Page:RBE Tom3.djvu/785

деструктор,.., където се раздробяват и нагряват с пара до 110° С. НТМ, 1961, кн. 11, 1°.

ДЕСТРУКЦИЯ, мн. няма, ж. Спец. Нарушаване или разрушаване на нормалната структура, нормалния строеж на нещо. Процесът на термичното разлагане се прекратява в момента, когато се появява опасност от деструкция на новообразувалите се въглеводородни молекули. М. Герасимов, ХН, 206. Механична деструкция. Окислителна деструкция. Химическа деструкция на целулозата.

— От лат. destructio 'разрушаване'.

flÈCTyP нареч. Диал. Достатъчно, доста. Таа недела била сирната и имало ядене и пиене дестур. СбНУ XIV, 154.

— От перс. през тур. destur 'позволение, разрешение'.

ДЕСУЛФАЦИЯ, мн. няма, ж. Хим. Отстраняване на сулфогрупа от съединение; десулфиране.

ДЕСУЛФЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Хим. Извършвам десулфация. десулфирам се страд.

ДЕСУЛФИРАНЕ ср. Хим. Отгл. същ. от десулфирам и от десулфирам се; десулфация.

десулфурАция, мн. няма, ж. Хим. Отстраняване, отделяне на сярата от съдържащи сяра органични съединения, обикн. с цел пречистването им; обезсеряване, десул-фуриране. Десулфурацията на нефтени фракции се извършва в присъствие на катализатор.

— От де- + лат. sulfur ‘сяра’.

ДЕСУЛФУРЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Хим. Извършвам десулфурация. де-сулфурирам се страд.

ДЕСУЛФУРЙРАНЕ ср. Хим. Отгл. същ. от десулфурирам и от десулфурирам се; десулфурация, обезсеряване.

ДЕСЯТКА ж. Разг. Десетка. Карамфи-лината десятка изкарваше всякога копанта с два дни по-рано и отиваше на обща работа. Н. Каралиева, Н, 182. Преди шест години сам бе казал на приятелите си от десятката: да се преоблечем като манафи.. и така да се вмъкнем [в крепостта] заедно с другите. Ст. Дичев, ЗСI, 590. Госпожо, това е царица, която има върховна власт над десятки хиляди поданици. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 85. Никой не може да откаже, че в продължението на няколко десятки години той не е преминал едно доста голямо разстояние в своето нравствено и умствено състояние. Хр. Ботев, Съч. 1929, 171. Десятка купа. Пътувам с десятката.

О Удрям / ударя <в> (уцелвам / уцеля) десятка. Разг. Постигам голям успех с определена своя постъпка или извършвам най-пра-вилното, най-подходящото в определена ситуация действие. Щастието се търси и с обява, а някои направо удрят десетката. 60-годишна жена пуснала обява, на която се отзовали 10 000 мераклии. 24 часа, 2001, бр. 90, 32. — Правиш ли нещо в композирането на филмова музика? — Е, с тоя въпрос удари в десятката. Ег, 1999, бр. 28, 85. Путин уцели десятката на срещата на Г-8. Д, 2000, бр. 171, 1.

50 Речник на българския език, т. III

ДЕСЯТЪК, мн. (рядко) -ци, след числ. -ка, м. Десетък. Те живееха в Лясковец, а ходеха да си обработват земите в геранска-та мера и даваха десятъка си в Геран на Ра-шид бея. Ц. Гинчев, ГК, 279. В Подвие пристигна — .. — стражар с грозна вест: да се премери веднага десятъкът и да се отнесе в града... А. Страшимиров, УШ, 16-17. Обърнаха., десятъка в паричен данък, но го изчислиха върху прихода от годините преди войната... В. Геновска, СГ, 176. Писали са, рязали са / вергията и десятъка, / кому двеста, кому триста, / на ковач Иван четиристотин. Нар. пес., СбВСт, 600.

ДЕТ. Вж. дето¹ и дето².

ДЕТАЙЛ м. 1. Книж. Относително самостоятелна, обикн. малка, дребна съставна част на нещо; подробност, елемент. Тези храмове [в Индия],.., са украсени с изобилие от статуи, изобразени с удивителни детайли, всеки от които е рядко художествено произведение. А. Каменова, И, 18. Препрочитам беглата скица и не мога напълно да си възстановя детайлите, които създават голямото табло. Т. Генов, Избр. пр, 284. Създадените от него [Илия Иванов-Черен] образи., са убедителни и живи. Те са детайл от тъжната картина на онова време. Ив. Богданов, СП, 306. За актьорското майсторство е изключително важно умението да се индивидуализира образът, да се намерят такива детайли във физическото поведение, в словото,.., които да направят героя неповторим. Т, 1954, кн. 4, 47. Природата бе акцентирала на лицето му такива изразителни детайли: поглед чист и смел, открито чело, което говореше за широк свободен дух. П. Льочев, ПБП, 45. Гигантските размери на „Сирийския гоблен“.. не даваха възможност да обхванем различните му детайли. В. Дойков, НС, 15. Хаджимишева е направила опит да пресъздаде мястото на действие обобщено, чрез подчертаване на най-яркия детайл. НК, . 1958, бр. 8, 2.

2>Определена част от произведение на изкуството (картина, скулптура) в уедрен план, за да се покажат подробности от цялостното изображение. Когато погледът му се спира на образа на севастократор Калоян, казва възхитено: — Да, детайл от фреските в прочутата ви Боянска църква. Виждал съм го на пощенска марка. ОФ, 1974, бр. 9215, 4. // В литературно произведение — характерна черта на художествения образ.