета все още не се решаваше да действува. Ем. Станев, ИК I и II, 71. Има особена красота в това удивително съчетание на сила и мъжественост, на дълг и дисциплина и на нежния порив на сърцето, намерил израз в обичта на майката. Ив. Унджиев, ВЛ, 79. През всичкото време на борбата и вождове, и народ проявяват чудесни качества от твърдост, от постоянство, от самоотвержение и морал-на дисциплина. К. Величков, ПССъч. VIII, 270. Трудно ми бе да възприема фанатична-та нравствена дисциплина на тоя възпитан и деликатен народ. Ал. Гетман, ВС, 338. Дисциплина на ума.
◇ Военна дисциплина. Воен. Точно и строго спазване от всички военнослужащи на реда и правилата, установени от военните закони и устави. Обществена дисциплина. Полит. Определено поведение на хората в съответствие с установени правни норми и морал или с изискванията на определена организация. Технологическа дисциплина. Икон. Точно спазване на предписаните в технологичната документация последователност на работа и режим на обработка.
— Лат. disciplina през рус. дисциплина.
ДИСЦИПЛИНА2 ж. 1. Клон, отрасъл от дадена наука. Медицинските науки се делят на теоретични и клинични. Теоретичните медицински дисциплини служат като основа за обяснение на болестните процеси, както и за диагностиката, лечението и профилактиката. М. Василев и др., ВБ, 6.
