ме. Пр, 1952, кн. 6, 21. дешифрирам се
страд. — Аз се занимавам само с някои спешни шифрограми, .. Другите се препращат, без да се дешифрират. Б. Райнов, НН, 446.
— От фр. déchifrer.
ДЕШИФРЙРАНЕ, мн. (рядко) -ия, ср. Отгл. същ. от дешифрирам и от дешифрирам се; дешифровка, дешифроване, декодиране. През 1863 година Фридрих Касиски открил метод за дешифриране на тайни послания. НТМ, 1967, кн. 225, 20. Разчитането на стенограмите и превеждането [им] на обикновено писмо се нарича дешифриране. Стен. Vm кл, 6. Жените обикновено ни бият в инстинкта. Добре поне, че данните на инстинкта са доста смътни и трудни за дешифриране. Б. Райнов, ГН,
207. Последвалите след това изпълнения .. на две творби от Брамс затвърдиха впечатлението ни от проникновеното дешифриране на клавирното богатство на виенския майстор. НМ, 1976, бр. 138, 4.
ДЕШИФРОВАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Дешифрирам, дешифровам се страд.
ДЕШИФРОВАНЕ, мн. (рядко) -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от дешифровам и от дешифровам се; дешифриране, дешифровка.
ДЕШИФРОВКА ж. Дешифриране, дешифроване. Той [Цоню] бърза много: довършва дешифровката на полученото от Солун дълго писмо. А. Страшимиров, Съч.
V, 374. За по-малко от година, с помощта на една машина, бяха решени около сто различни задачи. За да си представим обема на тази работа, достатъчно е да си припомним широко известната днес дешифровка на древното писмо на майте. НТМ,
1962, кн 4, 8.
— Рус. дешифровка.
ДЕШИФРОВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е свързан с дешифровка, с дешифриране. Дешифровъчен отдел.
ДЕ ЮРЕ нареч. Книж. Според закона, съгласно със закона, от юридическа гледна точка. Противоп. де факто. — Законът е на негова страна. Бракът се е разпаднал де факто .. —Де факто, казваш, а? И искате това да стане и де юре... К. Колев, М, 77.
— Лат. de iure.
дея, flèeni и (рядко) дея, дейш, несв., непрех. Остар. 1. Действам, работя, правя. "Ех, каже Дивисил, годен е и Младен, — /па виж че... Друга е сега на ред изгора: / Деян ще да дей каквото всички хора. " П. П. Славейков, Събр. съч. ГП, 11. Три стълба се стремят към висота, / и те са: мъдрост, сила, красота, / на красота ще ги разхубавее. Ем. Попдимитров, СДР, 79.
2. С предл. на, въз. Въздействам, влияя на някого. Кога умря царица Мария, той избра и пристави при Райна една стара ар-менка Тула; чрез нея мислеше той да дее на
Райнината душа. Е. Мутева, РБЦ (превод), 14.
ДЕЯНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Дело, действие, постъпка. — Ти мислиш, че си унищожил дявола, но аз виждам, че той се е вселил в тебе и ти угаждаш нему с деянията си. Елин Пелин, Съч. IV, 92-93. Апостолът не отрича отговорността си в това деяние: той не крие, че в случая е приложил постановлението на устава. Ив. Унджиев, ВЛ, 349. С най-черни краски той рисуваше грозните произволи, беззаконията и престъпните деяния на падналия владетел и на неговия режим. Т. Влайков, Съч. Ш, 67-68. Престъпните деяния у нас се преследват със силата на съществующите закони, а не със силата на субективното „неодобрение“ на короната. Г. Кирков, Избр. пр I, 79.
2. Само ед. Остар. Дейност, действие, работа. — Тежко е, тежко е, даскале, вашето деяние на земята; но то е славно и похвално, защото сам бог ви е вразумил да слугувате на народа. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 164. Тоя закон гласи, че живата клетка може да се асимилира, само когато е в деяние; всяка „почивка“ е за живата плазма застой. Ас. Златаров, Избр. съч. Ш, 19.
О Деяния на Апостолите. Църк. Петата книга от Новия завет, която съдържа легенди за живота на апостолите.
ДЕЯНЯ, -иш, мин. св. деянйх, несв., непрех. Простонар. Даяня. Връни ми се, Секу-ла детенце, / тизе не мош със нас да дея-ниш! / Три дни нема леба да ядеме. Нар. пес., СбНУ IV, 64. Па си викам — дали не й изпиха силата, да я повредят нещо?... То, верно, некои и на пиявици деянят, ама... Н. Русев, П, 125.
ДЕЯТЕЛ,-ят, -я, мн. -и, м. Книж. Деец. Ако имах случая да се запозная и с другия знаменит деятел на емиграцията: Любен Каравелов. Ив. Вазов, Съч. VII, 169. Цани Гинчев е един стар учител и деятел за освобождението ни от Турция. Д. Благоев, СбЦГМГ, 70. Стамболов предложи да се свика голямо събрание на партийни деятели от София и провинцията. В. Геновска, СГ, 206. Културен деятел. Читалищен деятел. Обществен деятел. Физкултурни деятели.
О Заслужил деятел на изкуството и културата; Заслужил деятел на науката. По време на социализма — почетно звание, с което са удостоявани у нас от държавата дейци на изкуството и културата или на науката за значителен принос в съответната област и за дългогодишна и предана служба. Народен деятел на изкуството и културата; Народен деятел на науката. По време на социализма — почетно звание, с което са удостоявани у нас от държавата дейци на изкуството и културата или на науката за изключителни заслуги в съответната област.
— Рус. деятель.
