гледват, / все ме дирят и преследват / и ме гонят от света... П. Р. Славейков, Избр. пр I, 161. // Стремя се да намеря някого, за когото не зная къде точно се намира; търся. Рада, която от няколко време се луташе из камънаците да дири Бойна, сега го видя. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 218.— Жена му [на Жельо] всеки ден идва при мен да го дири. Иска го от нас, комунистите, ние сме го били "затрили7 П. Славински, ПЗ, 262. Тя [Гърбушка] тичаше из полянките, увираше се из драките за едри ягоди и ми ги носеше .. А къде вечерта изчезна. — Къде е? — питам — никой ми не казва, никой я не видял. — Ами така ли ще я оставим, — може ли така? — сърдя се аз. И връщам се — сам-са-мин се връщам да я диря. Ц. Церковски, Съч. П1, 81-82. Питахме, дирихме, на полицията заявихме, телеграми дадохме по няколко направления — няма, пропадна бедното дете. Ал. Константинов, БГ, 76.
3. Стремя се да си доставя нещо, да получа това, което ми е необходимо, от което имам нужда; търся. Де да дири сега дрехи и кой ще се изложи на явна опасност да даде свои. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 203. Есенно и зимно време пък често прелитаха насам гларуси .. Тия морски птици като че до-хаждаха повече даи сии почиват, отколкото да дирят храна. И. Йовков, ЧКГ, 110. Насам идваха дървари със страшни брадви. С рунтави калпаци. Диреха място за нощувка. Ем. Станев, ГЧ, 18. По пътищата кръстосваха въстаници, кервани с покъщнина, жени и деца, които диреха убежище. Л. Стоянов, Б, 113. Голобрадото момче бе потънало дълбоко в себе си. Между това интересуваше го да дири цяр за издутината на челото си. Ив. Хаджимарчев, ОК, 407. // Стремя се да намеря този, който ми е необходим за разговор, работа, помощ, съвет и под.; търся. Левски ходи няколко пъти да го [Н. Геров] дири с желанието да му каже лично какво мисли, че трябва да се направи. Ив. Унджиев, ВЛ, 91. Една вечер по ко-ситба, като диреха дядови Славчови повечко косаче, .. , Младенчовица подкани да повикат и Ненка. Т. Влайков, Съч. I, 1925,
114. Шрапнелен куршум се заби в дясната му [на Дима] ръка, разкъса мускула и счупи костта .. Силна болка заби нокти в месата му и той се люшна назад. Кръвта по дрехите му го опомни и той тръгна да дири санитари, да го превържат. К. Петканов, МЗК, 99-100. На другия ден той тръгна да дири човека, чрез когото се надяваше да се свърже с Калинков. Ем. Станев, ИК I и П, 137-138. Разговорът щеше да продължи още, ако не беше дошло чирачето на бай Стояна, тръгнало да дири калфата... Ст. Чилингиров, ХНН, 86.
4. Прен. Опитвам се да открия, да постигна нещо с напрягане на мисълта; търся. Стремски диреше деня на решителната стъпка, но не намираше ни един сгоден, нито достатъчно мъжество у себе си, за нея. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 111. Ако го обикнете — и човека, и поета — на младини, което е доста мъчно, ще познаете как и на старини можете да бъдете млади;.. ; ще ви научи да дирите и намерите себе си, вън — в лабиринта на живота, вътре — в лабиринта на чувствата и поривите си. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 9. Загрижен за здравето на Тинка, Колчо продължаваше да си блъска главата и да дири колайлък как би могъл да се промени и поправи тоя техен лош живот. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 287. Напразно дирих истина у тях, / създадени в лъжа и грях. / Напразно дирих и лъжата — / бог на вселената, душа в душата. П. К. Яворов, Съч. I, 71. // Правя усилие, напрягам мисълта си да си спомня нещо (дума, адрес, име и под.). С чужд акцент на зава-лен български език той говореше бавно, сякаш диреше думите си. Мъжът каза:
— А госпожица Катя Воденска? Д. Спро-странов, С, 9. Той почти беше забравил френски. Дори и в обикновен разговор вече диреше думите. А На улицата срещнах стар училищен другар. Разговаряхме дълго и аз през цялото време дирих името му в паметта си, но не можах да си го спомня. II Правя изследвания, за да открия нещо ново в дадена научна или интелектуална област. Нашият професор беше бележит учен. Той никога не беше в покой, непрекъснато диреше нови неща и неговите дирения винаги завършваха успешно.
5. Прен. В съчет. със същ. радост, щастие, утеха, слава и под. Стремя се, насочвам усилията си, имам желание да постигна нещо (обикн. радост, щастие и под.); търся. Бащината рибарска лодка не можеше да изхрани двама рибари .. и синът трябваше да дири щастието си другаде. Д. Добревски, БКН, 31. — Та затова, невясто Герговица
— каза свекърва ми, — земи та си нагоди здравото момиче, както му е реда, па нека иде то да засветува и да си дири късмета. Т. Влайков, Съч. П, 246. Както той, и други такива юнаци по негово време диреха лаври и печалби, даже в борба против България. Ив. Вазов, Съч. XTV, 27. Знаеха само, че Хамзоолу е винаги сам и в пиене, и в песен .. И тази негова самота, може би, го караше да дири забрава в кървавия цвят на виното и в тъжните мелодии на песента. Ст. Чилингиров, ХНН, 76. От дните, които над мене стовариха камък, / ти бягаш, ти дириш утеха, покой, развлечение... Е. Багряна, ЗМ, 33. Бог да му изгори / душицата лукава! / Да найде гибел там, където дири слава! К. Христов, ЧБ, 125. // В съчет. със същ. изход, повод, случай, предлог и под. Стремя се да намеря, да открия начин или удобен момент; търся. От няколко дни диреше случай да се срещне с нея, но Христина не излизаше от къщи и той научи от сестра си, че била болна. Ем. Станев,
