Page:RBE Tom4.djvu/101

4. Прен. Обикн. със съгл. опред. Резултат, последица от дейността на някого; следа. Една трайна диря остави там изпъкналата, самообразната личност на учителя в класното училище. Ив. Вазов, Съч. X, 155. Смъртта притваря очите и на бедния, и на богатия. Едни оставят между хората светла диря на радостни спомени, други биват изпращани с проклятия. Д. Марчевс-ки, ДВ, 96. Йордан Йовков ни завеща нетленни съкровища, той остави през своя кратък живот дълбока диря в нашата книжовна нива и българският народ го обича, високо цени и се радва на неговото безсмъртно дело. А. Каралийчев, С, 262. // Отпечатък от нещо, което е възприето, преживяно. Не, не се срещат често такива сцени. Трябва това да е преживяно, да е оставило дири незаличими в душата, за да бъде предадено така вярно и трогателно. К. Величков, ПССъч. VIII, 211-212.

О Влизам / вляза (попадам / попадна) в (по) дирите (дирята) на някого; хващам / хвана (улавям / уловя) дирите (дирята) на някого; в (по) дирите (дирята) съм на някого; падам / падна (попадам / попадна) в (по) дирите (дирята) на някого. Разг. Вземам / взема дирята на някого. Диал. 1. Успявам на науча откъде е минал и накъде е отишъл някой, когото търся, преследвам. Смущението [на турците] се увеличава от обстоятелството, че не могат да влязат в дирите на четата и нямат вярна представа за нейната сила. Ив. Унджиев, BЛ, 80. Стъкна огъня и помисли: „Този не му е чист косъмът. Преструва се, че е брат на Радой .. Може да го е пратил пашата... Хване ли дирята на хайдутите, другото — лесно...“ Ив. Гайдаров, ДЧ, 97. Ценко бе уловил дирята на крадците. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 8, 244. Сега и да попаднат в дирите му, мъчно биха го уловили и от десет разкрача. Г. Кара-славов, Избр. съч. I, 413-414. — Видели го някои, казаха ми, с Македонеца от бичкия-та се мярнал .. Ама иди му вземи дирята! П. Тодоров, Събр. пр II, 220. 2. Узнавам, откривам какво върши или е извършил някой. Какво го чака утре? Ще хванат ли дирите му или ще се упази и ще се отърве от съд, глоби и затвори? Г. Караславов, С, 57. Като се ровеше из книжата, Трайко попадна в дирите и на ония големи злоупотребления, които бяха извършени при Дочовото кме-туване. Т. Влайков, Съч. III, 220. Както се виждаше, Алекси беше в дирята на всичко, което ставаше в селото. И. Йовков, ЧКГ, 50. Да ти видя дирята! Диал. Махай се оттук, върви си, иди си. И дирята ми е изстинала. Диал. Отдавна съм побягнал, съм се изгубил, отдавна ме няма. Куче влачи, диря няма. Разг. Не се търси отговорност за нещо, някакво провинение остава ненаказано. Седем месеца и девет дена съм управлявал най-голямото село в околията, батенка! Ама кмет и половина бях, не като сегашните. Строгост имаше, подчинение имаше и всеки си знаеше мястото. А сега? Куче влачи — диря няма. Чудомир, Избр. пр, 266. Тътря се в дирята на някого. Диал. Следвам някого, вървя по следите на някого.

ДЙРЯ, -иш, мин. св. дйрих, несв., прех. Разг. 1. Стремя се, полагам усилие да намеря или открия нещо загубено или скрито; търся. Тя скришом бе взела няколко кехли-барови зърна от броеницата й .. и сега гледаше лукаво как калугерицата ги диреше наоколо си. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 195. Топките бяха на сигурно място на дъното на кладенеца — кой можеше да се сети да дири там? Д. Спространов, С, 259. —Добър вечер, Добро! — Ти ли си, бате Филчо? — Какво търсиш тука по това време? — Загуби ни се телето, та го диря. К. Петка-нов, X, 40-41. Далече някъде в синия океан се виеше самолетът .. Самолетът диреше отряда. 3. Сребров, Избр. разк., 96. Отишло момчето в гората. Цял ден дирило кравата, но не я намерило. А. Каралийчев, МО, 6. // Стремя се да открия нещо, за което зная или предполагам, че съществува; търся. Ние спираме от палатка на палатка и дирим холерната болница от Царево село. Л. Стоянов, X, 75. Къдрю, който пипаше в тъмнината и диреше новата Станчо-ва брадва, щом зърна стопанина, прескочи градинския плет, запръщя и се изгуби в тъмнината. А. Каралийчев, ПГ, 149. Вълчицата вече не се появяваше из гората, но ние продължавахме да дирим къде крие малките си. Ем. Станев, К, 34. // Старая се да забележа, да видя някого сред други лица, в тълпа. Тая особеност на Пантата го понижаваше пред очите на неговите съграждани, но случеше ли се беда и тям, техните очи диреха да го зърнат между дошлите от любопитство и състрадание околни. Ст. Чилингиров, ХНН, 41. А и Райка, щом доде на хорото, зе да се огледва наоколо .., като че да дири някого. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 32. Докато Дамянчо още разказваше, кака Гинка беше се озърнала да дири Лалка. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 54. Тя [костенурката] продължаваше да гледа там, дето птичката изчезна. Диреше я с поглед, ала не я виждаше никъде. Ем. Станев, ПГВ, 60.

2. Стремя се да намеря някого, който е избягал или е отишъл някъде другаде, като вървя по следите му; търся, преследвам. — Знам, че те дирят навред, ти си в опасност. Когато добиеш нужда, не търси друго прибежище. Моят дом е крепост за теб. Ив. Вазов, Съч. XIV, 79. — Какво стана с нашата работа бе, Цветане? .. Аз бях добър някога, когато ви диреше полицията... Ст. Даскалов, ЕС, 48. Там Левски разправил подробно опасността, в която е бил поставен от дигнатата от турците тревога в Карлово, всичките къщи, в които го дирили. Ив. Вазов, Съч. XII, 167. Бях принуден да открадна ../../ Оттогаз ме не по-